Трафик на хора – престава ли Турция да си затваря очите?

Увеличават се стъпките за борба с трафика на мигранти, но предстои трудна битка

Сирийски бежанци в Турция. Снимка: сириан монитор

Турция почти напълно си затваряше очите миналата година, докато над 850 хиляди души, предимно сирийци, преминаваха в Гърция от Турция на лодки на трафикантите. Сега обещава на Европейския съюз, че това ще се промени.

Откакто бе постигнато споразумение с ЕС през ноември, Турция засили усилията си за борба с трафика, като увеличи морските патрули, задържа хиляди, преди да са преминали в Европа
по море, разби каналджийски групи и обискира цехове, в които се произвеждат фалшиви спасителни жилетки или надуваеми лодки.

В замяна на усилията си за възпиране на притока, Турция
би следвало да получи три милиарда евро помощи, за да се справи
с бежанската криза, отдавна чакано облекчаване на визовия режим
за турски граждани и ускорени преговори за членство с ЕС.

Правителството – под натиск да донесе резултати преди
ключова среща на 7 март с ЕС – е в приповдигнато настроение,
като твърди, че мерките вече са довели до „очевидна разлика“. Но
хилядите мигранти, които все още влизат в Гърция всяка седмица,
обрисуват една различна картина, откроявайки сложната битка,
пред която Турция и Европа са изправени.

„Има явно намаляване в броя на мигрантите, преминаващи
нелегално“, казва пред журналисти вицепремиерът Нуман Куртулмуш,
но бързо добавя: „Да се намали броят до нула обаче е
невъзможно. Никоя държава не е достатъчно силна, за да го
постигне“.

Международната организация за миграцията казва, че над
102 500 души са влезли в Гърция и над 7500 в Италия тази година.
Миналата година този брой не бе достигнат до юни.

За Турция е огромно предизвикателство да държи под
контрол границите си по суша и море, дълги над 10 хиляди
километра. Егейското крайбрежие е силно назъбено със заливи,
които са перфектно място за трафикантите. Високопоставен турски
правителствен представител призна, че спирането на бежанската
вълна е „сложна задача“ и ще отнеме време, докато „огромните
усилия“ на Турция донесат резултат. Той пожела анонимност,
защото не е бил упълномощен да говори публично.

В отговор на кризата НАТО нареди три бойни кораба да
доплават в Егейско море, за да помогнат на Гърция, Турция и
граничната агенция на ЕС Фронтекс в морските патрули.

Междувременно Турция има свои собствени миграционни
проблеми. Броят на бежанците, на които Турция дава убежище,
нарасна до три милиона – 2,6 милиона от тях сирийци, така че
миналата година Турция измести Пакистан като страната с
най-голямо бежанско население в света. Наред с това Турция
остава основен транзитен маршрут за мигрантите, които са се
отправили към Европа.

Миналата година Турция спря 156 хиляди мигранти,
опитващи се да осъществят нелегалното пътуване, включително 91
хиляди в морето, каза Куртулмуш. Тя задържа също 4800 каналджии
през 2015 г., половината от които са изправени на съд или
предстои да бъдат съдебно преследвани, добави той.

Турция започна миналия месец да изисква от сирийците,
пристигащи от трети страни, да кандидатстват за визи в опит да
изключи онези, които имат за цел да продължат към Гърция. Тя се
съгласи също да издава разрешителни за работа на сирийци като
стимул, за да останат те в Турция.

Правителството обеща да увеличи капацитета на бреговата
охрана да патрулира по крайбрежието и се закани да приеме
законодателство, което ще превърне трафика на хора в
престъпление на организираната престъпност или дори
„терористично престъпление“, предоставяйки възможност на
съдилищата да издават по-строги присъди.

За да окуражи бежанците да устройват новия си живот в
Турция, Анкара обеща също, че всички сирийски деца на училищна
възраст ще посещават училище през учебната 2016-2017 година.
Сега едва 350 хиляди от приблизително 650 хиляди бежански деца
ходят на училище, каза правителствен представител.

В драматична полицейска операция миналия месец властите
извършиха акции в работилници в егейския град Измир и на други
места, където са се произвеждали дефектни спасителни жилетки,
продавани на мигрантите. Над 1200 спасителни жилетки бяха
конфискувани. По-рано този месец полицията щурмува също три
завода в Измир, където се прозвеждали нискокачествени надуваеми
лодки за трафик на мигранти в Гърция.

Успоредно на усилията, които полага, за да попречи на
притока на мигранти в Европа, Турция строи също стена по някои
участъци на границата си със Сирия, предимно за да попречи на
проникването на бойци от „Ислямска държава“. В крачка назад от
отдавнашната си политика на отворени врати за бежанците, Турция
затвори наскоро границата си за десетки хиляди сирийци, бягащи
от ожесточените атаки на сирийското правителство, подкрепяно от
Русия, около северния сирийски град Алепо. Турските власти
решиха вместо това да помогнат на разселените, като разширят и
създадат нови лагери близо до границата в Сирия.

Силви Гийом, заместник-председателка на Европейския
парламент, заяви пред репортери по време на посещение, че Турция
и ЕС трябва да работят заедно срещу каналджиите, като проследят
техните финанси.

„Това е процъфтяващ бизнес,“ каза Гийом. „Това е
индустрия, при която хора правят милиони на гърба на хора, които
умират в морето. Трябва да бъдат развити финансов надзор и
механизми за инспектиране“, за да се разкрият тези банди.
Репортери на АП станаха очевидци на засилените
полицейски мерки този месец в Айваджък – главен пункт за
преминаване на мигрантите на път за гръцкия остров Лесбос. На
мястото полицията задържа десетки мигранти, криещи се в
храсталаците, които чакаха трафикантите да ги отведат през
водата. В морето турската брегова охрана залови лодки на
трафикантите, пълни с мигранти, и ги ескортира до брега.

„Знаем отправните пунктове на организаторите и взимаме
изключително ефикасни мерки срещу тях“, каза Куртулмуш. „С
нашите твърди мерки броят още повече ще намалее“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.