Руското менте – най-голямото менте на света

Росбалт
Руската фалшива демокрация се изражда вече и във фалшиво производство на стоки, с които режимът в най-богата на природни ресурси държава в света се опитва да прикрие факта, че не може да изхрани населението на империята със собствени усилия при рязко снижаване на стоките от Запад. Превод от руски за ivo.bg на статията „Отровете ме по-скъпо“ от rosbalt.ru, Васил Костадинов

Снимка: 360тв

Рафтовете на местните магазини са пълни с фалшификати. Цените на храните продължават да растат, а качеството им пада. Трудно се намират истинско мляко, сметана, масло, колбаси, дори и хляб.

Защитниците на правата на потребителите отбелязват, че една трета от стоките в родните магазини са приготвени в разрез с нормите. Най-често се фалшифицират храните. Кризата, в която страната отново се набута, както и президентския указ за въвеждане на контрасанкции, само изостриха ситуацията. След като забраниха доставките на говеждо, свинско, пилешко, мляко, зеленчуци и плодове от Съединените щати и Европейския съюз, фалшификати наводниха пазара.

“Росстат” ежемесечно регистрира ръст на цените на храните. Положението е различно в различните региони, но като цяло за страната, от началото на годината цената на хранителните продукти се увеличи с 15%. Този скок е безпрецедентен и е пряко свързано с намаленото предлагане на вносни продукти, както и принудителната смяна на доставчиците на хранителни продукти.

Пазарът реагира на ембаргото с ръст на потребителските цени. За първите 11 месеца най-голямо е увеличението на цените на зърнените и бобови култури (44.9%), захарта (42,7%), слънчогледовото олио (30.4%), плодовете и зеленчуците (30.7% ). В края на годината значително се повишиха цените на пресните домати и краставици – 1,7 пъти и 1,3 пъти, съответно, както и на зелето – 9,9%. Цените на рибата и морските дарове са се увеличили с 29,5%, на месото и птиците – с 15.4%, млякото и маслото – почти с 14%, на яйцата – с 18.2%, на хляба и хлебните изделия – с 14,3%.

Но продуктовото ембарго доведе не само до по-високи цени. Санкциите вместо да стимулират ръста на вътрешното производство, повлякоха драстично намаляване на качеството на продуктите. Това се признава дори от страна на властите.

В скорошно интервю за “Комерсант” министърът на земеделието Александър Ткачов недоумява: “Защо си затваряме очите за боклуците по рафтовете, които не можем да заменим? Мисля, че това е неуважение на търговците към себе си и към собствения народ”.

Според изследователския център “Ромир”, през миналата година броят на руските потребители забелязали изчезване от пазара на някои много познати марки хранителни стоки е нараснал до 43% (година по-рано тази цифра е по-малко от половината). 39% от руснаците забелязват влошаване на качеството на продуктите през 2015 г.

Северозападният регион има своя специфика. Преди въвеждането контрасанкциите в местните магазини имаше широка гама скандинавски продукти. Замяната им с родни аналози се оказа много трудна.

Влошаване на качеството на храните констатира и “Роспотребнадзор”. В агенцията акцентират на факта, че тези продукти са вносни. Според Анна Попова, директор на агенцията, през първата половина на годината службата е иззела 720 тона некачествени хранителни продукти, от които 465 тона – внос. Това означава, че на всеки 10 килограма некачествени продукти, 6,5 кг. са вносни.

Според ръководителя на системата за доброволно сертифициране на “Качество и екология” Юлия Шеина, след въвеждането на антисанкциите, качеството на храните се е влошило. Асортиментът, както в големи мрежи, така и в малки магазини, е намалял. Липсват продукти с които руснаците са свикнали.

Шеина припомня, че качеството на хранителните продукти в Русия, никога не е било високо. Например, до 60-те години по ГОСТ в колбасите е можело да се добавя натриева селитра. Просто стандартите за храните винаги са се адаптирали към условията, в които живее обществото.

В момента ситуацията е такава, че големите търговци изискват от производителите евтина продукция. В крайна сметка, търговските мрежи трябва добавят своя процент и да реализират печалба. В резултат на това, производителят трябва да търси по-евтини съставки или изцяло да промени рецептите. Например, млечен протеин в млечните продукти се заменя с растителен – палмов или кокосов. За добавяне на теглото на птиците се инжектира гел, който се състои от солена вода и добавки. Яркочервеното месо от сьомга показва, че рибата е наблъскана с химически добавки. В такива случаи продуктът не може да се нарече натурален.

Проблемът за намаляване на качеството се изостря от липсата на специализирани лаборатории. Почти никъде не се прави точен анализ. Система за стандартизация е унищожена. Много фирми поръчват експертизи на “приятелски” организации, за които не е трудно да направят “правилното” заключение.

“Каква е ситуацията с хляба? “Росстат” просто не знае колко мелници и хлебопроизводители има в страната. Изникнаха огромен брой малки частни предприятия. Никой не знае от какво брашно правят хляб, защото никой не ги проверява. Трудно се проверяват и големите хлебозаводи, макар всички да говорят, че с тях всичко е наред. Оказва се, че потребителят е принуден да се доверява само на това, което казват представителите на хлебозаводите”, – казва Шеина.

При въвеждането на антисанкциите, властите заявиха, че това е шанс за местните производители да се докажат. Но, след като се отърваха от чуждестранната конкуренция, местните предприятия престанаха да обръщат нужното внимание на качеството. “Росконтрол” редовно разкрива фалшива продукция, често вредна за здравето.

Особено остър е проблемът с фалшификатите при производството на млечни продукти. На рафтовете нарастна броят на родните “млекца”. Но качеството на стоките често е съмнително. Припомняме данните на “Росстат”, че вносът на палмово масло и неговите фракции за 10-те месеца на 2015 г. е нараснал с 25.1% и е 702 хиляди тона. Анализ на 40 проби от масло и сирене, направен от “Росконтрол”, доказа замяна на млечни мазнини с растителни, по-специално с палмово масло, в 70% марките.

Експертиза на деветте най-известни марки сметана показа ужасяващи резултати: само два вида отговарят на всички изискванията за безопасност и качество. В три от пробите са намерени опасни антибиотици, страничен ефект от които е глухота. Имат токсичен ефект и върху бъбреците, храносмилателната и нервната системи (причиняват световъртеж, гадене, повръщане, диария). “Росконтрол” направи експертиза и на сирена при популярните марки. Оказа се, че 15 от 20-те марки са фалшификат.

За катастрофалната ситуация с млечни продукти говори и председателят на “Петербургски контрол” Всеволод Вишневецкий. Ако по-рано подправяха предимно скъпи продукти, сега фалшифицират дори киселите и пресни млека. На рафтовете можете да намерите мляко, в което няма млечна мазнина. Вече е регистриран случай, при който дете опитало това мляко, получава алергичен оток.

Нарушения са установени и при проверка на хлебни изделия. “Росконтрол” тества 17 различни продукта – анализирани са хляб, питки за хамбургери и хот-дог. Резултатите от тестовете показват, че по-голямата част от пробите от бял и черен хляб съдържат 2-3 пъти повече сол от разрешеното за деца, и от нормите препоръчани за възрастни. Значителни отклонения са открити при протеините и мазнините в белия и черен хляб. Това може да се дължи на ниското качество на използваните суровини или неспазване на рецептите.

По програма “Качествен контрол” са анализирани 27 варено-пушени колбаси, 18 от които се оказват фалшификат. Според резултатите от изследването, в пробите попаднали в “черния списък”, са намерени необявени съставки, които производителите добавят за да намалят разходите за производство – соя и колагенов протеин, механично обезкостено птиче месо, животински кожи, нишесте и различни влагозадържащи агенти, които помагат да се увеличи теглото на продукта за сметка на водното съдържание, намаляващо себестойността му.

Според съпредседателя на Съюза на потребителите “Росконтрол” Александър Борисов, налице е умишлена заблуда на потребителя. “С увеличаване броя на фалшивите продукти, смятаме за необходимо да се повишат наказанията за такива нарушения”, – заявява Борисов.

Въпреки това, в Руския институт за потребителски изследвания не мислят, че на пазара на хранителни стоки има драстична промяна в качеството.

“В допълнение, не е ясно какво е роден продукт. Ако е направен с руски труд, но с чужда техника, това руски продукт ли е или не? Ако е със 70% вносни съставки, но се произвежда в Русия, какъв е? От Индия внасяме осолени корнишони, но ги консервираме в Русия. Тези краставички руски ли са или индийски?” – чуди се председателят на Висшия съвет на РИПИ Ирина Виноградова.

На 21-ви декември Съветът на ЕС продължи санкциите срещу Русия с шест месеца – до края на месец юли 2016 г. Русия също няма да сложи край на забраната за внос на продукти от Съединените щати и Европа. Това означава, че кривата на качеството на продуктите ще продължи снижаването си.

От ivo.bg

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.