Има ли място за Русия в израелския газов пъзел?
Ройтерс
Израелската министър-председателка Голда Мейр беше прочута със своето оплакване, че Моисей „ни е водил 40 години през пустинята, за да ни доведе до единственото място в Близкия изток, където няма петрол“. Всичко това обаче се промени през
2009 г., когато беше открито голямо крайбрежно находище на природен газ, наречено „Тамар“.
На следващата година в израелски води беше открито и още по-голямо находище, наречено „Левиатан“, а съвсем наскоро – през януари – беше обявена още една голяма находка. Израелските находища включват над 9 трилиона кубически метра газ – достатъчно за снабдяване на израелската икономика в продължение на 150 години, при положение че газът наистина може да стигне до пазара с помощта на подходящ партньор.
Тъй като Израел притежава много повече газ, отколкото има
нужда, израелските лидери са изправени пред завидна дилема: къде
да изнасят това изобилие? Както икономическите фактори, особено
предизвикателството за финансиране на разработването на
„Левиатан“, така и сложната геополитическа обстановка в Близкия
изток правят избора по-труден, отколкото изглежда.
Израелските коментатори обсъждат трима основни възможни
партньори – Египет, Гърция и Турция, всеки от които има своите
предимства и недостатъци. Един не толкова очевиден вариант,
който израелските лидери би трябвало да обмислят, обаче е Русия.
Включването на руския енергиен гигант „Газпром“ би предизвикало
противоречия и определено не е самостойно решение, но може да
подсили сигурността на Израел и да укрепи геополитическата му
позиция в по-широк план.
Русия много иска да участва в разработването на богатите
газови находища на Израел. Тя разчита на „Газпром“ едновременно
да финансира бюджета й и да й осигурява геополитически лостове
за влияние, а руснаците със сигурност биха предпочели
израелският газ да не се конкурира с доставките на „Газпром“.
Това е особено вярно за основния европейски пазар на „Газпром“,
който Москва, естествено, остава силно заинтересована да
защитава.
Затова през последните четири години Русия направи няколко
опита да се включи в израелския газов пазар. През 2012 г.
„Газпром“ предложи да придобие 30-процентов дял от „Левиатан“,
но загуби в конкуренция с австралийската компания „Удсайд
петролиъм“. На следващата година „Газпром“ подписа сделка за
пласиране на втечнен природен газ от израелското находище
„Тамар“, но тя беше отхвърлена от израелското енергийно
министерство, което определи като приоритет използването на
„Тамар“ за снабдяване на вътрешния пазар на Израел. Неотдавна
руският президент Владимир Путин отново успя да убеди
израелският министър-председател Бенямин Нетаняху да позволи на
„Газпром“ да участва в разработването на „Левиатан“.
Лесно е да се разбере интересът на Русия към израелския газ,
но каква полза има Израел от това? Първо, при управлението на
Путин израелско-руските отношения остават силни. Като се има
предвид продължаващото напрежение между Израел и правителството
на Обама, за Израел не е най-лошото нещо да продължи да
разширява отношенията си с други водещи сили като Русия, Китай
или Индия.
Второ, руската армия остава твърдо настанила се по северната
граница на Израел, а Путин е решен да разшири политическото и
военното влияние на Москва в Близкия изток. Израел се тревожи от
присъствието на Русия по неговата граница, а висш израелски
военен отбеляза: „Сега всички ние трябва да се борим с руската
мечка, която изглежда е тук, за да остане с ботуши и всичко
останало на земята, във въздуха и в морето.“
Израелските лидери обаче поддържат реалполитически възгледи
по отношение на своята национална сигурност, а Нетаняху
предпочита да урежда израелските притеснения за сигурността,
породени от присъствието на Русия в Сирия, особено израелската
„червена линия“ за доставяне на модерни оръжия на Хизбула от
Иран или Сирия, чрез военна координация и търсене на общи
интереси. В този контекст поканването на Русия да участва в
израелската газова промишленост би предложило на израелците
могъщ лост за влияние, чрез който да накарат Путин да издигне
като приоритет основните израелски интереси по сигурността в
региона.
Накрая – и което вероятно е най-интригуващо, допускането на
„Газпром“ да участва в газовата промишленост на Израел може да
има непосредствено значение за гарантиране на безопасността и
сигурността на израелската крайбрежна инфраструктура за газови
сондажи. Израел смята, че Хизбула може да атакува тази
инфраструктура при бъдещ конфликт, за което лидерът на Хизбула
Хасан Насралла вече заплаши, а израелските военноморски сили
напоследък купиха кораби конкретно за защита на крайбрежните
сондажни платформи. Петдесет процента от израелското
производство на енергия идва от газ от находището „Тамар“, а
само един тръбопровод свързва „Тамар“ с Израел, което
представлява огромен риск за израелската енергийна сигурност.
Поканването на руснаците да се включат обаче може да разреши
този проблем с един замах. Хизбула продължава да е ключова част
от „шиитския съюз“ на Русия – ос, която е силно
облагодетелствана от руската въздушна мощ над Сирия. Това дава
на Москва могъщ лост за влияние върху Хизбула, който позволява
на Москва, ако реши, да нареди на Насралла да не докосва
израелската газова инфраструктура. Всъщност ако на крайбрежните
сондажни платформи има руски граждани, е почти немислимо Хизбула
– или даже Иран – да нападне тези съоръжения и да рискува да
причини цивилни руски жертви.
Путин ясно разбира това. Докато се опитваше да убеди
Нетаняху да позволи на „Газпром“ да стане партньор в „Левиатан“,
Путин обеща да не допусне екстремистки групировки да нападнат
каквато и да е израелска газова инфраструктура, защото „никой не
ни се пречка“ – изявление, което израелски енергиен експерт
определи като „руски опит да се каже, че освен икономическия
интерес можем да добавим още едно положително съображение“. Това
е предложение, което Израел би трябвало да обмисли. На практика
Израел би предложил на Путин сделка: ние ще ви помогнем да
постигнете една от целите, които имат решаващо значение за вас –
да се гарантира участие на „Газпром“ в каквато и да е продажба
на израелски газ за Европа, в замяна на което Русия да признае
специалните интереси на Израел в сигурността по отношение на
Хизбула и Иран плюс гарантиране на сигурността на израелската
газова инфраструктура в Средиземно море.
Очевидно е, че руско-израелското газово партньорство съвсем
не е съвършено и включва редица капани. Първо, САЩ със сигурност
не биха се зарадвали да видят как „Газпром“ участва в
разработването на богатите газови находища на Израел. Между
Вашингтон и Москва продължава да има напрежение, а САЩ и
Европейският съюз се стремят да намалят влиянието на „Газпром“,
не да го увеличават. Затова израелците със сигурност могат да
очакват силен американски натиск да не работят с „Газпром“.
Русия също така може би не е най-добрият бизнес партньор на
света. Путин използва „Газпром“, който отдавна е спъван от
корупция, като оръжие срещу своите противници, отказвайки достъп
до газови доставки като вид политическо наказание. Израелското
правителство ще трябва да гарантира, че „Газпром“ няма да
използва подобна тактика в Израел.
Освен това Израел със сигурност би искал да не допусне
богатите му газови залежи да се превърнат в опора за някои от
геополитическите игри на Кремъл.
Накрая, участието на Русия съвсем не е цялостно решение на
израелската главоблъсканица за износа на газ. Освен ангажимента
на Москва да похарчи десетки милиарди долари за разработване и
транспортиране на газ от „Левиатан“, което Русия със своята
потъваща икономика едва ли може да си позволи, Израел все пак
има нужда да сключи сделка с голям клиент като Турция, за да
извлече максимална изгода от богатите си газови залежи. Макар
обаче „Газпром“ да е може би само една малка част от израелския
газов план, руските гаранции за сигурността, които предлага той,
биха били от полза за основни интереси за израелската
национална сигурност.
Затова политическите и военните стратези на Израел би
трябвало да помислят как да наместят Русия в неговия газов
пъзел.
БТА
*Джош Коен е работил в проекти на Агенцията за международно
развитие на САЩ и е участвал в управляването на проекти за
икономическа реформа в бившия Съветски съюз. Изказаните мнения
са лично негови.