Германия на ръба. Ангела Меркел трябва да си ходи
В новогодишната нощ, в сянката на Кьолнската катедрала, тълпи от северноафрикански и близкоизточни мъже тормозиха жени, които бяха излезли за празнуват. Те ги обградиха, опипваха, ограбваха. Има сигнали за две изнасилени жени.
Въпреки че такива инциденти се случиха от Хамбург до Хелзинки, властите първоначално омаловажиха нападенията, за да не създадат неудобство за политиката на Ангела Меркел за масов прием на бежанци.
Това забавяне доведе до оставката на началника на полицията в Кьолн. Германското правителство обаче изглежда все още се вълнува повече от озаптяването на буйните местни жители –
най-пресният пример е споразумението с Фейсбук и Гугъл за ограничаване на антиимигрантски постове – отколкото от регулиране на миграцията. Едва миналата седмица Меркел отхвърли предложение за ограничаване на приема на бежанци (които надхвърлиха един милион през 2015 г.) до 200 000 души през 2016 г.
Спорът в основата на тази ситуация не е нов. От десетилетия консерваторите от двете страни на Атлантика предупреждават, че великодушната имиграционна политика на Европа, често пъти водени
против волята на обикновените европейци, заплашва да дестабилизира континента.
Консерваторите изтъкват важни аргументи за трудното асимилиране, заплахата от радикализация и вероятността от насилие от парижки и кьолнски тип в европейски градове.
Те обаче направиха и по-апокалиптични предсказания – страхове от „Еврабия“, от масова ислямизация – които по-трудно се приемаха. Доскоро предизвикателството на асимилацията в
Европа изглеждаше неприятно, но не и непреодолимо, а вероятността от балканизиране от югославски тип – относително далечна.
При сегашната миграция обаче сме в непозната територия.
Проблемът не е просто, че имигрантите пристигат със стотици
хиляди вместо с десетки хиляди, а че огромната част от тях са
юноши и мъже на възраст между 20 и 30 години.
Например, в Швеция, която като Германия прилага политика на
отворени врати, 71 процента от всички кандидати за убежище през
2015 г. са били мъже. В групата на „непридружените
непълнолетни“, както посочва Валъри Хъдсън във важна статия в
„Политико“, съотношението е още по-голямо – „11,3 момчета на
едно момиче“.
Както отбелязва Хъдсън, тези тенденции имат непосредствено
отражение върху обществения ред – младите мъже са, ами, млади
мъже; обществата с голяма разлика в съотношението между половете
клонят към нестабилност; а много от тези млади мъже носят със
себе си схващания за ролите на жените, които са диаметрално
противоположни на ценностите на съвременна Европа.
Има обаче и един по-дългосрочен проблем от необходимостта
новодошлите да бъдат убеждавани, че както пише в норвежки
ръководство за мигранти, в Европа „да принуждаваш някого да
прави секс не е позволено“.
Когато имиграцията се движи в постоянно, но скромно темпо,
дълбоките промени настъпват бавно и асимилацията има време да си
свърши работата. Ето защо мюсюлманското население в Европа
нараства само с по един процентен пункт на десетилетие. Затова и
много от турските и северноафриканските имигранти, пристигнали
във Франция и Германия преди десетилетия, днес са сравнително
европеизирани.
Ако обаче прибавите милион (или милиони) души, повечето от
които са млади мъже, за кратък период от време, получавате една
твърде различна промяна.
В случая с Германия важното число не е общото население на
страната, което в момента е 82 милиона души. А броят на хората
на възраст 20-30 години и тя беше под 10 милиона през 2013 г.
(и, разбира се, вече включваше голям брой имигранти). Ето къде
бежанският поток ще окаже преобразяващо въздействие.
Колко голямо ще е преобразяването зависи от това дали тези
мъже ще намерят начин да доведат в Европа и жените и роднините
си. По отношение на непосредствения обществен мир образуването
на семейства или събирането им са обещаващи, тъй като е по-слабо
вероятно мъжете с жени и деца да опипват празнуващи, да драскат
графити по синагогите или да потърсят упование в радикализма.
Това обаче може още да удвои или утрои демографското
въздействие на тази миграция и да тласне Германия към едно
бъдеще, в което половината население под 40-годишна възраст е
съставено от имигранти от Близкия изток и Северна Африка и
техните деца.
Ако вярвате, че е вероятно едно застаряващо, светско и
досега до голяма степен хомогенно общество да поеме мирно една
миграция с такива размери и такива мащаби на културно различие,
имате пред себе си светло бъдеще като говорител на сегашното
германско правителство.
Също така сте глупак. Такова преобразяване вещае нарастващо
поляризиране както сред местните жители, така и сред
новопристигащите. То заплашва да доведе не просто до скок в
проявите на тероризъм, а до възраждане на политическото насилие
от типа, съществувал през 30-те години на 20-и век. Все още
въображаемата Франция, описана от Мишел Уелбек в романа му
„Подчинение“, в която кореняци французи и ислямисти се бият по
улиците, би имала доста добър шанс да се сбъдне на практика в
една бъдеща Германия.
Няма нужда от такова нещо. Предпазливостта обаче изисква да
бъде направено всичко възможно то да бъде избегнато. Това
означава на този етап да се затворят границите на Германия за
новопристигащи. Означава да започне организиран процес на
депортиране на физически здрави млади мъже. Означава още раздяла
с наивната илюзия, че миналите грехове на Германия може да
бъдат опростени с неразумна хуманитарност в настоящето.
Означава, че Ангела Меркел трябва да си ходи, за да могат
нейната страна и континентът, който тя доминира, да избегнат
плащането на твърде висока цена за възвишеното й безразсъдство.
Още по темата: В Кьолн бежанците се страхуват от отмъщение заради нападенията в новогодишната нощ
Ромен Фонсгрив
Франс прес
„Нашата първа реакция беше: сега, германците ще ни мразят“,
доверява Асим Влазним, когато говори за момента, в който той и
неговото семейство са разбрали мащаба на нападенията на Нова
година в Кьолн, пред своя стар телевизор с кинескоп.
„Това, което са направили на централната гара, е срамно“, се
възмущава този 32-годишен косовар в стаята, където живее заедно
със своето семейство, кандидати за убежище в големия
западногермански град на река Рейн, посрещайки ни с чай.
Нощта на Свети Силвестър се превърна в истински кошмар в
Кьолн, когато банди мъже, описани от свидетели като араби и
северноафриканци, се нахвърлиха на жени в околностите на
катедралата и гарата.
Полицията получи над 500 жалби за сексуални нападения или
кражби, понякога и за двете неща едновременно. Освен
опипванията, две жени се оплакват, че са станали жертва на
изнасилване. Макар и в по-малък мащаб, подобни неща са станали
още в Хамбург, на север, и Щутгарт, на юг. Местните власти
първоначално запазиха мълчание и много техни представители
предупредиха да не бъдат обвинявани бежанците. Мнозина в
Германия обаче направиха връзка, на фона на приетите от страната
през миналата година 1,1 милиона кандидати за убежище.
Впоследствие властите съобщиха, че почти всички заподозрени са
чужденци, в по-голямата си част – кандидати за убежище.
Натиск
„Това не са добри новини за Меркел“, въздъхва Влазним, в
момент, когато двете му най-малки деца скачат безгрижно на
своето легло.
Този баща на общо пет деца вярва в канцлерката и нейното
мото „Ще успеем“, което тя подчерта пред германците, когато
напливът на бежанци започна да ги безпокои. Той обаче знае, че
„Мама Меркел“ е подложена на натиск.
„Благодаря на германците, които ни приеха… Бих искал да им
кажа да не се страхуват“, казва косоварят, който е в Кьолн от
година и половина.
Обезпокоен от дискриминацията, на която са жертва ашкалите –
етническото малцинство, към което принадлежи неговото семейство
– той напуснал Балканите с надеждата, че децата му ще израснат
тук.
„Ние не сме лоши хора, ние просто търсим по-добър живот“,
уверява Влазним, надявайки се, че алкохолът не е подтикнал някои
млади бежанци към лоши неща. „Това би било ужасно“, смята той,
искайки затвор за всички нападатели.
„Във всички култури има хора, които се държат лошо“,
въздъхва 36-годишна бошнячка, пожелала да запази анонимност.
„Не бива всички бежанци да бъдат поставяни под общ
знаменател“, призовава тя в един от коридорите на просторна
тухлена сграда, която е подслонила 623 кандидати за убежище при
официално разрешен брой от 550. В такъв тип центрове в Кьолн
сега има общо 10 150 кандидати за убежище при население на града
от 1 милион души.
Недоверие
Недоверието заплашва и от двете страни, констатира тази
майка на две дъщери. Мюсюлманка, тя от няколко месеца не носи
своята забрадка и не излиза от центъра след 16 ч. Причината са
умишлените палежи на бежански центрове и нападенията, които
присъстват редовно в германската действителност.
След драмата в Кьолн, „ние разбираме, че някои германци се
страхуват“, продължава тя. Виновните обаче „може би са други, а
не бежанци“, се надява тя.
Междувременно, неверните информации и слуховете се множат в
интернет. На гарата в Кьолн неяснотата подхранва гнева на
местните жители.
„Би било наистина супер да знаем кои са извършителите, те да
бъдат арестувани и депортирани, независимо от коя страна
идват“, се ядосва на перона 42-годишната Руте Граса.
„Хората са по-недоверчиви, отколкото през миналия месец“,
отчита Абдул Балде, чакайки своя влак. На 28 години, той току-що
е избягал от Гвинея.
„Не сме дошли, за да правим проблеми. Онова, което искам, е
да науча немски, да имам работа и да бъда свободен“, казва той.
БТА