НАТО планира да изпрати мисия за въздушна подкрепа в Турция

Ройтерс

Американски Ф-16 по време на ученията „Анадолски орел“. Снимка: Армия на САЩ

НАТО планира да изпрати мисия за въздушна подкрепа в
Турция, частично за да намали до минимум риска от това Анкара да
свали още някой руски военен самолет, като същевременно успокои
страховете си от разпространяване на конфликта от Сирия,
заявиха високопоставени източници от алианса.

Мисията, която се очаква да бъде одобрена от Съвета на НАТО
в петък, се подготвя от десет месеца, много преди инцидента с
Русия, и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви,
че мисията не е свързана с инцидента. Но източници от НАТО
казаха, че свалянето на самолета е подтикнало съюзниците да
излязат с по-голяма подкрепа и да приспособят помощта така, че
да помогнат за намаляване на напрежението между Москва и Анкара
като поемат роля в управлението на турското въздушно
пространство.

„Правилата на НАТО за използване на въоръжена сила са
по-предпазливи от тези на Турция“, заяви източник от НАТО.
Докато воденият от САЩ алианс публично подкрепи Турция,
след като нейни изтребители свалиха руски бомбардировач, който
навлязъл в нейното въздушно пространство от Сирия на 24 ноември,
при първия подобен инцидент след Студената война, няколко
съюзници тайно изразиха безпокойство и призоваха за
въздържаност. Турски служител заяви в Анкара, че Турция и НАТО
искат да развият система, чрез която проблемите в турското и
натовското въздушно пространство да могат да бъдат избягвани, но
е твърде рано да се съобщят подробности.

Столтенберг заяви, че укрепването на въздушната отбрана на
Турция, която отдавна изразява тревога от това, че до нейната
граница бушува гражданска война, е ангажимент, който датира
преди свалянето на руския самолет. Пакетът, който трябва да
бъде одобрен без дебати, включва бързи изтребители, радарни
самолети АУАКС и военноморска част от кораби и фрегати с
противокорабни и противосамолетни ракетни снаряди. Тя ще има
двойната функция да защитава Турция, като същевременно
допринася за водената от САЩ въздушна кампания срещу
„Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Присъствието на НАТО може
също да има лек въздържащ ефект върху Анкара.

„Това е демонстрация за запазване на реномето на
съюзническата подкрепа за Турция, като същевременно се опитва да
ги накара да се държат по-интелигентно“, заяви Ник Уитни, бивш
ръководител Европейската агенция по отбрана, който в момента е
в Европейския съвет за външна политика.

Свалянето на самолета предизвика словесна война между
Москва и Анкара и накара президента Владимир Путин да наложи
търговски и туристически санкции на Турция. Съюзниците в НАТО
не оспорват версията на Анкара за фактите, но искат да
ангажират Русия в преговори за избягване на инциденти, които
биха могли да изострят агресивното патрулиране на Москва на
въздушните граници на алианса около Турция, балтийските държави
и Северно море.

Американските военни работят отделно с Москва по въпроса
за преодоляване на конфликта във връзка със Сирия, за да
предотвратят инциденти между своите въздушни сили и тези на
Русия. Много съюзници са против съживяването на
„нафталинения“ Съвет Русия-НАТО, консултативен форум, който
Западът суспендира в знак на протест срещу руското отнемане на
Крим от Украйна и анексиране му миналата година, заявиха
няколко източници.

Като изпраща част от флота си от разузнавателни самолети
АУАКС, които погледнати отгоре приличат на гъба, да патрулират
въздушното пространство по турската граница със Сирия, предимно
за да координират няколко съюзнически въздушни сили, които
извършват операции от военновъздушната база Инджирлик, НАТО ще
помогне за управлението на турското въздушно пространство.
„Публично НАТО нямаше друг избор освен да подкрепи Турция,
защото ние трябва да покажем, че приемаме член 5 сериозно“,
заяви един източник, визирайки клаузата на алианса за взаимна
защита.

В частни разговори съюзниците все повече посочват, че
подкрепата не може да бъде безусловна и някои питат защо
руският самолет не е бил ескортиран извън турското въздушно
пространство, както прави НАТО в балтийските страни, добави
той, визирайки предишни нахлувания от руски бойни самолети
близо до бившите съветски републики, членки на НАТО, Литва,
Латвия и Естония.

„НАТО все повече ще поема управлението на турското
въздушно пространство, така че турците трябва да си дават сметка
за факта, че ние ще имаме „очи“ в небето, които могат да дадат
второ мнение за всяка ситуация“, заяви един източник от НАТО.

Самолетите АУАКС докладват на Върховния командващ на
съюзническите сили на НАТО в Европа, но турските въздушни сили
ще продължат да се подчиняват на заповедите на президента
Реджеп Тайип Ердоган, за когото в НАТО смятат, че е дал на
своите командири предварително делегирани правомощия да свалят
нарушители на въздушното пространство, които игнорират
неколкократни предупреждения.

Самолетите АУАКС наблюдават въздушно пространство с радиус
над 400 км и обменят информация чрез цифрова връзка за данни с
базирани на суша, вода и във въздуха командири.

„Това, което вероятно ще се случи е, че Върховният
главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа ще
настоява, ако един въздушен контакт е проследен чрез натовските
АУАКС-и, а не турски, тогава всяко действие, което турците
решат да предприемат, да бъде координирано с командирите в НАТО
и на практика НАТО ще разполага с „червен картон“, заяви
Джъстин Бронк, специалист по бойни въздушни сили и технологии
в британския мозъчен тръст RUSI.

НАТО вече следи въздушното пространство над Егейско море от
щаба на южното командване в Неапол, Италия, осигурявайки
обективна „разпозната въздушна картина“, за да ограничи
инцидентите между съюзниците Гърция и Турция, които оспорват
въздушните си граници в региона.

Дипломати заявиха, че САЩ и европейските съюзници са в
неловката позиция да призовават Анкара да направи повече
срещу „Ислямска държава“ в Сирия, включително да „запечата“
участък от границата, който се преминава от бойци и
контрабандисти на петрол, като я окуражават същевременно да
избягва нови инциденти с Русия и да поддържа жив мирния процес
с кюрдите в Югоизточна Турция.

След турския инцидент Русия разположи в сирийската си
база Латакия модерна противовъздушна система С-400, която
може да удря ракети и самолети на разстояние до 400 км. Тя също
модеренизира бойната си авиация с изтребители Су-34.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.