Правилникът в Германия и България е един и същ, но…
Или защо нашенецът ще бъде зачислен на психотерапия, ако кара както си знае по немските пътища
Мюнстер е един красив, стар град в северната част на Германия. Населяват го главно студенти, добре платени държавни чиновници и… велосипедисти, чийто брой те кара да мислиш, че дори и децата тук се раждат на колела. В Мюнстер е подписан Вестфалският мирен договор, сложил през 17 век края на Тридесетгодишната война.
Според авторитетната анкета на сп. “Виртшафтсвохе” градът е на осмо място сред 50-те водещи града в Германия по икономическа привлекателност, макар в него да живеят едва 280 000 души.
Какво общо имат статистическите данни с темата за шофьорите- камикадзе, би се попитал вече изнервеният читател. За да се изнерви още повече, още една цифра – през 2006 година градската управа на Мюнстер е събрала над 4 милиона евро от глоби за нарушения на правилника за движение по пътищата. Само за сравнение – представете си как би “поправил” бюджета на своя град кметът на Бургас, който по жители и брой на туристи може да се мери с Мюнстер.
Правилата еднакви, глобите различни
По-голямата част от глобите (разпределяни от т. нар. градски парламент за благотворителни и просветни цели) са дошли от 123 218 нарушения на правилата за паркиране по улиците. В този момент читающата публика на “Е-вестник” вече би трябвало да си трие сълзите от смях, опитвайки се да си представи как общински служители кръстосват надлъж и шир София и лепят стикери за глоби по предните стъкла на колите, заели улици, тротоари и спирки. Представата, че тези глоби ще бъдат платени безропотно и навреме, вече води до състояние на шок обикновения българин.
Именно тук е скрит отговорът на въпроса защо при сходни правила за движение по пътищата в едни страни всяко пътуване е като руска рулетка, а в други – не. Просто освен за прекрасни закони и наредби държавата и общините са се погрижили и как те да работят ефективно.
За моя радост и съжаление на редактора, не мога да разкажа как лично аз, като шофьор, съм воювала с немската полиция или с немските политеси (общински служителки и служители, които налагат глобите за неправилно паркиране). Честно си признавам, че не съм била спирана нито веднъж от полицай на пътя – или по-точно съм спирала сама доброволно, тъй като бях свидетел как дете изскочи от пресечка и бе блъснато от каращата пред мен кола. След печалния опит на мой добър познат да спори с политеса, си извадих съответните поуки и зная какво би ми струвал словесният двубой с длъжностно лице. Та този мастит бизнесмен беше спрял, по неговите думи само за 4 минути пред уличен банкомат, за да изтегли пари. На връщане забелязал униформената дама да пише квитанцията и започнал да апелира към нейната състрадателна душа. Тъй като дамата не се отзовала на апелите, той я нарекъл “сухар”. Дамата отговорила, че и за това ще му се наложи да плати. Историята минала и заминала, след 4 месеца маститият бизнесмен получи покана от съда – градската управа го съдеше за обида на служебно лице, глобата – отделно. Въпреки високите хонорари на адвоката, въпреки тръшканията и размахването на швейцарски паспорт, човекът не само плати глобата за неправилно паркиране, плюс глобата за нанасяне на обида, но и остана 4 месеца без книжка “поради непознаване на основни правила за движение вътре в населеното място”.
Подкуп на полицай? Забрави…
За редовия немски шофьор да се караш с полицията или да се опитваш да я подкупиш е почти в сферата на научната фантастика. Един руснак с немски паспорт неотдавна ми разказа следната история, обяснявайки защо му се налага да ходи пеш:
”Беше миналото лято, на аутобана край Фрайбург (Баден-Вюртемберг – б. а.) Имаше ограничение на скоростта до 100, но кой ти гледа – пътят прав, лъскав, караш и пееш. По едно време пред мен се появи полицейска кола и ми дадоха сигнал да ги следвам. На паркинга идва към мен един с униформа – другият стоеше надалеч. Аз, както си знам от Русия, подпъхнах под талончето една банкнота от 20 евро и му го подадох. Той почервеня. Казвам си, ниско го оцених, и извадих една от 50 евро. Тогава стана страшно…”
В съда срещу Сергей били повдигнати три обвинения: за несъобразена скорост, каране след употреба на алкохол (1,6 промила) и опит за подкуп на служебно лице. Удоволствието му струвало над 3000 евро без разноските за адвоката и по съдебното дело. Книжката му е “замразена” за 2 години, той ходи задължително на психотерапия (лекарят го е освидетелствал като алкохолик) и е подписал договор – в продължение на 8 месеца е готов при телефонно повикване в рамките на 24 часа да даде урина за изследване дали е пил. (Тези сравнително нови тестове могат да докажат по специфичен параметър употребата на алкохол през изминалите 10 дни.) Цената на теста стига 340 евро.
За да получи обратно книжката си, Сергей трябва да се яви на психопроверка в TÜV – специална държавна организация, която отговаря за стандартите, безопасността и обучението на кадри – и естествено да заплати полагащите се такси. Отделно от всичко в досието му във Фленсбург (град в северната част на Германия, където се намира централната картотека на над 35 милиона шофьори в Германия) са вписани съответните наказателни точки. “Приятелите ми казаха, че съм дурак. Най-добре било да си извадя нова книжка в Полша или Прибалтика и с нея да карам пак в Германия. Ако обаче ме хванат в нарушение, изгарям поне за три години, а и застрахователят не плаща нищо”- обяснява Сергей.
Много често съм чувала от граждани на бившите соцстрани, опарили се като шофьори, оплакването, че Германия е “полицейска държава”. Всъщност полицията играе твърде скромна роля на пътя. Системата за подготовка и получаване на книжка изцяло изключва униформените служители на реда. Частни автошколи те подготвят, теоретичният и практическият изпит се провеждат в някое от поделенията на TÜV. Същата организация поема и провинилите се на пътя, тя провежда т.нар. психотестове (medizinisch-psychlogische Untersuchung, наричано от немците най-често Idiotentest). В рамките на два часа психолог преценява дали шофьорът и в бъдеще ще представлява потенциална заплаха за другите участници в движението. Правила съм опити да интервенирам пред психолози за този или онзи – отрязвали са ме в самото начало с два аргумента – кой кого ще “изпитва” се решава всяка сутрин с жребий, освен това протоколът за теста се обсъжда и подписва на съвещание на целия отдел.
Джигитите от Източна Европа
Д-р Оливер Моншау е ръководител на отдела за изпити на шофьори към TÜV Nord и през бюрото му са преминали стотици случаи:”Трудно ми е да отделя клиентите, родени в Германия, от тези, които идват от Източна Европа. Разликата е може би само в манталитета – хората от Изтока твърде лекомислено сядат зад волана след като са пили. Вярвам им, че в техните страни това е прието, но те не карат по полски или български шосета, а в немски градове и на немски аутобани. Въпросът им “не можем ли да се споразумеем” винаги ме е учудвал. Утре могат да убият моето дете на светофара?”
Федералният министър на транспорта Волфганг Тифензее взриви преди седмици медиите с искането за драстично увеличение на глобите за нарушители. Според правителствения проект глобата за каране след употреба на алкохол от 250 евро в момента трябва да стане 500. 680 евро вместо досегашните 425 би трябвало да плащат нарушители, които карат драстично по-бързо от максимално позволената скорост. 400 евро вместо 250 е наказанието, което министърът иска за агресивните шофьори. В разгорялата се дискусия министърът бе обвинен, че провежда наказателни акции.
В момента немската фатална граница за нарушителите на сухия режим зад волана е 0.5 промила – ни повече, ни по-малко от 2-3 бири, изпити от 30-годишен мъж с тегло 80 кг и височина 180 сантиметра. За водачите до 21-годишна възраст от август е въведена нулева толерантност, т. е. забранено им е да карат след употреба на каквито и да било количества алкохол. Ако полицията ви хване за първи път, ще се простите с 250 евро, ще ви друснат 4 черни точки (след 18 се отнема книжката) в досието във Фленсбург и един месец ще ходите пеш. Ако обаче компютърът “изплюе” името ви като стар клиент, глобата вече е между 500 и 750 евро и ходенето пеш става 3 месеца. Нещата са още по-дебели, ако сте причинили някому щета или сте замесени в пътно-транспортно произшествие. Първо, застрахователят ще откаже да плати каквото и да е, тъй като сте пили или сте се дрогирали (за наркотиците няма долна граници и извинения, санкции следват дори за открита трева в колата). Второ, прокуратурата и съдът ще се занимават с вас като рецидивист, а това струва доста пари. Да не говорим, че затворите с лек режим могат да се струват на нашенците като санаториум с фитнес зала, но все пак не е радост да ги опознаваш откъм заключената врата. Между другото досега няма българин, който да ми повярва, когато разказвам, че в такива затвори съм срещала хора, които повече от три пъти са се возили в градския транспорт без билет и не са платили глобата. В 99% от случаите чувам контравъпроса: “Ами техните цигани как се возят?”.
Затварям скобата и продължавам за промилите. Зловещата граница е над 1,7 промила – към присъдата, обикновено до 6 месеца затвор, се прибавя отнемане на правата от 6 месеца до 5 години. Д-р Оливер Моншау познава мнозина, които са били спирани редовно с над 3 промила в кръвта. Един украински “джигит”, заловен при такава проверка с 3,3 промила, обобщава своя опит така: ”Пътувах към 2 часа през нощта в града. Съзнавах, че съм пил доста, спазвах идеално всички знаци и забрани. Въпреки това ме спряха, като отворили вратата на колата, съм се изхлузил на асфалта.” По-късно, пред съда, полицаят, извършил проверката, обяснил, че спрели колата, защото им се видяло подозрително някой посред нощ да кара по безлюдните улици с 40 км/ч и уставно да спазва всички правила.
Рецидивисти зад волана
В повечето случаи рецидивистите зад волана биват определяни от вещите лица-психиатри като болни от алкохолизъм или наркозависими, т. е. налага им се да минат 4 месечна терапия в клиника и 18 месеца амбулаторно. Плюс това един път на 2 – 3 месеца се явяват задължително за кръвна проба, която по чернодробните показатели отчита всеки запой.
Далеч съм от твърдението, че по пътищата на Европа цари мир и съгласие и шофьорите си подаряват букети на всеки светофар. Но все пак ми се струва, че едва ли скоро в български вестник ще прочета история като тази на футболиста Клаудио Писаро, наричан галено “Пица” от феновете на “Байерн”, който за 1,1 промила в кръвта беше осъден през 2006 г. да плати глоба от 150 000 евро и получи забрана да шофира 9 месеца. Такива новини изпълват душата на бюргера с увереност, че законът е еднакво строг към всички. Еднакво строги са също съседите или случайните минувачи, фактор, който кара мнозина да наричат немците предатели. Защо? Ето мнението на 34–годишния Андреас, поляк, работещ в едно от конструкторските бюра на “Фолксваген” във Волфсбург: ”Защо наричам немците така? Бяхме в петък вечерта с приятели на сауна, после се почерпихме с по няколко водки и бира в кафенето отпред. Касиерката – германка ме видяла, че не съм се движел по права линия, като съм тръгнал към колата и позвънила в полицията. Настигнаха ме след една пресечка. За малко да си изгубя работата, тъй като трябваше 9 месеца да пътувам с автобус и влак от работата си – отнеха ми временно правата. Имам познати, за тях са се обаждали съседи, случайни минувачи. На един колега му взеха 125 евро и му вписаха 4 наказателни точки, защото бил минал на червено и някакъв го снимал с джиесема.” Според Андреас, маниакалността на немските закони и тяхното сурово прилагане стигнали до абсурд – през август осъдили негов приятел, защото позволил на друг в пияно състояние да шофира колата и да предизвика катастрофа. Собственикът на колата, въпреки че седял на задната седалка, се лишил временно от книжката и платил глоба.
Страховитите преследвания на нарушители от т. нар. Autobahnpolizei, при които колите летят с над 200 км/ч, засега са главно в серийните филми. Повечето от полицаите се движат цивилни, колите им – също. Проверките, твърдят български шофьори, в Германия са редки. Главната работа вършат т. нар. блиц-машини, които снимат всеки, нарушил ограниченията за скорост. Снимката се получава по пощата с указание къде да се плати съответната глоба.
И тъй като започнах със статистика, нека завърша пак така. Населението на Германия е 82 милиона. През 2006 година при пътно-транспортни произшествия в страната са загинали над 5000 души. Средната възраст на караните леки коли е 8 години, общо броят на регистрираните леки коли е 46,6 милиона. Докато пишех тези цифри, си мислех, че всъщност за Третата световна война страната, която наеме в армията си български шофьори предварително ще си е осигурила победата. Чрез масово прегазване на противника.