Феноменът „ПЕКО“ и времето на големите популистки лидери

Владимир Путин и Виктор Орбан. Снимка: официален сайт

Западът е подложен на голям натиск. Този път предизвикателството не е предимно от икономическо и финансово естество, а е възходът на политически лидери, които се
наслаждават на конфликтите и игнорират националното и международното право и демократичните процедури.

Наричам такива лидери „ПЕКО“ – от първите букви на фамилните имена на четиримата – на руския президент Владимир Путин, президента на Турция Реджеп Тайип Едоган, полския политик Ярослав Качински и унгарския премиер Виктор Орбан.

„ПЕКО“ не гледат на политиката като на управление на колективни възгледи, за да бъдат постигнати широки политически цели, а именно: по-бързо икономическо развитие, по-справедливо разпределение на доходите, по-голяма национална сигурност, мощ и престиж. Вместо това те възприемат политиката като безкрайна верига от разпри и чистки, целящи запазване и съхраняване на собствените им сили и привилегии.

За тях политиката не е средство за постигане на някаква цел, а въздух, който дишат. За тях политиките са просто средства в безкрайната им борба, за да оцелеят и да останат живи.

Но би било грешка да мислим, че „ПЕКО“ са нещо, равнозначно на „Великите диктатори“ от 30-те години на миналия век.

„ПЕКО“ може да са националисти, но вижданията им
биха прилягали повече за салоните на Европа преди Първата
световна война /същото не може да се каже за нацистите или за
Испанската фаланга/.

Нито пък икономическият им подход е непременно
държавнически. Путин притежава със сигурност силна тенденция
за посока, но Орбан и Качински са достойни за епитети, също
както бе и френският президент Шарл дьо Гол. Ердоган доведе до
разпад кемалисткото държавничество в Турция и въведе политики,
характерни за свободния пазар.

Най-голямата разлика между Великите диктатори
и „ПЕКО“ е, че последните трябва регулярно да се борят с
гласоподавателите си. Наистина, конфронтационната им политика е
водещият елемент в стратегията им за оцеляване. Всеки от тях е
спечелил /или е запазил/ властта, продавайки обществото и
мобилизирайки своя електорат.

Тази политическа стратегия несъмнено е
ефикасна. В Русия например реалните заплати бяха намалени с над
9 на сто през 2015 г., а процентът на руските семейства, които
нямат пари за достатъчно храна или дрехи, е нараснал от 22 на
сто на 39 на сто, но популярността на Путин остава 80 процента.
Възходът на „Пеко“ представлява особена
реална заплаха, тъй като тези лидери започват да прилагат
конфронтационния си подход по външнополитически въпроси и по
икономическото управление на света.

Мултинационалните компании трябва да са
особено обезпокоени. Разпростирайки дейността си по целия свят
след падането на комунизма, те зависят от стабилността, която се
базира на канони, а също и от икономическата интеграция.
Съдбата им ще се определя все повече от
разработването на стратегии за избягване /или поне за
намаляване/ на новите опасности, които се поставят от „ПЕКО“.

Още по-зле е, че феноменът „ПЕКО“ изглежда
способен да се разпростре и в сърцето на Запада. Примери за това
са националистите от Шотландия и Каталуния и някои британски
политици, които подемат кампания за излизане на Обединеното
кралство от Европейския съюз.
Онези, които защитават тези идеи, са шокиращо
безразлични за огромната икономическа щета, която е възможно да
предизвикат предложенията им пред обществата в собствените им
страни.

Подобно на „ПЕКО“, в поне две големи западни
демокрации, като кандидати за най-високия пост действат
кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп и лидерката на
френския Национален фронт Марин Льо Пен, която ще претендира за
президентския пост в страната през 2017 г. Ако техните опити за
властта успеят, опасността за световната стабилност ще скочи
рязко.

БТА

*Бивш вицепремиер на Полша

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.