Песимистична теория за българския народ

Родината е там, където ми е добре. Има такава максима. И около 2 милиона Българи напуснаха родината, защото тук не им е добре. Много от тях просто търсят поминък и ще се върнат. Но други вече са трайно загубени като българи. Те вече забравят и българския език, заминали отвъд океана като деца или като младежи, вече говорят с акцент и не знаят думите. Българчета се раждат някъде в чужбина и вече не са българчета.

Толкова е загубила България и при падането си под турско робство – загинали са около  400 хил. души от 1,5-1,6 млн. население. Както отбеляза един професор, след тази загуба е била достатъчна една епидемия от чума да ликвидира българите като народ.
За щастие чумата ни е подминала и народът се възродил от нищото, от робство, безпросветност, чужда култура и религия, благодарение на езика, писмеността и вярата си. Сега дали ще стане така?

Трети март все още е национален празник. Някои не го признават, защото е намесена Русия. Преоценяват историята от гледна точка на съвременното отношение към Русия. Смятат, че от тази дата настъпва ново робство. Нацията е разделена не само в отношението си към Русия, а по много признаци. Така е разделена, че не може да се говори за нация. И докато това разделение съществува, потъваме стабилно, няма и дъно, което може да ни спре.

Занапред датата Трети март ще има все по-слабо значение, макар че е празнувана без прекъсване от 1878 г. до наши дни. А не се вижда някаква друга дата, която да я замести като национален празник. Един ще си хареса една, друг – друга, ще се размият.

И националното ще има все по-малко значение. Езикът също. Предложенията българският език да премине от кирилица към латиница в бъдеще няма да предизвикват скандал. Те и без друго мнозина в интернет пишат на т. нар. маймуница – неграмотен български с латински букви. И има хора, които насериозно се дразнят от това превключване на клавиатурата от кирилица на латиница, и са склонни да приемат латиницата.

Докато умрат сегашните поколения с предразсъдъците си и си отиде разделението на нацията, новите поколения българи ще попият чужди култури, езици и нацията ще се разтвори в света. Пришълци ще населят обезлюдените от собствената ни глупост села и малки градове.

Всъщност има ли значение всичко това при глобализацията? Ще останат силните нации, които са обединени, които създават и дават нещо на света.

А може би има по-оптимистичен вариант?