Започва надпреварата във въоръжаването на Балканите – кой от кого купува
Страните от Балканите започват да се въоръжават. Сърбия и
Хърватия купуват ракети – едните от руснаците, другите от
американците. България търси многоцелеви самолети, а Румъния ще
ги получи тъкмо тази година.
Русия ще достави въоръжение, „за да възстанови равновесието
на силите на Балканите“, обявиха в края на миналата седмица
медиите в Москва. Русия е взела предвид намерението на Хърватия,
страна членка на НАТО, да купи тактически ракети земя-земя МГМ
140 от Съединените щати, покупка, която би „подкопала“
равновесието на силите в региона, твърди руската агенция за
пропаганда Спутник.
На Балканите най-близката до Русия страна е Сърбия –
неутрална държава, традиционен противник на Хърватия.
Следователно Русия изрази готовността си да достави на Сърбия
бойни самолети МИГ 29 и системи за противоракетна отбрана с
малък и среден обсег на действие.
Сърбия има хладни отношения със САЩ и НАТО в следствие на
недалечната си история от времето на Милошевич, когато НАТО
бомбардира Югославия.
Сръбският премиер Александър Вучи се питаше в края на 2015
г., според телевизия Б92, „защо другите имат нужда да се
въоръжават, когато са обградени почти само от страни от НАТО, с
изключение на една-единствена страна, която не е членка на НАТО,
и това е Сърбия?“
Очевидно Русия е готова да предложи на Сърбия алтернатива.
Според източници от Москва „сръбската армия смята, че
докарването на нови оръжия на Балканите (от Хърватия) променя
баланса на силите в региона. Те знаят, че няма да получат помощ
от тези, които помогнаха за разширяването на НАТО (чрез
приемането на Хърватия през 2009 г.). Сърбите сега са длъжни да
се обърнат към нас“.
Сърбия вече е изпратила до Русия искане за доставка на
въоръжение, а специалната комисия за двустранно
военно-техническо сътрудничество следва да се събере до края на
януари, обяви руският вицепремиер Дмитрий Рогозин.
Сръбската армия проявява интерес на първо място към
противоракетните системи с малък обсег на действие Бук и Тор,
както и системите със среден обсег на действие модел Панцир-С1.
За сметка на това доставка на ракетни системи С-300 не се
обсъжда, тъй като са твърде скъпи за Сърбия, твърдят източници
от Москва.
От друга страна, министерството на отбраната в Белград би
искало да купи няколко изтребителя МИГ 29. Сърбия вече има десет
самолета от този тип, от които шест са купени от Русия през
2013 г., както и 11 самолета МИГ 21. Според източници от Москва,
Русия е готова да предложи на Сърбия „бързо и лесно“ решение.
България, също като Хърватия, е съседка на Сърбия, а в
останалата си част е обградена основно от страни членки на НАТО.
България също полага усилия да се въоръжи. София може да
подпише до края на 2016 г. договор за покупката на многоцелеви
самолети, обяви миналата седмица министърът на отбраната Николай
Ненчев. Според него парламентарна комисия ще определи до края
на март 2016 г. какви модели самолети може да бъдат взети
предвид. Все пак, тези самолети ще могат да влязат на въоръжение
във Военновъздушните сили на България най-рано след три години,
уточни Николай Ненчев. До тогава въздушното пространство на
България ще бъде защитавано от самолетите на други страни от
НАТО.
Румъния от военна гледна точка е много по-напреднала от
България. Вече бяха купени 12 самолета Ф-16 от Португалия,
представляващи една ескадрила. Девет от тези самолети ще влязат
на въоръжение в Румънските военновъздушни сили до края на 2016
г., а останалите три – през 2017 г.
Паралелно министерството на отбраната започна вече проучване
на международния пазар за покупката на втора ексадрила, в която
ще има 12 самолета Ф-16. Представителите на министерството
уточниха за „Ромъния либера“, че дългосрочните планове на
министерството на отбраната се отнасят за общо 48 многоцелеви
самолета. Те ще бъдат групирани в три ескадрили от по 16
самолета.
БТА