Полша завива надясно и това тревожи мнозина в Европа
в. Ню Йорк таймс
Новото полско дясно правителство встъпи в длъжност преди
няколко седмици, но лидерите му вече разтревожиха местната
опозиция и умерените партии в цяла Европа с поредица от
едностранни действия, които според един техен критик са в стила
на Путин.
Под ръководството на безспорния си лидер Ярослав Качински
новите управляващи помилваха печално известния шеф на службите
за сигурност, който обжалваше тригодишна присъда за злоупотреба
със служебно положение, извършена по време на предишното им
управление преди три години; опитаха се да спрат спектакъл,
който според тях бил „порнографски“; заплашиха да наложат
контрол над медиите и обявиха – неколкократно и категорично, че
няма да се съобразят с обещанието на предишното правителство да
приеме част от бежанците, които прииждат в Европа.
Най-големият скандал досега обаче избухна заради поредицата
от спорни парламентарни ходове от страна на правителството и
опозицията, заради които спорът кой да влезе в могъщия
Конституционен съд прерасна в пълномащабна конституционна криза
и изкара на улични протести хиляди хора и от двете страни.
В цяла Европа националистическите движения са в подем,
особено след началото на бежанската криза и терористичните атаки
в Париж. Но безспорно десният завой на Полша под ръководството
на завърналата се на власт партия „Право и справедливост“
нарушава равновесието в страна, която беше смятана за
най-силната икономика в Източна Европа и модел за борещите се с
трудностите постсъветски държави от Източна Европа.
„Много съм обезпокоен и потиснат“, каза в интервю за „Газета
виборча“, един от най-големите национални всекидневници, Анджей
Зол, бивш председател на полския Конституционен съд. „Идва
краят на 25 години демократична Полша“.
В събота миналата седмица антиправителствени демонстранти
организираха мирно шествие в центъра на Варшава, скандирайки
искания за „демокрация“. В неделя проправителственият „Поход на
свободата и солидарността“ събра по-малко мирни участници, който
скандираха „Бог, чест, родина“ и пееха патриотични песни като
„Нека Полша да е Полша“. (Песен от 80-те години на 20-и век,
превърнала се в символ на съпротивата срещу комунистическата
власт и химн на „Солидарност“ – б. ред.)
На протеста в събота Ришард Петру, лидер на една от новите
опозиционни партии, „Модерна“, изрази съжаление от действията на
новите управляващи и техния лидер. „Качински успя отново да
раздели поляците“, каза Петру. „И го направи само за един
месец“.
Висши ръководители на Право и справедливост – които не
отговориха на нееднократните ни молби за коментар – казват, че
подобни изводи са преувеличени и настояват, че просто изпълняват
законните искания на избирателите, довели ги на власт.
Твърдят също, че няма да има съществени промени в
отношенията на Полша с ЕС, НАТО и САЩ, независимо какви промени
ще има във вътрешната политика.
„Право и справедливост“ подкрепяше влизането на Полша в ЕС“,
каза Конрад Шимански, новият държавен министър по европейските
въпроси. „Ние подкрепяме интеграцията като рамка на европейското
сътрудничество, но като почти всяка държава членка, имаме свое
мнение за бъдещето на съюза.“
И все пак управляващите изглежда потвърждават и най-големите
страхове на критиците си. След като някои членове на опозицията
призоваха ЕС да разследва действията на новото правителство,
Качински ги нарече „предатели“. „В Полша има една фатална
традиция на национално предателство, навик да информираш чужди
органи за Полша“, каза Качински. „Така стоят нещата. Това им е в
гените, в гените на най-лошия сорт поляци“.
Бързината с която „Право и справедливост“ започна да
капитализира решителната си победа на октомврийските избори,
както и появата на познати лица от предишното управление на
партията, от 2005 до 2007 г. дълбоко разтърси полската политика.
„Право и справедливост“ предпочете да не изважда на преден
план Качински и други личности от предишното си управление, а
заложи на по-млади, по-умерени кандидати – първо на Анджей Дуда
за президент през пролетта, а после – на Беата Шидло за премиер
през есента. Но в последните дни на предизборната кампания и
вече със сигурност, след като правителството встъпи в длъжност,
Качински отново напомни за себе си и върна на власт много от
най-старите си съюзници.
Националистическите настроения са във възход. На митинг
миналия месец във Вроцлав на десни младежки организации бе
изгорено чучело на ортодоксален евреин.
Години наред, при управлението на център-дясната партия
Гражданска платформа, висши служители даваха пресконференции и
правеха изявления на фона на знамената на Полша и на ЕС. А сега
Шидло нареди в такива случаи да се слагат само полски знамена.
Докато „Право и справедливост“ бе осем години в опозиция, тя
многократно настояваше да се разследва наново самолетната
катастрофа от 2010 г. на полския правителствен самолет в
Смоленск, Русия, при която загинаха братът близнак на Ярослав
Качински, Лех Качински, който по онова време бе президент, и още
десетки високопоставени поляци.
Някои партийни дейци, включително неколцина, които сега
заемат високи постове в новото правителство, твърдяха, че
катастрофата може да е била замислена и прикрита от руснаците,
може би с мълчаливото одобрение на партия „Гражданска платформа“ и тогавашния й лидер Доналд
Туск, който сега е в Брюксел като председател на Съвета на
Европа.
По време на последните избори рядко се прибягваше до тези
конспиративни теории, но сега, когато „Право и справедливост“ е
на власт, те отново активно се обсъждат публично.
Новият външен министър Витолд Вашчиковски призова Русия да
сътрудничи за по-пълно разследване на катастрофата. „Или ще
решат този въпрос приятелски, или ще се наложи да бъде поставен
пред международни съдилища“, каза той. Говорителката на
правителството Елжбета Витек каза в телевизионно интервю, че
Държавният трибунал би трябвало да разследва и действията на
Туск. Но добави, че това е „личното й мнение“.
През ноември новият министър на културата Пьотър Глински се
опита да спре пиесата „Смъртта и момичето“ на нобеловата
лауреатка за литература Елфриде Йелинек – понеже се опасявал, че
била порнографска.
Но най-голяма пушилка се вдигна около състава на
Конституционния съд. Преди изборите „Гражданска платформа“
назначи петима нови съдии в 15-членния съд, макар че две от
местата, нямаше да се освободят преди встъпването в длъжност на
новото правителство.
В отговор на това „Право и справедливост“ отказа да приеме
тези назначения и назначи петима свои съдии.
Този месец Конституционният съд постанови, че „Гражданска
платформа“ е имала право да назначи само трима съдии и обяви за
неконституционна голяма част от новото законодателство, внесено
от „Право и справедливост“.
Но новото правителство продължава да настоява , че неговите
петима съдии – а не тези на „Гражданска платформа“ – трябва да
влязат в Конституционния съд. Неяснотата как ще се развият
нещата и кой всъщност има последната дума за Конституционния
съд, внесе смут в полската политика и повиши напрежението.
„Създавате путински стандарти“ – каза Роберт Кропивницки,
депутат от „Гражданска платформа“. „Той би се гордял с вас!“.
Седмици наред, по време на предизборната кампания през
есента, донесла на „Право и справедливост“ победа и голямо
мнозинство в парламента, хората се питаха дали тази партия се е
променила в сравнение с предишното си спорно управление.
И двете главни полски партии смятат, че са наследници на
профсъюза „Солидарност“, което бе в основата на движението за
независимост през 80-те години на миналия век.
Но докато „Гражданска платформа“ отстояваше принципите на
свободния пазар и ентусиазирано издигна ролята на Полша като
член на ЕС, „Право и справедливост“, която е тясно свързана със
селските райони и с влиятелната Католическа църква, се рекламира
като защитник на онези, които са били подминати от
посткомунистическото благоденствие.
Качински съвсем ясно показа връзката, която партията му
вижда между правителството и Църквата, в реч по случай 24-ата
годишнина на едно религиозно радио. „Църквата и нейното учение
са основа на полската национална идентичност“, каза той. „И
всеки, дори да не е вярващ, трябва да го приеме. Ръка, вдигната
срещу Църквата, е и ръка, вдигната срещу Полша“.
Право и справедливост защитава консервативни обществени
ценности, обявява се срещу еднополовите бракове, абортите и дори
оплождането ин витро. Освен това обеща на избирателите си
традиционно леви политики като повишаване на минималната заплата
и намаляване на възрастта за пенсиониране.
Сега има опасения, че тази партия, която толкова дълго е
била в опозиция, ще действа реваншистки, дори ако това означава
нарушаване на Конституцията.
„Това не е само полски проблем“, каза Александър Квашневски,
левият полски президент от периода 1995-2005. „това се случва и
в други европейски страни. Това е проблем на демокрацията като
цяло. Традиционната демокрация е в криза“.
БТА