Танкове и сражения от къща на къща, Турция атакува кюрдите в градовете
ДПА
Турските сили за сигурност разполагат танкове и снайперисти
срещу ПКК точно в центъра на жилищни райони в Югоизточна
Турция. Кюрдският гняв нараства от действията на държавата, а
също от бездействието на ЕС.
Сълзотворен газ се носи във въздуха над полицейски пост,
докато хеликоптери се движат шумно над покривите в Диарбекир,
Югоизточна Турция. Чуват се изстрели, докато силите за
сигурност се сражават с бойци от забранената Кюрдска
работническа партия /ПКК/.
Двадесет и четиричасов полицейски час е в сила в голяма част
от Стария град от 2 декември, само с кратко прекъсване.
По-рано тази година турското правителство и ПКК бяха
ангажирани в мирни преговори, но сега преобладават условия,
които са характерни за гражданска война в голяма част от
Югоизточна Турция, където стотици бяха убити от юли. Бойци от
младежкото крило на ПКК – Движение на патриотичната
революционна младеж (YPG-H) копаят окопи, издигат барикади и се
сражават със силите за сигурност.
Освен в Сур – Старият град на Диарбекир, който бе обявен за
световно културно наследство през лятото, полицейски час влезе
в сила в четири други района през последната седмица. Според
източници от армията десетки партизани от ПКК са били убити.
Премиерът Ахмет Давутоглу обеща да разбие ПКК от квартал на
квартал, от къща на къща и от улица на улица.
„Хората в тези къщи са цивилни, те не са терористи“, казва
Абдуселям Инджейорен от правозащитната група Фондация за човешки
права и свободи в Диарбекир.
Той смята полицейския час, който продължава дни наред, за
незаконен и обвинява силите за сигурност в нарушаване на
човешките права.
„Те разполагат ракети и танкове. Те не обръщат внимание на
жените, децата и възрастните“, казва Инджейорен. „Тези атаки са
насочени към кюрдския народ“, казва Инджейорен. Той е изумен,
че няма реакция от Еврейския съюз, който дори не е осъдил
насилието.
Критиките на ЕС към Турция – страна-кандидат за
присъединяване и членка на НАТО, заглъхнаха, след като Анкара
започна да бъде ухажвана като партньор в справянето с бежанската
криза, пред която е изправена Европа.
Ядосани полицейски служители не позволяват на никого да
доближи района на Сур, който е под полицейски час, а армията е
разположила бронирани коли на пътищата към града.
Журналистите биват временно задържани. Служители от силите
за сигурност в цивилни дрехи, но носещи автоматични оръжия,
отказват да бъдат снимани. Атмосферата е осезаемо напрегната.
Боклукът не е събиран от дни. Черно знаме се вее над офисите на
общината, които са доминирани от прокюрдската Демократична
партия на народите. Почти всички магазини са затворени, като
търговците стоят навън на групички. Кюрдските жители отказват да
казват имената си, ако говорят пред пресата от страх от
властите.
„Не ме е грижа за загубения бизнес, но тук умира
човечността“, казва един човек, посочвайки район, отцепен от
силите за сигурност. „В Западна Турция се радват на живота,
докато на Изток хората умират“, каза той.
21-годишният студент Сердил Дженгиз бе убит от силите за
сигурност на протест срещу полицейския час в Сур, който прерасна
в насилие миналия понеделник. На неговото погребение роднина
настоя, че куршумът е бил насочен право към главата му.
Той отхвърли полицейските доклади, в които се посочва, че
Дженгиз е бил въоръжен. „Държавата го уби“, твърди неговият
роднина. Той обвини правителството, че извършва „клане“ спрямо
кюрдите, на които по думите му се гледа като на нещо малко
по-различно от животни. „Ние не сме дори граждани втора
категория“.
На следващия ден, след като Дженгиз и още един протестиращ
бяха убити, ПКК взриви бомба в град Силван, на 80 км от
Диарбекир, убивайки трима полицаи. Бронирани коли в момента
патрулират по пътя към града.
От август властите наложиха шест пъти полицейски часове в
Силван. В някои части на града цели улици изглеждат като военни
зони с дупки от куршуми на всяка стена, а много сгради са
повредени от обстрел с тежко въоръжение.
„Нямаме ток, нямаме вода, няма сигнал на мобилните телефони,
няма телефони и интернет“, казва хлебар, обвинявайки
снайперистите, че стрелят по цивилни, които се опитват да махнат
телата от улиците.
„Европейският съюз не знае ли, че правителството атакува
хората с танкове? Защо не се намесят“, пита друг местен жител.
Съсед добавя: „Полицаите стрелят дори по кравите и кучетата.
Какво престъпление са извършили? Това просто показва тяхната
омраза“.
Графити на стените, оставени от специалните сили, гласят:
„Ако си турчин, се гордей. Ако не си, подчини се“. Жителите са
започнали да замазват надписите и да поправят къщите си.
Хамдийе Билгич от градския съвет на Силван казва, че 800
къщи са с нанесени щети, а 100 от тях са негодни за живеене. За
13 дни осем цивилни бяха убити от силите за сигурност, казва тя.
Както много други кюрди, Билгич изразява разбиране към
бойците от Движението на патриотичната революционна младеж
(YDG-H), които правителството смята за терористи.
„Те са просто хора, които се защитават“, казва Билгич, като
отбелязва, че по време на сраженията през 90-те години
правителствените сили са убили стотици хора в Силван.
„Тези, които се сражават сега, са техните деца“, казва тя и
допълва, че според нея турският президент Реджеп Тайип Ердоган
не иска мир.
„Той само казва това. Представете си страна, която използва
танкове срещу своите граждани“, посочва градският съветник.
„Това е началото на гражданска война“.
БТА