Как руският Хамлет – Висоцки, загина от морфин и алкохол 1.

Владимир Висоцки и съпругата му, френската актриса Марина Влади, в дома й в Париж, 1979 г. Снимка: Музей на Висоцки

Бел. ред. – Днес само хора от по-възрастното поколение знаят кой е Владимир Висоцки, а малцина се вълнуват от него. Актьорът и поет с китара през последните две десетилетия от комунизма имаше огромна популярност, сравнима с тази на днешна звезда от шоу бизнеса от първа величина. Той беше наричан „говорителят на народа”, изразител на руската болка, прочут със своите песни със сатирично съдържание и много хумор. Някои негови ъндърграунд песни могат да се сравнят като текст със затворническите песни на Джони Кеш в Америка.
Висоцки има около 300 песни, от които на плоча по времето на соца са издадени не повече от 30-40. От общо около 600 негови стихотворения (много от които текстове за песни) преди смъртта му не е издадено нито една стихосбирка. Но неиздаваните му тогава песни са записвани на неофициални концерти и презаписвани многократно на магнетофони и въртени непрекъснато.
Висоцки беше нещо като официално разрешен дисидент, не го уволняват и затварят, но го ограждат с мълчание, издават нищожна част от песните му, дори вестта за смъртта му не е публикувана, освен в регионален московски вестника. Огромната му популярност респектира властта и тя се страхува от него. Погребението му ужасява властите в Москва, поради огромните тълпи, които се събират пред театър „Таганка”. Негови изследователи смятат, че дължи погребението си на съпругата си, френската актриса Марина Влади, заради която властите се страхували, че ако попречат с нещо, тя може да направи международен скандал по време на тогавашната олимпиада в Москва. И дъщерята на Брежнев се обаждала на баща си да помоли да „разрешат“ погребението.
По-надолу е разказана историята на Висоцки в обратен ред – от последните му дни, до младостта и началото на неговия алкохолизъм и кариера на забележителен актьор с огромно обаяние и харизма:

18 юли 1980 г. Лятна московска вечер. Около театър „Таганка” няма къде яйце да падне. Както винаги. Дори обичайните черноборсаджии са свършили билетите на „търси се”.  Висоцки ще играе Хамлет. За 317-ти път. И за последен. Леко отпаднал е, но спектакълът минава гладко. Нищо не подсказва, че след 6 дни великият бард ще е сред стотици пъти по-голяма тълпа почитатели, но вече не в костюма на датския принц, а в дървен…

Владимир Висоцки в ролята на Хамлет на сцената на театър „Таганка“ в Москва. Снимка: архив на театъра

19 юли. В Москва тържествено се откриват XXII-те летни Олимпийски игри. Това е Олимпиадата с най-малко участници. Много от държавите бойкотират най-големия спортен празник на планетата в знак на протест срещу влизането на СССР в Афганистан в края на 1979 г.
Градът е буквално залят от милиционери. Временно са изселени всички лица, за които някога са регистрирани „търкания” с властта. Достъпът до столицата на жители от други градове е забранен.
Летища, аптеки и болници се охраняват с драстични мерки за сигурност. А това са единствените места, откъдето евентуално, на висока цена, могат да се намерят медицински спирт и морфин. Не от всеки и не за всекиго…

Владимир Семьонович Висоцки се събужда в апартамента си на ул. „Малая Грузинская” №28. Силно абстинентен. По-късно лекуващият му лекар – анестезиологът-реаниматор Анатоли Федотов ще признае: „ Володя явно беше решил да замени боцкането с водка. В онези години много наркомани опитваха да изместят наркотичната зависимост като предприемаха дълги запои. Но водката не е адекватна замяна – тя действа много по-грубо.”

Приятелят и мениджър на Висоцки В. Янклович си спомня: „Той наистина не е молил за наркотици през последните си дни. Това беше негово решение. Ако само беше поискал, разбира се, че щяхме да му намерим. Може би така е решил да сложи край на болестта.”

20 юли. Към обяд единият от синовете на Висоцки – Аркадий идва при баща си, за да го моли за съдействие и връзки, тъй като не е изкарал добри оценки на кандидатстуденстските изпити за физическия факултет. Заварва го в неадекватно състояние, разбира че разговор няма да се получи. Володя започва да пелтечи, че трябва да излезе. Синът е готов сам да отиде да търси водка из града, само и само баща му да не излиза от дома.
Висоцки е с риза с къс ръкав и ужасеният Аркадий за първи път вижда по ръцете на баща си онези характерни белези, които говорят, че проблемът не е само алкохолен. Висоцки успява да седне в леглото, иска да си сложи инжекция със седативен медикамент, но не улучва.
Младежът панически взема тефтерчето на баща си и започва да звъни наред на приятели и близки с мобла да дойдат и да помогнат. Няколко отказват – писнало им е от абстинентните кризи на „звездата”. Аркадий звъни на баба си Нина Максимовна – майката на Висоцки – и чува възглас: „Какво правиш ти там?! Махай се веднага!”.
В суматохата все пак започват да пристигат приятели. Един носи нещо, завито в хартия, половината от което Володя разсипва по земята, а другото успява да изсмърка. Това леко подобрява състоянието му, завеждат го до съседите, където успява да докопа от стопанката няколко глътки чист спирт. Връща се в апартамента и ляга в леглото. Аркадий настоява да отведат баща му в болница, но му казват, че вече са правили нееднократно опити, ала той категорично отказва. В това състояние насилственото транспортиране е твърде опасно.
Вечерта на посещение идва старият приятел Станислав Говорухин. Тихата беседа с режисьора на известния сериал „Мястото на срещата не се променя”, с когото ги свързва искрена и дълбока дружба, продължава няколко часа.

Владимир Висоцки и съпругата му, френската актриса Марина Влади в Париж, 1979 г. Снимка: Музей на Висоцки

21 юли. Висоцки не излиза от дома си до вечерта. Трябва да участва във вечерното представление на „Таганка” – „Престъпление и наказание”, стига до театъра, но моли режисьора Юрий Любимов да извика артист от втория състав да го замести. После – познатото. Пийва при приятел, който все пак успява да му вземе ключовете от мерцедеса.
Запоят продължава с друг верен авер вече на „Малая Грузинская”. Младата любовница на Висоцки Оксана, разгневена счупва едната от донесените две бутилки водка, но участниците в купона успяват да се наквасят с втората. Тя предупреждава, че ще си тръгне, ако не спрат. Излиза от входа на блока и вижда Володя да виси, хванат за парапета на балкона от осмия етаж. Втурва се пак обратно. Едва успяват да го издърпат.

22 юли.  Володя и Оксана отиват заедно до паспортната служба, за да си вземе Висоцки международния паспорт и да си купи билет. Възнамерява да лети на 29-ти юли до Париж. При официалната си съпруга Марина Влади (френска актриса от руски произход, виж тук за нея). Преди това обикалят няколко аптеки и Володя успява да се сдобие с няколко дози, които го поддържат в относително нормално физическо състояние. Вечерта е последният му разговор с Марина.
Някои биографи на великия бард недоумяват какво точно е възнамерявал да предприеме 42-годишният Висоцки – да съобщи на Марина, че иска развод и да се ожени за 20-годишната тогава Оксана (той е купил даже халките вече) или да избяга от девойката и отново да потъне в обятията на Париж и законната си съпруга.

Владимир Висоцки часове след смъртта си в дома си в Москва. Снимка: Музей на Висоцки

23 юли. Висоцки се появява на късна вечеря в снобския по онова време московски ведомствен ресторант на външнотърговския работник. Напива се бързо, нападат го многобройни фенове и сътрапезникът му го измъква своевременно. От тази вечер до смъртта си Владимир Семьонович не напуска дома си. Късно през нощта пристига екип от лекари, които са готови да го включат на командно дишане. Дори обмисляли да закарат апарата на вилата на Висоцки. Крайното решение било да се изчака един ден докато в специализираната болница „Склифосовски” се освободи единична стая.
Приятелите на барда дават дежурства край леглото му. Състоянието му се влошава. Мята се, стене, рядко събира сили да стане от леглото, пада много пъти.

24 юли. Володя пее (или по-скоро изкрещява) за последно части от свои песни. Опиянен от седативите. А може би и от още нещо. Д-р Федотов е последният човек, видял Висоцки жив. Бие му инжекция сънотворно.

25 юли. Володя умира в съня си в 4.10 ч сутринта. (Самият д-р Федотов си отива от този свят по-късно при неизяснени обстоятелства, не се изключва и вариант – самоубийство. ) Според версията на Анатолий Федотов причина за смъртта е инфаркт на миокарда. По мнението на Станислав Шчербаков и Леонид Сулповар — асфиксия, задушаване като следствие от прекомерна употреба на морфин и алкохол. Игор Елкис отхвърля това становище. Близките на Висоцки правят всичко възможно, за да се избегне аутопсия.

Владимир Висоцки. Снимка: Уикипедия

Съобщения за смъртта на всенародния любимец в съветските медии като цяло липсват. Журналисти си спомнят само малка информация във вестник „Вечерняя Москва” и статия за творчеството му в „Советская Россия”, излязла след погребението. Главният редактор на „Вечерняя Москва” е уволнен след две седмици. Над гишето на касата на „Таганка” виси скромен лист хартия: „Почина актьорът Владимир Висоцки”.
Нито един човек не връща билета си в касата. Пазят ги като реликва. И въпреки тъжната вест около театъра „Таганка” се събира огромна тълпа, която остава там няколко дни.

В деня на погребението на Висоцки на 28 юли 1980 г. покривите на зданията около Таганския площад са окичени с хора. Очевидци разказват, как като че ли цяла Москва е погребвала Висоцки, макар, че официално съобщение за смъртта му не е имало. (28-ми юли е религиозен празник, чества се денят на равноапостолния велик княз  Владимир, покръстил Русия.)

Властите изпадат в ужас. Многохилядното множество, прииждащо да се прости с Владимир, може да се взриви всеки момент и реакциите на тълпата са непредвидими. Всъщност руснаците изпращат любимия образ на свободната изява на гнева, „говорителя” на нацията, певецът на руската болка.

Съпругата на Висоцки Марина Влади се прощава с него на погребението. Снимка: Музей на Висоцки

„Милиционерите трошаха портретите му, пуснаха водоноските и със силни струи отмиваха купищата цветя и венци – спомня си Юрий Любимов. – И тогава тълпата започна да крещи : „Фашисти!“. Тези кадри облетяха целия свят.“ Олимпийските съревнования като че не съществуват в този ден. Разлюляното хорско море се разстила чак до Кремъл. Прииждат още и още московчани. Носят цветя и плачат. Процесията се простира на 5 километра по улиците на Москва.
„Те дойдоха да се сбогуват с този, когото обичаха и всички изведнъж разбраха, че това не е наша лична трагедия (смъртта на бащата, съпруга, приятеля). Тя засяга цялата огромна страна. Той им беше толкова близък, колкото и на нас” – спомня си синът на  Владимир Висоцки – Никита.
Марина Влади, вече в автобуса, отвеждащ опечалените към Ваганковското гробище, се обърнала към един от близките другари на Висоцки – Вадим Туманов и му казала: „Вадим, виждала съм погребения на принцове и крале, но нищо подобно на това, не съм виждала никога…!”

(Следва – Мъчителните опити на Висоцки да се излекува от алкохолизъм)

Части от този материал са публикувани в сп. „Биограф“ 2011 г.

Утринна гимнастика

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.