Евтин ток, безценен боклук и стратегия за балъци
Как България управлява радиоактивните си отпадъци?
Мега проблемът с радиоактивните отпадъци от атомната ни централа в Козлодуй е редовно премълчаван от почти всички политици и от повечето енергийни експерти. Последните вихрят красноречие в масовите медии колко е хубаво да има АЕЦ, да се продължава срока на използване на двата ни реактора и да се строи трети (седми) блок.
Зад така наречения „евтин ток от АЕЦ“ обаче никой от тях не включва в сметката няколко милиарда евро за радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, заедно с остъклените високо активни отпадъци от преработката му. За да се излага на риск здравето и живота на хиляди поколения, след затварянето на всяка една атомна централа, хранилищата за високо радиоактивен боклук трябва да се поддържат във вечността.
Тази поддръжка ще струва още милиарди, които никое правителство и никоя АЕЦ в света не знаят от къде ще вземат. Управляващите България и атомната ни централа обаче нямат представа от къде да вземат парите дори за построяването на геоложко хранилище за високо радиоактивните отпадъци. Затова такова изобщо не фигурира в така наречената им „стратегия“ им за радиоактивните отпадъци. Затова и те си мълчат по този мега проблем както за всички нас, така и за много поколения след нас. Обаче говорят свободно за нови ядрени мощности.
Добрата новина все пак е, че в последните години хората, управляващи държавата и атомната централа започват да водят някакъв диалог със заинтересованите страни по проблемите около ядрената енергетика. На 16 февруари в Учебно-тренировъчния център на АЕЦ „Козлодуй“ се проведе поредната кръгла маса относно ядрената енергетика, организирана от Фондация за околна среда и земеделие и ДП „РАО“ ЕАД на тема „Управлението на радиоактивните отпадъци – защо, кой, как“.
Форум с тема, която досега не е обсъждана, както коректно отбелязаха депутатите Делян Добрев и Валентин Николов. Участие взеха рекорден брой институции: МЕ, МОСВ, МЗ, МВР, НЦРРЗ, ИЯИЯЕ и ГИ от БАН, РИОСВ – Враца, кметове от 30-км зона., включително зам. министърът на енергетиката Жечо Станков. Повечето от представителите на тези институции обаче не се изказаха. Типично по нашенски, един от най-важните играчи – Агенцията за ядрено регулиране, отсъстваше. Тези, които се изказаха обаче не дадоха отговори на важни въпроси.
Безценният боклук
Отпадъците от централата, които са с ниска и средна радиоактивност се циментират, затварят се в стоманобетонни контейнери и се складират в цеха за сухо съхранение на площадката на централата, изграден за 40 милиона долара, модернизиран за 32 млн. евро. Това е единственото съоръжение за междинно съхранение на радиоактивните отпадъци, с което разполагаме. Днес капацитетът му е изпълнен до 75%. България е последната сред ядрените източноевропейски страни, която изгражда Национално хранилище за ниско и средно активни отпадъци. То се очаква да бъде пуснато през 2021 г. и ще струва около 160 милиона евро.
С него обаче ще управляваме само 3% от мега проблема с радиоактивните отпадъци. Защото отработеното ядрено гориво, което няма как да влезе в това хранилище, съдържа над 97% от всички радиоактивни материали, създадени от работата на АЕЦ. Националното хранилище за ниско и средно активни радиоактивни отпадъци, което ще се строи до 2021 г., ще работи само за останалите до 3%. Междинното съхранение на касетите с отработено ядрено гориво или на остъклените високо активни отпадъци е 50 – 100 години. След този период единствената възможност за надеждното им изолиране от околната среда е погребването им дълбоко под земята в специално геоложко хранилище. Такова геоложко хранилище изобщо не фигурира (!) в последната Стратегия за радиоактивните отпадъци от 2015 г.
Във Финландия например ще бъде построено първото геоложко хранилище за отработено ядрено гориво. Геоложкото хранилище в Онкало представлява система от тунели на дълбочина 420 м в стабилна гранитна структура. Предполагаемата дата на запечатване е 2120 г., а срокът на надеждна експлоатация е 100 000 години. Ориентировъчните разходи за строителството ще са около 3,3 милиарда евро. Планираното за 2025 г. геоложко хранилище в Буре, Франция се оценява на 25 милиарда евро, които също не са събрани от отчисленията за ядрена енергия в най-ядрената страна в Европа. До 2009 г. са събрали 11, 4 млрд. евро.
В България обаче яснота по въпросите къде ще построим такова хранилище, колко ще струва и от къде ще се вземат парите няма. В стратегията за радиоактивните отпадъци от 2011 г. е записано: разработване на „Национална програма за геоложко погребване на високо активни отпадъци… ” до 2013 г., която да се приеме от Министерски съвет“. МС обаче не е приемал такава програма и пари за геоложко хранилище не се събират. Мерак за строителство на нови ядрени мощности за „евтин“ ток обаче има. Въпреки уроците от Чернобил и Три Майл Айлънд, въпреки Фукушима, въпреки безценния боклук във вечността и неяснотата къде и на каква цена ще се погребва той.
Гигантската сметка зад „евтиния“ ток от АЕЦ
В същото време, ДП „РАО“ е с два и три пъти повече служители отколкото организациите в страни с подобна на нашата ядрена програма. Разходите на предприятието, по думите на неговия изпълнителен директор г-н Дилян Петров са 35 млн. лв годишно. От 2011 г. разходите във фонд РАО превишават приходите , като до края на 2014 г. около 68% от натрупаните средства от 1999 г. насам вече са изразходени. В Стратегията за РАО от 2015 г. няма предложение за намаляване на разходите или увеличаване на приходите. Както разкри в презентацията си експертът Георги Касчиев (данните в този текст са предимно от неговата презентация), има и още проекти, които гълтат милиони, за които не е ясно от къде ще се вземат. Държавата обаче е нарочила зелената енергия за главен виновник за повишаването на цената на тока.
Работещите днес блокове 5 и 6 са в края на проектния си живот, но методика за определяне на разходите за извеждането им от експлоатация (ИЕ) все още няма. Индикативните разходи за ИЕ на тези блокове възлизат над 3,6 млрд. лв. Ако във фонд ИЕ продължават да се внасят по 50 млн. лв, средствата за ИЕ на 5-6 блок никога няма да бъдат събрани. Икономически издържано предложение за излизане от това положение също не е направено.
Отделно не достигат средствата за ИЕ и на блокове 1, 2, 3 и 4. В момента в централата се демонтират турбините и съпътстващите ги съоръжения от втори контур. Парите за ИЕ на 1-4 блок са общо над 1,5 млрд. лв. Основно ше бъдат осигурени от международния фонд „Козлодуй“, но въпреки това не достигат около 162 млн. лв.
От същите четири блока в АЕЦ „Козлодуй“ се съхраняват забравени 3096 касети, съдържащи над 357 тона тежки метали. Нямаме отговор какво ще се прави с тях и никой не предвижда пари. Ако ще се преработват, не е ясно откъде ще дойдат парите, освен това заводът в Озерск, Русия по план спира работа през 2030 г. Ако ще се погребват, то трябва да има съответно хранилище и операторът да внесе във фонд РАО по 1800 евро за килограм тежък метал – общо 642 млн. евро.
Всичко изброено дотук не включва всички плашещо скъпи проблеми, произлизащи от работата на АЕЦ и от мега проблема, наречен радиоактивни отпадъци. Това, което управляващите обаче най-прилежно продължават да правят е да ни баламосват.
Стратегия за балъци
Стратегиите, които се пишат у нас в отделни министерства обикновено имат предимно пожелателен характер, не са съобразени с големи парчета от пъзела на реалността в бъдеще време – основна характеристика на една стратегия, и почти никой не следи за тяхното изпълняване. Освен това, те не подлежат на юридически санкции, защото не са нормативни документи според Върховния административен съд. По-горе отбелязахме, че Стратегията за радиоактивните отпадъци 2011 г. е записано разработване на „Национална програма за геоложко погребване на високо активни отпадъци” до 2013 г., която да се приеме от Министерски съвет“. МС не е приемал такава програма. Пари за геоложко хранилище не се събират, но от това нищо не следва.
Когато сроковете за най-важни цели се провалят или съвсем се зарязват, възниква въпросът какво е стратегия и трябва ли тя да се изпълнява или не. Провален беше срокът за другата ключова цел. Изграждането на Национално хранилище за погребване на ниско и средно активни радиоактивни отпадъци до края на 2015 г. е задача с най-висш приоритет в Стратегията от 2011 г. Стратегията от 2015 г. обаче отлага пуска му за 2021 г.!
Отделна тема е, че Стратегията от 2015 г., приета през септември отсъства от най-логичните места, където трябва да бъде. Няма я нито в сайта на Министерство на енергетиката, нито в сайта на ДП „РАО“. На въпрос от залата защо Стратегията не е качена на сайта, от МЕ отговориха, че имали някакъв проблем с вътрешната координация. МЕ е качило проект на стратегията и е събрало становища по нея, но вече повече от пет месеца не публикуват нито отрицателните становища, нито самата стратегия.
В същото време, само за два дни успяват да отговорят на експерти от НПО, че отрицателните им становища не се приемат. Както стана ясно по време на кръглата маса, не се приемат и препоръки от Международната агенция за атомна енергия. Тук се сблъскваме вече със сериозен комуникационен проблем, който противоречи на Орхуската конвенция, ратифицирана от България. Развитието по този казус предстои.
Друг доста любопитен въпрос е: Как е възможно да се нарече „стратегия“ документ, който гледа само три петилетки напред по мега проблем, който засяга стотици хиляди години?
Първата стратегия за управление на радиоактивните отпадъци е от 2005 до 2030 г. Тя е осъвременена през 2011 – пак до 2030 г. Още веднъж е осъвременена през септември 2015 г. Познайте до коя година!
За жалост, още са критично малко гражданите и журналистите, които виждат критично и мислят аналитично върху думите, и делата, които излизат от управляващите. Трябва да се научим да им държим сметка! Трябва да жертваме свободното си време, ако можем дори и работното си време, и да им държим сметка за всичко! Това, което преобладава в централния телевизионен медиен поток и в зависимите от олигархията вестници и сайтове е, че всичко с АЕЦ е наред, всичко със Съдебната система е наред, взимането на милиарди външен дълг е в реда на нещата, застрояването на национални паркове и други защитени територии с хотели и ски писти също е нормално и т. н.
Относно АЕЦ и управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, неплатената сметка за „евтиния“ ток, която се получава от всичко изброено в този текст е няколко милиарда евро. Тя включва построяване на хранилище за високо активни отпадъци (към 3 млрд. евро, без да включваме компенсациите за населеното място, което евентуално приеме да ги прибере при себе си), извеждане от експлоатация на блокове 5 и 6, годишни разходи на ДП „РАО“, които надвишават приходите, недостиг за извеждане от експлоатация на блокове 1 – 4, решение за касетите с тежки метали от същите блокове и т. н.
Стратегията за управление на радиоактивните отпадъци дава някаква информация само за хранилището за ниско и средно активни радиоактивни отпадъци. Затова и я крият, не качват на сайта нито нея, нито становищата. Защото, ако тези пари влязат в Стратегията и от там в сметките ни за ток, премиерът ще има доста по-сериозни грижи от спасяването на хигиенистките на Летище София.
Омагьосаният кръг в държавата е налице. Спирането на няколко обществени поръчки е част от специалните ефекти във филма „Борисов 2“. Без сериозно отношение, максимално втренчване и контрол в области като енергетика, икономика, съдебна система, образование, медии, „евтиното“ ще продължи да ни излиза твърде скъпо, докато ни пробутват стратегии за балъци, които не се коментират от благосклонните към правителството медии. До които дори нямаме нормален достъп!