Красимир Стойчев: Луксът е свобода. Истински богатите не демонстрират богатството си

За да имам самочувствие не ми трябва "Ролекс" с диаманти,твърди известният бизнесмен

Красимир Стойчев на медийния фестивал в Албена това лято. Снимка: Бупфото

Красимир Стойчев e бизнесмен, бивш издател-основател на в. „Стандарт“, продаден по-късно на руския бизнесмен Майкъл Чорни. Той е първият собственик на цифров мобилен оператор в България – „Мобилтел“, като взима лиценз за него в далечната 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити и го получава за 40 000 долара без търг, през 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. и на Майкъл Чорни. Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на български бизнесмени, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев. Името му е забъркано в скандални сделки, а баща му беше убит пред къщата му във Виена, което се обяснява от някои коментатори с контактите му с руския бизнес.

Любител е на рока и често може да бъде чут по партита и пианобарове в София да изпълнява лично парчета на Дийп Пърпъл.
В момента Стойчев се е отдал изцяло на WiMAX технологията в компанията си Макс телеком. Преди седмица той бе поканен да говори за лукса по време на конференцията Lux Only в столичния хотел „Шератън“.

– Бяхте поканен като лектор на конференцията Lux Only, която се проведе миналата седмица в „Шератън“?

– Лектор е силно казано, просто ме помолиха да си кажа мнението. Аз не съм такова светило на тема лукс.

– Има ли светила у нас, които могат да говорят за лукса и има ли толкова много богати хора у нас, че да се прави конференция Lux Only (Единствено лукс)?

– Организирането на подобни конференции в Източна Европа и в България вече показва само едно – че луксът е станал масов. Тоест този лукс, който едно време е бил прерогатив на аристокрацията и на супер богатите, сега слиза надолу и вече идва и в България. Истината е, че в Източна Европа, включително и в България, се ражда много нов капитал. В България през последните години особено около недвижимостите се генерират много нови пари и купища хора стават милионери за 24 часа. Тези хора, които дотогава не са разполагали с определени средства, веднага скачат да се облекат, да се обзаведат със символите на новия си статус. Да е ясно, че те са пристигнали, както се казва – аривисти. И за това луксът в този му смисъл, свързан със стоките, които са символ на това, че си забогатял, се разпространява широко в България.
Дали това означава, че тези хора, които са забогатели, разбират от лукс или не, е съвсем друго нещо. Както се казва: „Това, че си станал по-богат, не означава, че си станал по-умен“.

– Какво е луксът?

– Луксът е свобода. Това е истинският лукс – да си свободен да правиш каквото си пожелаеш. Да си купиш тази вещ, която ти харесва, да ходиш облечен така, както на теб ти харесва, без да се съобразяваш с околните.
Суперлуксът е когато ходиш с най-прости дрехи, но всички знаят, че ти си един от тези, които могат да си позволят всичко.

– Как се различава човекът, който е наясно с лукса, от онзи тип богаташи, които сме свикнали да виждаме – демонстриращи финансовото си състояние?

– За това си има една класическа дума и тя е „парвеню“. Много лесно е да се разбере кой какъв е. Но това може да го разбере само този, който е или минал по този път или дядо му и баща му са минали по този път.
Очевидно е, че на голяма част от новобогаташите в България децата им ще знаят кой действително разбира от лукс и кой си купува луксозни стоки, само за да демонстрира своето благосъстояние.
За мен е ясно едно, че в България все още няма поколения, които да разбират лукса и да са живели в охолство, за да може, както един английски аристократ, от 50 метра да помирише едно парвеню. Това в България може да се случи, ако няма катаклизми в следващите 100 години.

– Може би това става по-сложно, тъй като у нас няма аристокрация?

Да, поради тази причина у нас не може категорично да се разграничи този, който разбира от лукс, от едно обикновено парвеню.

– Каква е разликата във възприятието за лукс сега отпреди 10 години?

– Принципно луксът нахлу масово преди 10-15 години, когато големите моделиери като Джани Версаче, започнаха да налагат едни модели, които да се показват в обществото с техните произведения и след което тези неща слязоха даунстрийм и започнаха тези неща да се продават на заможните маси. Тогава изведнъж можеше да се види една класа от хора, които са облечени много луксозно, тоест разпознаваемо луксозно. Защото, ако една жена преди 10 години се разхожда с рокля „Баленсиага“ – никой нямаше да разбере това, освен този, който е наясно. Но ако се разхождаше с „Шанел“, чрез емблемата на „Шанел“ или „Версаче“, очевидно всички щяха да разберат какво е това. И така се зароди един нов лукс, където се демонстрират маркови дрехи, маркови часовници, обувки. И колкото повече всичко това е натруфено с надписи на тези ексклузивни модни къщи, толкова повече тези хора, които ги носеха, демонстрираха своя лукс. Така луксът слезе сред масите.
В днешно време, ако забелязвате, има отлив от този лукс, защото когато една фланелка на Армани е направена в Китай, хората вече разбират, че да си сложиш една фланелка с надпис не е най-великото нещо. Поради тази причина има много интересно развитие, особено в часовниковата индустрия. По-рано беше достатъчно да имаш „Ролекс“, за да знаят всички, че ти си някой. Сега и да имаш „Ролекс“ – какво от това, всеки среден арабин има „Ролекс“. Сега трябва да имаш лимитирана серия. Само че какво от това – има хиляди лимитирани серии и това, че носиш 946-тия часовник от 999 не е „биг дийл“. Не те прави никак уникален. Сега се зараждат няколко малки ексклузивни фирми, които правят серии от часовници от по 10-20, но за тях рискът е, че никой не ги знае, освен този, който наистина много разбира. И ако аз днес сложа часовник на някоя от тези фирми, то никой няма да ми обърне внимание, ако аз в действителност целя вниманието.
Така че все повече масовият лукс става една стандартна, висококачествена и добре дизайнирана стока, която е повече удобство, отколкото статус символ. И оттам нататък е въпросът какво ще е статус-символ в следващите 10 години.

– Какво?

Красимир Стойчев на парти в клуб „Саут парк“ в София. Снимка: Булфото

– Луксът, като статус-символ при тези стоки умира. Статус-символ в момента е да си свободен, да разполагаш със своето свободно време, да си здрав, да изглеждаш много добре. И това са вече новите луксозни тенденции, което означава, че се свързват с луксозните услуги и услуги, концентрирани към отделния индивид. И след десет години, който изглежда прекрасно, млад, свеж, бодър, трудоспособен и с много свободно време – това ще е символ на големия лукс. А дали носи „Ролекс“ или въобще часовник, това е съвсем друга страна на въпроса.
Типичен пример за това е преди години бях на остров Бора Бора и един от местните 3000 човека, които живеят там ме видя с един скъп часовник, и ми каза: „Ей, вие европейците имате часовници, а ние имаме време“. Ето това е – луксът ще бъде в това да си много здрав, да си много витален и да си имаш свободно време.
В тази връзка е и тезата, която аз развих на конференцията, миналата седмица, че луксът ще бъде в Хай тека-а – да ти гарантира свободното време, да ти гарантира връзките с всичко това, което представлява твоя виртуален живот – банкирането, интернет, имейлите и едновременно с това да ти дава гарантирани медицински и рекреативни услуги, които те карат да бъдеш жив и здрав. Ето това е луксът.

– Отворен ли е българинът към този лукс?

– Тъй като тази зараждаща се класа в България от сравнително заможни хора иска първо да покаже, че има нещо, и затова в София и в други градове има стоки, които ги няма и във Виена и Цюрих. Така че българинът все още е в тази първоначална фаза на стоковата демонстрация на лукс – луксът чрез стоките. Но, очевидно е, че лека полека българинът започва да разбира, че това не е най-важното в живота и по-точно казано – има част от тези хора, които са достигнали до някакво ниво на заможност, за които вече не представлява важно нещо да демонстрират своя статус. И те ще са първите хора на новия лукс. И в България ще има такива хора, защото българинът не е по-глупав от когото и да е другиго. Просто и българите, както всички останали народи,трябва да изживеят своето развитие във всичките му фази, колкото глупаво и болезнено да е понякога.

– Демонстративното поведение на хората с пари беше много модерно допреди няколко години.

– Аз пак ще се върна на тезата, че това, че си станал по-богат, не те прави по-умен. Винаги в тези години, в които се заражда заможна класа, ще има тази първоначална парвенюшка демонстрация на лукс. Но тя е неизбежна. За да разбереш този лукс, трябва да го притежаваш, не можеш да го разбереш теоретично, луксът се разбира емпирично. В тази връзка е нормално българинът да мине през тази парвенюшка фаза и една част от хората, които са минали през тази фаза и имат повече акъл, естествено, че те ще мигрират към новия лукс.

– Смятате ли, че обикновеният човек може да разпознае парвенюто от богатия човек от класа? Хората като чели нямат добро отношение към богатите, именно заради онези, които демонстративно паркират колите си пред входа на заведенията.

– Това винаги е дразнело и преди и сега. В цял свят хората гледат с неодобрение на просташката демонстрация на заможност. Това е нещо, което не е само в България.
Проблемът е в друго – българинът в голямата си част не е заможен, липсва една средна класа и това допълнително формира една негативна тенденция към богатите, още повече към тези, които откровено и просташки демонстрират заможността си.
Но не може пък да укоряваме тези, които са решили, че това им прави удоволствие и си харчат парите както намерят за добре. Ще мине време, докато наследниците на тези хора, вместо да си харчат парите за глупости, ще се грижат за себе си, а останалата част от парите си оставят във фондации за обществото, както в момента е тенденцията в цял свят, особено в Америка. Но до този период ще мине време. Дотогава очевидно ние в България ще виждаме все повече луксозни стоки, което е прекрасно, ще виждаме все повече добре облечени хора, с луксозни бижута или часовници, което също е много хубаво. И дай-боже голяма част от тези хора да проумеят, че луксът вече не е във вещите.
И ако видите извън червения килим как се обличат истински богатите хора, вие никога няма да ги познаете. Просто истински богатите хора никога не демонстрират богатството си, защото това не им е необходимо. Те не се нуждаят от демонстрацията на статуса си, за тях това е безсмислено. Те са надхвърлили тези неща. За да имам самочувствие на мен не ми трябва да се разхождам със златна верига и с „Ролекс“ с диаманти. Аз имам самочувствие като самия аз, а не като натруфено с бижута същество.

– Сравнима ли е представата за лукс у нас и в чужбина?

– И да, и не. И в България има хора, които се отнасят към лукса, както една част от обществото на Запад. Но в България все още не се разбира качественият лукс. В България на хората им е все едно дали една жена в дадена ситуация ще носи чанта „Гучи“ или е подбрала чанта „Шанел“, важното е нещо да е от „Гучи“ или от „Шанел“. Не е важно дали е подбрана да й отива на дадения тоалет и да излиза за определено събитие с конкретен аксесоар, защото все още това разбиране за хармонията на лукса отсъства в България. Все още в България е фазата на демонстрацията.
В чужбина аз никога не бих могъл да видя през деня, дори на най-известното място, един истински богат човек, който да демонстрира богатството си. Вижда се дискретният чар на много заможния човек – когато ти виждаш един безкрайно добре ушит костюм, от безкрайно добра материя, и ти, ако безкрайно много разбираш, можеш да кажеш: „Да, това е един безкрайно добър костюм от „Бриони“. Така че в чужбина всичко това е много по-дискретно.

– Тук имаме и поп-фолк, където явно се демонстрира и обяснява за скъпите чанти, които дадена певица си е купила?

(смее се) – Там не може да се говори за никакъв лукс. Но това е аналогично с рап музиката в Америка. Това е същото и в голяма степен поп-фолкът заимства стереотипи и имидж от рапа в Америка. Колкото и странно да звучи, това е абсолютен факт.

– Бяхте много обсъждана личност в медиите преди години, липсва ли ви публичността?

– Медиите са виновни за това, защото те прекалено много любопитстваха, а аз съм човек, който няма какво да крие и винаги казвам това, което мисля. Не ми липсва публичността ..

Бяхте издател, бяхте обявен като кредитен милионер, сега говорите за лукса …

– Да, бях обявен – е и? Както се видя, историята показа, че това не е вярно. Аз в момента съм се концентрирал изцяло върху телекома си и това е животът ми.
Що се касае до конференцията – говорих на нея, понеже аз осигурих телекомуникационната връзка между Женева и „Шератън“, за да може собственичката на „Шопар“* госпожа Шойфеле да комуникира с конференцията. Това е единствената причина, поради която бях там и голямата ми уста беше помолена да говори за лукса.

– Преди интервюто ми казахте, че ви учудва интересът на медиите към казаното от вас, а именно промяната във възприятието за лукса, вместо да се обърне внимание на представянето на, да речем, „Шопар“?

– Защото медиите винаги търсят сензации и заглавие като „Луксът умря“ е много по-шик, отколкото каквото и да било заглавие. Странно е, защото това събитие беше интересно за България, странен е фактът, че беше подмината телеконференцията със собственичката на „Шопар“, което само по себе си е интересно събитие и можеше поне по-балансирано да се отрази.

– Обикновените хора, както и работещите в медиите, не сме сме много наясно какво е лукс?

– Това аз ли трябва да го кажа… Въздържам се да коментирам медиите, ако кажа нещо, утре ще излезе, че съм казал нещо сензационно или негативно.

– Толкова ли е страшно непознаването на лукса?

– Най-страшното на този свят за мен е невежеството и глупостта. Това са ужасни пороци.

* Б. р. – Фирма производител на скъпи бижута и часовници. Много от знаменитости носят бижута с тази марка, фирмата е била официален партньор на кинофестивала в Кан.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.