В защита на демокрацията в Полша

За да не стане нужда отново да се борим за нея

Б.р. – Публикуваме отвореното писмо на Иренеуш Домански, получено от доц. д-р Анджей Новосад, преподавател в Института по журналистика и обществени комуникации на Ягелонския университет в Краков, с призив за международна подкрепа на полския Комитет за отбрана на демокрацията.

Скъпи европейци, скъпи граждани на САЩ в Северна Америка. Може би някъде във Франция, Португалия, Великобритания, Германия, Румъния или Чехия, в САЩ или някоя друга страна, свободна и демократична, малко учудени си задавате въпроса: Какво пък сега се случва в Полша? Защо поляците отново излизат на улицата? За какво става дума?

Не се учудвам на удивлението ви. Все пак – може би изглежда, че нищо не е станало. По демократичен път беше избран президент, в демократични избори властта бе спечелена от партия с красивото име „Право и справедливост“. Тя притежава мнозинство и в двете камари на парламента, има свое правителство. Звучи нормално.

Но защо тогава през ноември 2015 г., т.е. веднага след изборите, Кшищоф Лозински, писател и публицист, сътрудник Amnesty International, фигура, позната в моята страна от времето на борбата с комунистическата диктатура, в електронния портал Студио за мнения (Studio Opinii) отправи призива: Трябва да основем Комитет за отбрана на демокрацията?

Защо няколко дни след неговия призив КОД (KOD), комитетът за отбрана на демокрацията  започна да се създава спонтанно и стихийно, най-напред във Facebook, по-късно и в реалната действителност? Защо защитниците на демокрацията бяха подкрепени от Лех Валенса, Лауреатът на Нобеловата награда за мир, легендарният водач на „Солидарност“, бивш президент на Полша? Защо поляците започнаха масово, с хиляди да се записват? Хиляди поляци излизат на улицата в цялата страна, за да демонстрират и протестират.

Лозински написа в своя текст: „..често се явява въпросът, какво да се прави, при наличие на явни опити за демонтаж а демокрацията” (…)

Да, много свидетелства има в полза на това, че демокрацията у нас, крачка по крачка, се разпада, а Полша е застрашена да потъне в сянка и скоро след това да бъде изолирана. Вследствие на демократичните избори на власт дойде десницата, носеща леви постулати. Тя поставя под въпрос постигнатото през последния четвърт век в моята, в нашата страна. Страната, с която се гордеем. Страната, с която се чувстват горди много мои земляци в Европа и по света.

Какво друго е, ако не разпад на демокрацията, парализирането на Конституционния трибунал, стожер и страж на демокрацията във всяка демократична страна? Как да се нарече другояче несъобразяването с решенията на Трибунала и омаловажаването им? Форсираното приемане на закони нощем (често ок. 4 сутринта!) всеобщо считани от конституционалистите и всички правни организации за противоречащи на Конституцията?

Съмнителното „приключване“ от президента на съдебното дело срещу осъден на първа инстанция политик от неговата партия, за да може да стане министър и да ръководи специалните служби? Президентът на Полша Анджей Дуда е доктор по право, абсолвент и научен работник от уважавания Ягелонски университет. Юридическият факултет на Ягелонския университет се отграничи от неговите действия!

Политиците от управляващия лагер говорят за предаване на Държавен съд на бившия премиер на Полша, понастоящем председател на Европейския съвет, Доналд Туск. Вицепремиерът и министърът на културата се опитват да повлияят върху репертоара на театрите.

Представителите на властта обявяват, че волята на народа стои над закона, над Конституцията! Обявяват, че по волята на народа имат мандат, за да правят това, което искат. Чува се, че председателя на Конституционния трибунал ще бъде арестуван, ако не се огъне и не се подчини на новоустановените принципи на създаване законите. Довеждам до Вашето знание, че за управляващата по настоящем групировка са гласували 18,7 процента от поляците. Това е мандат за управление, но не и за присвояване на страната, за омаловажаване на Конституцията, приета чрез общонароден референдум. Това не е мандат за смяна на държавния строй.

В полския парламент се отнема гласът на опозицията. Повтаря се гласуване или се сменя състав на парламентарна комисия, ако случайно резултатите не са от полза за сегашната власт. Представителите на опозицията получават проектите за важни закони в последния миг преди съвещанията, без да имат шанс да се запознаят с тях. Всички техни бележки и поправки са отхвърляни.

Приемат се с експресно темпо закони, за да се упражни контрол над публичните медии и да се проведат чистки в редакциите на радиото и телевизията. Планиран е закон, който прави възможно всеобщото скрито наблюдение, контрол над интернет, електронната кореспонденция. Ликвидира се аполитичната цивилна служба, за да се поставят навсякъде партийни функционери.

Представяте ли си това да стане във вашите държави? Във Великобритания, Германия, Чехия или САЩ?

Ако сте американци, не познавате живот без демокрация във вашата страна, защото тя е при вас от край време. Ако сте британци, то имате демокрация от незапомнени времена. Но вие, португалци, помните Салазар. Дали визията за завръщане към времената преди революцията на карамфилите не би ви обезпокоила в най-висша степен? Сали няма да ви мобилизира да отбранявате демокрацията, в която живеете от 40 години? Бихте ли я предали без борба?

Испанци, помните ли деня 23-F? Не се разтревожихте тогава, вие, вашите бащи и майки, когато войниците от Гражданската гвардия, предвождани от полковник Антонио Тейеро влязоха въоръжени в парламента, за да попречат на президентската клетва на Леополдо Салво-Сотело (Leopoldo Calvo-Sotelo от Съюза на демократичен ценъпр) (Union of the Democratic Centre, UCD).

Беше през 1981 г.. Едва 6 години след смъртта на Франко и края на бруталната му диктатура. Няколко месеца преди въвеждането на военно положение в моята страна и поемането на управлението от военната диктатура, задушаването на „Солидарност“, затварянето на Лех Валенса и на хиляди деятели на демократичната опозиция.

Румънци, чехи, словаци и европейци от някогашните комунистически държави! Вие се радвате на демокрацията от малко по-скоро време, в сравнение с нас. Толкова много от вас, германците, получиха свободата си скоро след нас. Тогава рухна берлинската стена, когато ние, водени от Лех Валенса, мирно и безкръвно отхвърлихме ярема на комунизма. Допускам, че заплахата над вашата свобода, разпада на демокрацията във вашите стани, всякакъв опит за издигане на нови стени, би ви вдигнал на крака и би предизвикал вашата съпротива. Би ви подтикнал към защита и излизане на улицата.

Граждани на Франция! Нима подобни опасения не подтикнаха много от вас през декември 2015 година към преодоляване на традиционното делене, към споразумение и сътрудничество на двамата политически съперници: консерваторите и социалистите, за да не бъде допуснат до власт Народният фронт?

И затова е нужен KOD, по образеца на действащия в моята страна по време на комунистическата диктатура Комитет за защита на работниците. Аз съм от Радом. Град, в който през юни 1976 година се стигна до масов бунт на работниците против комунистическата партия, брутално потушен от полицията. Тогава работниците запалиха сградата на на комитета на партията, която се наричаше „Работническа“. Тогава в защита на репресираните хора в моя град възникна КОР (KOR). Тогава Яцек Курон, един от неговите лидери, човек с опозиционна карта, каза: „Не палете комитетите! Основавайте свои!“

Основахме.

И защото заплахата над демокрацията в моята страна е реална, в скоро време KOD стана толкова масово движение. Движение, което не подлага под въпрос последиците от демократичните избори, а направо ги уважава. Няма да палим комитети. Не сме агресори. Ще застанем срещу агресорите, за да ги задържим. Матеуш Кийовски, лидер на нашето движение – Комитет за отбрана на демокрацията, написа нашия манифест от 20 ноември:

„Демокрацията в Полша е застрашена.

Действията на властта, нейното погазване на закона и на демократичните традиции ни принуждават към израз на категорична съпротива.

Не искаме тоталитарна Полша, затворена за мислещите различно от властта, не искаме Полша, пълна с фрустрация и жажда за реванш.

Искаме в Полша да има място за всички поляци, равни пред закона, с техните убеждения, мнения, етика и естетика.

Не сме съгласни с присвояването на държавата, с деленето н поляците на по-добри и по-лоши, с презрението към „другия“.

Не сме съгласни и с възгледи, които се целят в основните принципи на демокрацията и в правата на човека.

Ние сме решени с пълен глас да говорим за почтеността, правото и взаимното уважение. Изразявайки своето мнение не само у дома или в Интернет, но също и на улиците и площадите на нашите градове и села, ако стане нужно да се съберем там, за да изразим своето мнения и желания.

Каним да ни сътрудничат всички, за които демократическите стойности са важни, без значение с какви политически възгледи е и какво вероизповедание.

Не сме съгласни с погазването на Конституцията и с въвеждането на авторитарно управление – чрез злоупотреба с механизмите на демокрацията.

Сред нас има хора с различни възгледи и политическа ориентация между дясно и ляво, вярващи хора, агностици и атеисти. Свързва ни това, че сме свободни и искаме да живеем занапред в своя, демократична страна, в която никой няма да ни заповядва как да живеем и какви ценности да признаваме..

Комитет за отбрана на демокрацията (Komitet Obrony Demokracji)”

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.