„Корупцията убива“. В Румъния

Протести в Румъния. Снимка: от тв екрана

Шейсет души – млади хора, сред които фотографи, музиканти,
артисти, загубиха живота си след нелеп пожар на 30 октомври в
нощен клуб в Букурещ. Около 200 души пострадаха при инцидента в
„Колектив“ по време на неразрешено пиротехническо шоу в
заведение, което няма документи за противопожарна безопасност.

Клубът в бивша обувна фабрика по документи следва да приема
80-90 души, а в него редовно се организират концерти с
неколкостотин зрители. Районният кмет и служителите на
Инспектората за извънредни ситуации са наясно с това, но клубът
работи до нощта, в която рок групата на Андрей Галуц, победител
в румънския вариант на „Америкън айдъл“ през 2008 г., изпълнява
по ирония на съдбата песента „Денят, в който ще умрем“.

Трагедията потресе румънското общество, тъй като хората си
дадоха сметка, че можеха да са на мястото на жертвите.
Натрупалият се гняв срещу корумпираната политическа класа и
администрация се изля на улицата, на „нулевия километър“ на
румънската демокрация – Университетския площад в Букурещ, защото
румънците осъзнаха, че корупцията и алчността могат да доведат
до смъртта на много хора. Под лозунга „Корупцията убива!“ всяка
вечер хиляди румънци в Букурещ и други големи градове
протестираха срещу рушветчийството, което подкопава публичната
администрация и основните услуги, и поискаха „пълна промяна“ на
политическата класа.

След неколкодневни протести последваха оставките на кмета на
района, в който се намира изгорелият клуб, и на цялото
правителство, начело с премиера-социалдемократ Виктор Понта.
Месеци наред Понта игнорираше призивите да подаде оставка, макар
че през септември стана първият действащ премиер, срещу когото
се води дело за корупция. Националната дирекция за борба с
корупцията (НДБК) го обвини в документна измама, съучастие в
пране на пари и укриване на данъци по времето, когато е бил
адвокат, но Понта не счете за уместно да се оттегли до момента,
в който чашата на търпението на общественото недоволство преля с
инцидента в нощния клуб.

Само смъртта на хора успява да задвижи истински нещата в
Румъния, отбеляза с тъга в. „Ромъния либера“. Двадесет и шест
години след революцията политиците реагират истински само при
трагедии, както при случая с 4-годишния Йонуц, който бе нахапан
до смърт от бездомни кучета, за да се стигне до събиране на
нежеланите животни от улиците, отбеляза изданието.

Протестите са друга движеща сила на промените в Румъния още от
времето на антикомунистическия бунт през 1989 г., когато бе
свален комунистическият диктатор Николае Чаушеску. Самият Понта
също дойде на власт през 2012 г. след протести, предизвикани от
мерките за икономии, въведени в разгара на икономическата криза.
По-късно самият Понта стана мишена на протести, след като
неговото правителство попречи на хиляди румънци от диаспората да
упражнят правото си на глас на президентските избори в края на
2014 г. След демонстрации и масова мобилизация за вота румънците
изненадващо избраха за президент Клаус Йоханис, който заложи на
антикорупционната карта.

Анализаторите отбелязват, че единственото положително нещо
покрай инцидента в „Колектив“ е фактът, че една критична маса
хора – млади, образовани, граждански активни, успяват да накарат
политиците да ги чуят и да си дадат сметка, че все повече хора
в страната изповядват принципа „политиците са в служба на
гражданите, а не обратното“, писа „Ромъния либера“.

Главният прокурор на Националната дирекция за борба с
корупцията (НДБК) Лаура Кодруца Кьовеши призна пред телевизия
„Диджи 24“, че в лозунга „Корупцията убива“ има голяма доза
истина, тъй като явлението корупция се проявява в сфери на
живота, които засягат пряко сигурността на гражданите.
„Корупцията отвежда държавните ресурси към малка прослойка от
привилегировани хора в ущърб на мнозинството от населението“,
обясни Кьовеши. „Това изкривява честната конкуренция в бизнеса и
в държавните служби, а резултатите са видими в качеството на
обществените услуги и в инфраструктурата“, допълни тя.

„Искаме това, което заслужаваме, искаме услугите, за които
плащаме“, скандираха протестиращите в Букурещ и поискаха повече
средства за здравеопазване. Трагедията в „Колектив“ разкри и
жалкото състояние, в което е изпаднало румънското здравеопазване
след години на недостатъчно финансиране и бягството на лекари.
Медиците от няколко болници признаха пред румънски медии, че
някои от пострадалите при пожара в клуба са починали в резултат
на вътреболнични инфекции и че в много румънски болници
положението е плачевно. Десетки пострадали при пожара бяха
откарани за лечение в болници в чужбина, като правителството се
ангажира да покрие разходите.

Протестите на Университетския площад доведоха до съставяне на
правителство от технократи, начело с бившия румънски
еврокомисар Дачиан Чолош, който не членува в нито една румънска
партия. За първи път по време на консултациите за новия кабинет,
президентът покани на разговори представители на гражданското
общество, а Чолош създаде ново министерство – на гражданския
диалог. Кабинетът на Чолош има мандат да управлява Румъния до
редовните парламентарни избори в края на 2016 г. Мнозина обаче
са скептични, че новото правителство ще осъществи желаните от
обществото промени, тъй като мнозинството в парламента остана
същото. В технократския кабинет влязоха и лица със спорна
репутация, близки до управлявалите досега партии.

Румънците имат много по-голямо доверие в Националната
дирекция за борба с корупцията, отколкото в правителството или в
парламента, показват социологическите проучвания. „Обратната
страна на медала е, че хората очакват от НДБК да се занимава и
със случаи, които не са в нейните компетенции“, отбеляза Лаура
Кьовеши.

„Популярността на дирекцията обаче помогна за увеличаване на
броя на сигналите, които са отправна точка за повечето
разследвания“, каза Кьовеши. „Дебатът за корупцията стана една
от главните теми в румънското общество. Фактът, че ние започваме
да имаме високо ниво на непоносимост към корупцията, се дължи
отчасти на работата на антикорупционните прокурори“, отбеляза
главният прокурор на НДБК.

А те наистина работят. През 2014 г. прокурорите постигнаха
рекордните 1138 осъдителни присъди, а съдилищата постановиха
възстановяване на около 310 милиона евро. „Конфискуваните суми
биха могли да осигурят средства за заплатите на всички лекари в
Румъния за една година“, отбеляза Лаура Кьовеши.
Възстановяването на щетите се натъква на засечки, но се планира
създаване на специално звено, което да се занимава конкретно с
този проблем.

През първите 10 месеца на тази година НДБК е изпратила на съд
над 900 души, сред които членове на парламента, министри и
кметове. Процентът на осъдителни присъди е 90 на сто.Половината
от председателите на окръжни съвети в Румъния са с наказателни
дела за корупция, най-често обвинени, че са вземали подкупи
срещу възлагане на обществени поръчки. Кметовете на някои от
големите градове в страната бяха осъдени или очакват присъди.

В началото на годината бе задържан смятаният за недосегаем
кмет на Констанца от 2000 г. Раду Мазаре, обвинен, че е взел
подкуп от девет милиона евро срещу сключване на благоприятни
договори с кметството и издаване на градоустройствени документи.
Кметът на североизточния град Яш Георге Никита бе задържан за
злоупотреба със служебно положение – той използвал местната
полиция, за да следи любовницата си, като разходите за дейността
били покривани от градската управа.

През септември дойде редът и на кмета на Букурещ от 2008 г.
Сорин Опреску, който според обвинението е получавал 10 процента
от стойността на договорите между различни фирми и общината.
Бившият премиер Виктор Понта обвини Националната дирекция за
борба с корупцията, че се е превърнала в „политическо оръжие“,
други заговориха за „прокурорска република“ и „терор на
белезниците“. Образът на бившия министър на регионалното
развитие и туризма Елена Удря с белезници на ръцете имаше обаче
силно въздействие и показа, че няма недосегаеми лица за
антикорупционните прокурори. Удря бе арестувана през февруари по
обвинение, че е помогнала на бившия си съпруг „да изпере“
милиони долари от продажбата на завишени цени на софтуер за
държавната администрация.По-късно й бяха повдигнати и други
обвинения.

Широкото отразяване от медиите на случаите на корумпирани
политици накара хората да разберат колко полезно е независимото
правосъдие и защо трябва да бъде подкрепено, твърдят
привържениците на антикорупционната прокуратура. Това спомага и
за увеличаване на сигналите за корупция.

През отминаващата година зад решетките се озова и финансовият
министър Дариус Вълков, който бе обвинен във вземане на два
милиона евро подкупи като кмет на град Слатина. Вълков подаде
оставка през март, а прокурорите откриха картини на Пикасо и
Реноар и кюлчета злато в сейфове на негови приятели. Бившият
финансов министър уговарял и вземал рушветите на гробище от
страх да не бъде засечен, с което окончателно скандализира
румънците.

Националната дирекция за борба с корупцията тази година
повдигна обвинения на още много влиятелни личности в Румъния.
Статистиките показаха, че болестта на корупцията е проникнала
като рак в цялата структура на държавната администрация и
никакво строго лечение не е в състояние да премахне метастазите
на подкупа, писа „Ромъния либера“. Придобиващи обаче все
по-голяма непоносимост към корупцията, на няколко пъти тази
година румънците поискаха от улицата спешна интервенция, защото
осъзнаха, че „корупцията убива“ в един или друг смисъл.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.