СМС-управлението на Бойко Борисов – политика в стадий на ерозия
Вицепремиерът Ивайло Калфин разбрал от медийно изказване на премиера, че пенсионерите ще получат 50 млн. лв. великденски добавки. „Аз също вчера чух изявлението на премиера и много се радвам“, коментира социалният министър. СМС-комуникация и презмедийно говорене показват раболепие и липса на публична самокритичност.
Образователният министър в оставка – Тодор Танев, разбра от медиите, че Бойко Борисов му иска оставката. Преди това в продължение на година двамата си контактували чрез смс-и, разказа в еМисия България самият проф. Танев. Толкова се побира управленския интересн към образованието – в 160 знака на един смс. Сега професорът, първоначално разкритикуван от Борисов за „системни проблеми“, а в последствие се оказаха „лоша комуникация“, ще бъде назначен за премиерски съветник.
„Priehme ia”
Министърът на икономиката Божидар Лукарски съобщи, че Меглена Кунева е номинацията на Реформаторския блок за нов министър на образованието. Лично Лукарски изпратил смс на премиера, а Борисов му върнал обаждане. „Priehme ia”, гласи ироничният край на съобщението. Извън контекста на този словоред: има ли министерски пост, който г-жа Кунева не би избрала.
В държавата на „бих бил министър“ медиите разбраха от един смс, че премиерът Борисов има „свой съветник“, който го информира какви решения се взимат във Висшия съдебен съвет. В последствие „съветникът“ се оказа новоизбраният представител на съвета Димитър Узунов, избран от политическата квота на РЗС.
СМС-управлението в политиката е стадий на ерозия
Тя се поддържа от крехкия интерес на властовото тяло към една или друга обществена сфера. Вече има установена йерархия. Ако има свръх интерес, се пристига на място – заседание на Висшия съдебен съвет. Ако е по-малък – се връща обаждане – попълване на овакантен министерски пост. В последният си смс проф. Тодор Танев информирал премиера за три различни проекта в областта на образованието. Бойко Борисов не намерил време да му отговори…
В държавата, управлявана чрез есемеси, пожелателното наклонение върши работа за омайване на публиката, но не и за стойностно, ефективно развитие. „Бихме били свестна държава“, ако премиерът имаше достойнството публично и лично да оповестява решенията си. Ако неговите министри не блестяха с раболепие, а с кураж. И не на последно място – ако публиката беше достатъчно самокритична, за да не търпи евтини номера.
Коментарът е излъчен по телевизия BiT