Класация на най-хубавите д-та в България
Най-хубавите дупета в България притежават 19-годишната Кристина Димитрова и 28-годишният телевизионен водещ Наско Михайлов. Двамата ще представят България на финала на конкурса за най-красиви задни части в Мюнхен на 31 октомври, където освен за титлата Мистър и Мис дупе, ще се борят за 10 000 евро, застраховка на задните части и рекламен договор със Sloggi – най-продаваната марка слипове в света, която спонсорира конкурса.
Двамата победители бяха излъчени в драматично шоу в четвъртък вечерта в Студентския град в София.
На второ място в класацията са Виктория Мартинова и Радослав Димитров, а трети – Таня Костадинова и Николай Николаев (виж снимките).
В продължение на четири месеца всички, които считаха, че имат идеално д., можеха да качат снимка на задължително облечените си задни части в сайта на конкурса www.sloggi.com. Фотографиите се оценяваха с гласуване онлайн, като броят на регистриралите се в sloggi.com достигна 130 000 души. През цялото време в топ 10 на международната класация имаше най-малко три български д-та.
Гласуването за снимките на българските участници приключи на 30 септември, като регистриралите се в сайта бяха 5985, качените снимки – 1278, а посещенията – около 15 000 седмично. В началото на октомври от топ 20 в списъка бяха избрани осем момчета и осем момичета, които се явиха на финала в София. Участниците получиха за награда комплект бельо Sloggi, което е последният писък на модата в 5-вековната история на долното бельо.
Финалното шоу в София
Женски д-та с най-много гласове за конкурса в Инетрнет
Мъжки д-та, с най-много гласове за конкурса в Интернет
Из историята на долното бельо
Началото на гащите и слиповете се крие някъде в 16-ти век, когато датират първите опити за създаване на тази част от облеклото. Още през 1510 година в Италия са били познати дългите гащи от коприна или кадифе, които обаче били смятани за непристойни и почтените жени дълго време били голи отдолу. Обществото считало бельото за неприемливо до 18 век, когато с гащи ходили само болни и стари жени. Бельото било обичайно и за слугините, които трябвало да мият прозорци. Гащите излезли на мода едва в средата на 19 век. Едва тогава нещата се пораздвижили. На мода дошъл кринолинът, а той имал свойте коварни тайни. Когато дамата сядала, теленият кафез се повдигал и краката се оголвали. Ако мадам се навеждала, конструкцията се повдигала до ханша и оголвала задните части. Нужна била помощ! Резултатът бил дългите калъфи от памук. Те се състояли от две отделни парчета, отворени между краката и завързани на талията. В Англия ги наричали „непроизносимите“, във Франция – „неизбежните“, а в Германия носели семплото име „крачоли“.
Кога и как е създаден слипът?
Пътят до анатомично перфектно стоящите слипове обаче е дълъг. Едва през 1928 година се появили малките гащички за деца, които познаваме днес. Към началото на Първата световна война за жените постепенно ставало естествено да носят долни гащи. Те се нуждаели от свобода на движенията. А освен това, подгъвите на полите пълзели нагоре, и се появила нужда от известна защита. Трябвало обаче да дойде 1949 г., та първият слип да попадне пред очите на обществеността. И то на Уимбълдън. Американската тенисистка Гъси Моран развълнувала света не чрез победата си, а с това, че загубила в твърде дръзко облекло. Тя носела къса тенис-поличка, а отдолу гащички, целите украсени с дантела! В началото на 80-те години едно голямо предприятие за бельо, под лозунга “Памучната революция”, пуснало на пазара едно ново, революционно поколение слипове с марката Sloggi. С това забраната пада окончателно, а гащите вече не са тема – табу. Днес въпросът отдавна не е “да” или “не”, а “как”.