Как да попречим на Путин в Сирия

Подкрепата на Москва помогна на Асад, но историята на подобни бунтове показва, че битката изобщо не е свършила

Владимир Путин и Башар Асад. Колаж: иносми

Ако четеш заглавията, може да ти се стори, че подкрепата на Русия за сирийския диктатор Башар Асад най-сетне е променила в негова полза баланса на силите в гражданската война, която не е ясно кой печели. Проправителствените сили, с помощта на руската авиация и балистични ракети, превзеха ключови територии, които бяха в ръцете на подкрепяните от САЩ бунтовници и сега заплашват важния от стратегическа гледна точка град Алепо. Москва не показва признаци за ограничаване на действията си, въпреки договореното неотдавна спиране на огъня в Сирия.

Но поуките от близо 220 бунта, разиграли се след Втората
световна война, ни навеждат на мисълта, че руската помощ
най-вероятно няма да може да обърне хода на събитията. Режимът
на Асад продължава да е изправен пред сериозни предизвикателства
и не на последно място поради това, че не е легитимен за
сирийците. За Москва може да се окаже трудно да запази в
дългосрочен план тази промяна в баланса на силите, особено ако
правителството на Обама – или по-вероятно следващото американско
правителство – реши да отвърне на удара.

Русия директно участва в сирийската война от септември.
Нейните ВВС – включително изтребители МиГ-31 и далекобойни
бомбардировачи Ту-22 – нанасяха удари по мишени на бунтовниците,
включително по групи, обучавани от американски военни. Москва
разположи мобилни балистични ракети „земя-земя“ Искандер,
осигури оръжие и обучение правителството на Асад и извършва
наблюдение с дроновете си Форпост и Орлан-10. Освен това Русия
помага в Сирия на редица свързани с правителството действащи
лица, включително милиции, които подкрепят режима.

Тази подкрепа, плюс помощта на Иран, позволи на Асад да
укрепи позициите си, поне временно. Проправителствените сили
напредват в стратегически райони в северна и южна Сирия. По-рано
този месец с помощта на шиитски бойци и руските въздушни удари
те завзеха ключови градчета около Алепо. Сега контролират
магистралата северно оттам до Азаз, близо до турската граница –
трасе, което бе важно за снабдяването на бунтовниците.

Привържениците на Асад са опиянени от този напредък.
„Руското присъствие в Сирия несъмнено повлия на атмосферата в
сигурността и промени баланса на силите“, каза пред държавни
медии иранският министър на отбраната Хосейн Дехган при
посещението си през февруари в Русия.

Макар че Асад и неговите съюзници може да продължат да си
връщат територии през следващите месеци, режимът все още е
изправен през сериозни проблеми. Режимът на Асад продължава да е
дълбоко непопулярен и е сред най-зле функциониращите
правителства в света. В класациите на Световната банка той е на
дъното или близо до дъното на всяка по-важна категория, свързана
с управлението, като контрола върху корупцията, ефективното
предоставяне на услуги и способността за налагане на стабилно
върховенство на закона. Освен това сирийските бунтовници намират
убежище в съседни страни като Йордания и Турция. Това им
предоставя надеждни скривалища, до които сирийското правителство
не може да стигне и където те могат да кроят заговори, да
набират хора и да трупат нови запаси.

Историята показва, че на практика е невъзможно да се сразят
бунтовници при нелегитимно и неефикасно правителство, особено
когато бунтовниците се радват на външна помощ и убежища в
чужбина. Вашингтон получи добра представа за тази сурова
действителност във Виетнам и Афганистан. А Москва – в Афганистан
през 80-те, макар че руските лидери явно са забравили този си
опит.

Сега целите на САЩ трябва да са следните: да се предотврати
рухването на ключови бунтовнически групировки, да се насърчи
създаването на по-широко и легитимно правителство и да се победи
„Ислямска държава“ и свързания с Ал Каида Фронт „Ан Нусра“.
Режимът напредва и САЩ трябва да увеличат помощта си за
бунтовниците, като се изключат екстремистките групировки, и да
продължат да действат за създаване на правителство на
националното единство. Конгресът трябва да гласува да се
осигурят още пари, обучение и модерни оръжия като противотанкови
боеприпаси на групи като кюрдските сили, които се бият с
„Ислямска държава“ в Северна Сирия и на подкрепяния от Йордания
Южен фронт, който се бие както с режима, така и с ислямистките
екстремисти. САЩ трябва освен това да осигурят обучение и
финансиране за бунтовническите тренировъчни лагери в съседни
страни като Йордания и Турция.

Някои влиятелни американски политици като държавния секретар
Джон Кери ни убеждават, че войната в Сирия не може да бъде
решена с военни средства. Но историята показва, че реалността не
е черно-бяла. Повече от две трети от бунтовническите движения
са завършили с военна победа. Близо една трета са завършили с
мирни средства, обикновено, след като във военно отношение
конфликтът е стигнал до патова ситуация.

Американските висши служители трябва да приемат, че това е
действителността, и да действат съобразно с нея, за да може
някои от опонентите на Асад да оцелеят. Патовата ситуация е може
би най-добрият начин да се осигури политическо съгласие и да се
сложи край на войната.

БТА

*Сет Джоунс е директор на Центъра за международна сигурност и
отбрана на Корпорацията Ранд, автор на книгата „Бунтовническите
войни“, която предстои да издаде издателството на Оксфордския
университет.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.