Китай променя баланса на военната сила в Азия във вреда на САЩ

Изследване призовава Америка да покаже мускули в региона и вероятно ще бъде използвано от републиканците, които обвиняват Обама в слабо ръководство.

* * *

Балансът на военната сила в Азия се изменя в ущърб на САЩ в контекста на агресивните ходове на Китай в териториално отношение. Такова предупреждение отправя важен доклад, изготвен от независими изследователи, който ще бъде огласен по-късно днес.

Около „Завоя към Азия“ на президента Барак Обама – очертаната за пръв път през 2011 г. голяма промяна в политиката, цари неяснота заради „значително усложнената“ картина в международната сигурност, твърдят изследователите. Проучването е изготвено от Центъра за стратегически и международни изследвания, водещ вашингтонски мозъчен тръст. То призовава Америка да покаже мускули в региона, като разположи
още бойни подводници и разработи модерни ракети със голям обсег.

Докладът е изготвен по поръчка на американското министерство
на отбраната, а задачата за изработването на такъв документ е
поставена от Конгреса. Очаква се докладът да бъде обсъден на
заседание на Комисията по въоръжените сили към Сената.
Изследването вероятно ще бъде използвано от кандидатите за
президентската номинация на Републиканската партия, които
обвиняват Обама в слабо ръководство заради укрепващия Китай,
възраждащата се Русия и въоръжената с ядрено оръжие Северна
Корея.

„Китайските и севернокорейските действия редовно отправят
предизвикателства към ангажиментите на САЩ в сферата на
сигурността и при сегашните темпове на развитие на американския
военен капацитет регионалният баланс на силите във военно
отношение се изменя в ущърб на Съединените щати“, гласи
докладът. „Необходими са сериозни финансови средства, за да може
да бъде възстановен старият баланс.“

Обама се надяваше външнополитическият му завой към Азия да
вдъхне нов живот на съюзите на Вашингтон, да донесе ползи от
създалите се икономически възможности и да му позволи да се
избави от „гравитационното притегляне“ на раздирания от борби
Близък изток. Но този баланс се оказа труден за поддържане,
когато например захлаждането в китайско-японските отношения ясно
показва, че САЩ са на страната на Токио. Американският министър
на отбраната Чък Хейгъл, който бе сред радетелите на тази
стратегия, подаде оставка преди малко повече от година.

В приложение към своя разработка от 2012 г. Центърът за
стратегически и международни изследвания посочва, че САЩ трябва
да съхранят следните си три интереса в Азиатско-тихоокеанския
регион, които са исторически взаимосвързани – да защитават себе
си и съюзниците си, да поощряват търговията и да подкрепят
демокрацията.

По-нататък центърът очертава четири направления, в които да
се надгражда. На първо място, смятат изследователите, Вашингтон
трябва да сплоти още повече около стратегията за Азия
американското правителство, от една страна, и съюзниците и
партньорите си, от друга. „Изследването констатира, че въпреки
поредицата речи и документи на правителството на Обама за
връщане на стария баланс, липсва онова изявление, което да
очертае магистрално стратегията на американските власти за
възстановяване на предишния баланс.“

При беседите с ръководни кадри в системата на американското
министерство на отбраната и други американски ведомства и
служби, както в Конгреса, така и в целия Азиатско-тихоокеански
регион, екипът, извършил изследванията, „непрекъснато ставаше
свидетел на объркване по отношение на стратегията за
възстановяване на баланса и на безпокойство за нейното
осъществяване“.

На второ място, посочват авторите, американското ръководство
трябва да засили темповете за подобряване на капацитета,
устойчивостта и оперативната съвместимост на съюзниците и
партньорите. Трето, САЩ е нужно да запазят и разширят военното
си присъствие в Азиатско-тихоокеанския регион.

„Китай засилва агресивните си действия и темповете на
изграждане на (изкуствени – б.ред.) острови в Източно и
Южнокитайско море, а Северна Корея продължи да развива
капацитета си в ядрената сфера, а също и при балистичните
ракети“, предупреждава още докладът.

„Възможностите на китайската Народносвободителна армия да
блокира райони и достъпа до тях, за които мнозина смятаха, че
засягат само Тайван, бързо се разширяват и към Втората островна
верига и териториите след нея, с което засягат все повече
американски съюзници и партньори, но и американски територии
като Гуам.“

Авторите препоръчват по-засилено присъствие на надводния
флот чрез увеличаване на щурмовите ядрени подводници в Гуам от
четири на шест, разнообразяване на военновъздушните обекти и
укрепване на регионалната противоракетна отбрана. Други мерки са
складирането на високоточни боеприпаси, както и засилването на
разузнаването, наблюдението и сътрудничеството в
разузнавателната сфера с регионалните съюзници.

На четвърто място е поставен призивът към САЩ да правят
нововъведения, за да запълнят „критичните празноти в две
направления“ – защитата срещу нововъзникващи заплахи за
американските сили като растящия риск от балистични ракети за
американските кораби и бази на предна линия, както и
придобиването на „асиметричен противовес“ срещу потенциалните
регионални съперници, който да е в състояние да им нанася
„големи щети“.

„Препоръчваме културата на експериментиране да бъде
институционализирана, да се поощрява еволюирането на „бързи
платформи“, разработването на модерни ракети с голям обхват“, се
посочва в доклада. Изброяват се и други мерки като
„спонсориране на проекти за противоракетна отбрана, разполагане
на още системи за въздушен бой, възползване от предимството на
САЩ при подводния флот, както и увеличаване на капацитета за
водене на война в космическото, кибернетичното и електронното
пространство.

В доклада са взети предвид и препоръките на редица водещи
фигури от военния и гражданския сектор и на тази основа се
призовава да бъде създадено американско военно съединение, което
да е постоянно базирано в Западния Пасифик. „Рисковете,
свързани с големи бойни операции на Азиатско-тихоокеанския
театър, придават нова стойност на съществували в миналото
отношения в командната структура.“

Япония, третата икономика в света, е посочена като
изключително важен регионален съюзник на САЩ, но докладът
заключава, че между двете страни липсва нужната координация, за
да отговарят на бързо разрастващи се кризи. „Авторите се
сблъскаха с безпокойство в Токио и във Вашингтон, че
съществуващите командно-контролни планове не отговарят в
достатъчна степен на сложността и високата интензивност на
войната, за която съюзниците трябва да бъдат готови“.
В изследването се отбелязват и геополитическите измерения на
икономическия растеж на Китай. „Посоката, която възраждането на
Китай като велика сила задава за следващите няколко
десетилетия, се откроява ясно като основното стратегическо
предизвикателство за САЩ, както и за ситуацията със сигурността
в Азия.“

„Ако икономическото, военно и геополитическо влияние на
Китай продължи да се увеличава през посочения период, дори и
само със скромни темпове, светът ще преживее най-голямата
промяна в глобалния баланс на силите от времето на възхода на
САЩ в края на 19 и началото на 20 век. Още повече, че ако Китай
задмине САЩ като водещата световна икономика в следващите 10-15
години, за пръв път от няколко века световният икономически
лидер няма да бъде англоезичен, западен и демократичен.“
„Разбира се, има много „ако“.

БТА