Папа, патриарх и малко Путин

Патриарх Кирил и папа Франциск в Куба. Снимка: от тв екрана

Римокатолическата и православната традиции са се разделили преди около хиляда години, много преди в Куба да разберат за християнството, а в Европа да разберат за Куба; преди да се е появила Русия, да не говорим за отделна руска държава.Но в петък[1] на Международното летище „Хосе Марти” се разигра необичайна сцена. Главата на Римокатолическата църква папа Франциск и главата на Руската православна църква патриарх Кирил се прегърнаха и се разцелуваха, а след това проведоха два часа преговори и публикуваха съвместна декларация с 30 точки, посветена на съдбата на християнството в Европа, на тежкото положение на християните в Близкия Изток и историческото противопоставяне на църквите в Украйна.

Защо в Куба?

Отчасти заради неутралния (и за двете църкви) статус на карибската държава. Куба има силни връзки с католическата църква, но има силни връзки и с Москва, създадени през съветския период. Освен това, страната, която наскоро възобнови отношенията си със Съединените щати, служи като пример за увеличаващото се участие на папа Франциск в международната политика. (Папата изигра важна роля във възстановяването на американо-кубинските отношения, като организира секретни преговори във Ватикана.) Затова Куба беше много удобна за обсъждането на още едно сближаване, свързано не само с религията, но и с геополитиката – и особено с два региона: Близкия Изток и Украйна.

Главната тема на дневния ред: Москва и Рим са обезпокоени, че християните напускат Сирия и Ирак. Когато се разбра за планираната среща между Франциск и Кирил, митрополит Иларион, главата на външните църковни връзки на Московската патриаршия (преди време този пост беше заеман от Кирил), каза, че ситуацията в Близкия Изток, в Северна и Централна Африка, където екстремистите извършват геноцид спрямо християнското население, изисква незабавни действия и тясно взаимодействие между двете църкви.

Въпреки че в много столици – от Багдад до Вашингтон – спорят може ли случващото се в Близкия Изток да бъде смятано за геноцид над християните, католическата и руската православна църкви не се съмняват в това. По данни на Open Doors USA, организация за защита на християните, през 2015 година са били убити за вярата 7 100 християни, главно в Близкия Изток и в Северна Африка. Това е с 3 000 души повече, отколкото през 2014 година.

Но католическата и руската православна църкви не са единни във възгледите си за политиката в близкоизточния регион. РПЦ активно поддържа руската военна операция в Сирия. Бившият прессекретар на РПЦ Всеволод Чаплин нарече войната с терористите „свещена” и отбеляза, че днес Русия се е превърнала в най-активния участник в борбата с тероризма. Ватиканът заема друга позиция. Папа Франциск призовава към мирно решаване на конфликтите в Сирия и Ирак. „Международната общност не се оказа в състояние да намери адекватно решение и търговците на оръжие продължават да постигат целите си”, заяви папата.

Въпреки че не е ясно по какъв именно начин сътрудничеството между двете църкви ще облекчи положението на сирийските християни, католическата църква изрази интерес към разширяване на сътрудничеството. Но съществува и риск за подобряването на отношенията. Със самия факт, че се среща с водача на църквата, гръмогласно поддържаща руската операция в Сирия, Ватиканът дава да се разбере, че е съгласен с тази позиция, смята Франк Синсин, директор на Центъра за изследвания на историята на Украйна в университета Албърта. „Разбирам, че папата се безпокои за ситуацията на Близкия Изток, но времето за срещата е зле избрано в другите й аспекти. Тя служи на одобряването на действията на Путин в Сирия”, каза той.

Освен това, като привлича вниманието към състоянието на християнството в Близкия Изток, РПЦ се старае да подобри имиджа си и се опитва да се представи в Русия като главен защитник на преследваните християни от целия свят. „Тази среща им позволява да изиграят важна публична роля и да покажат това в Русия”, казва Джон Бърджис, професор в теологическата семинария в Питсбърг.

Петъчната среща е насочена не само към началото на ново сътрудничество в Близкия Изток. Тя си поставя също така целта да смекчи старото напрежение между двете църкви в Украйна, където религиозните и политическите противоречия се изостриха.

РПЦ смята Украйна за важна православна база. В тази страна се намират около половината от манастирите и енориите на Руската православна църква и тя служи основно за терен на борбата за запазването на влиянието на Москва извън границите на Русия.Ситуацията обаче се усложнява от продължаващата война в Украйна.

Близостта на Кирил до Кремъл разклати позициите на РПЦ в Украйна и на патриарха му се наложи да търси златната среда между поддръжката за Путин и демонстрирането на чувствителност към опасенията на украинското правителство и общество. След революцията на Майдана мнозина украинци от РПЦ преминаха към Украинската православна църква на Киевския патриархат, която не се подчинява нито на РПЦ, нито на Ватикана, а остава независима (да не се бърка с Украинската православна църква, подчинена на РПЦ). Именно тази църква поддържаше антиправителствените действия, завършили с бягството на президента Виктор Янукович през февруари 2014 година.

На този фон противоречията между РПЦ и Ватикана около петте милиона енориаши на Украинската униатска църква[2] се изостриха. Тази църква е основана през 1596 г. от група православни, които се преориентирали от Москва към Рим. Те и до днес съхраняват православните си обреди, например, кръстят се от дясно на ляво, свещеникът слага светото причастие с лъжичка в устата на вярващия, но смятат себе си за лоялни на Ватикана. Руската православна църква обвинява римокатолическата, че краде вярващи, а и че краде собствеността й, тъй като след 1992 г. имотите също сменят собствениците си.

Враждебните чувства се запазват до днес. Независимо че е относително малобройна, Украинската униатска църква играе голяма роля в политиката. Във времената на СССР тя поддържаше дисидентите, а през 1991 година стана символ на украинския национализъм и независимост. Униатите поддържаха антиправителствените демонстрации през 2013 и 2014 г. Но политическите им възгледи понякога се разминават с приоритетите на Рим.Униатите разчитаха на допълнителна поддръжка от Ватикана след Майдана, а сега се страхуват, че Римската църква се сближава с Москва”, каза Бърджис.

Въпреки че срещата в Хавана сигурно няма да доведе до регулиране на конфликта около униатите – митрополит Иларион го нарече незарастваща кървяща рана, която пречи на нормализацията на отношенията между двете църкви – тя може да постави основи за бъдещ диалог по църковните имоти.Кирил се надява да използва срещата с папата за засилване на позициите и влиянието на РПЦ сред православните християни преди Всеправославния събор, планиран да се проведе през юни 2016 г. – първото събиране на представители на различните православни църкви за повече от хиляда години.

Въпреки че в православието за „пръв сред равни” се приема Константинополският патриархат, две трети от православните християни са в Руската православна църква.Освен Украйна, различията между Римокатолическата църква и РПЦ се намират в културни, литургически и теологически плоскости. Но причините за срещата в Хавана имат политически характер. Хиляда години, след като са се разделили, папата и патриархът все още играят ролята на политически лидери на световната арена.

Foreign Policy, 12 февруари 2016

[1] 12 февруари 2016 г.
[2] На украински Українська греко-католицька церква. (бел.ред.)

От в. Култура

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.