Експерт от САЩ: Украйна има нужда от Русия повече от всякога

85% нямат доверие на премиера, а популярността на Порошенко е по-ниска от тази на Виктор Янукович преди бунта на Майдана

Петро Порошенко. Снимка: от тв екрана

През януари президентът на Украйна Петро Порошенко поздрави страната, че е преживяла първата си зима, без да купува руски газ. Вместо това тя купила европейски газ, който, както гордо изтъкна Порошенко, бил с 30 процента по-скъп.

Това дава обобщена представа за главния проблем, с който се сблъсква украинската икономика. Той не е корупцията, представляваща сериозен въпрос, за който почти нищо не може да се направи в краткосрочен план, а идеологически направляваният избор да се прекъснат всички връзки с Русия – страната, която от историческа гледна точка е основен търговски партньор и главен инвеститор за Украйна.

За малко повече от година жизненият стандарт в Украйна се понижи наполовина, валутата загуби 350 процента от стойността си, а инфлацията скочи до 43 процента. Въпреки това, дори след като икономиката се срива, правителството продължава икономически курс, който може да се окачестви само като самоубийствен.

С разтрогването на договорите с Русия през 2014 г. отбранителната и авиационната промишленост на Украйна загубиха 80 процента от приходите си. Самолетният производител „Антонов“, който някога беше гордостта на Киев, фалира, а производителят на ракетни двигатели „Южмаш“ сега работи само един ден в седмицата.

Със скъсването на банковите връзки с Москва Киев се лишава от инвестиции и жизненонеобходима икономическа спасителна помощ – парите, които пращат у дома украинските гастарбайтери. Близо седем милиона украинци работят в Русия. През 2014 г. те са пратили в родината си 9 милиарда долара – три пъти повече от размера на преките чуждестранни инвестиции, които Украйна е получила миналата година.

Безразсъдните държавни заеми влошават проблема. Правителството успя да отпише 20 процента от своя дълг в еврооблигации през октомври, което му позволи да преговаря за следващия транш по заема от МВФ, който се очакваше през декември, но все още не е получен.

Но драконовските условия, наложени за това незначително нещо, често се пренебрегват. Украйна ще изплаща този дълг до 2041 г., а бъдещите поколения ще дават на западните кредитори около половината от икономическия растеж на страната, ако въобще той достигне 4 процента на година.

В основата на

безразсъдното икономическо поведение на правителството

стои една обща идея – разбираемото желание да бъде дразнен Владимир Путин. Уви, обикновените украински граждани са тези, които плащат цената.

Също така не може да има съмнение, че Порошенко одобрява този подход. В първата си реч за 2016 г. той обяви нови приоритети за украинската икономика. Правителството възнамерява да спре субсидиите за производството и промишлеността и вместо това да насърчи инвестициите в информационните технологии и селското стопанство.

Въобще не е ясно обаче къде той ще продава тази продукция, след като с подписването на споразумение за свободна търговия с ЕС Украйна загуби преференциалния си достъп до своя най-голям пазар – Русия.

В същото време европейската сертификация позволява само на 72 украински компании да изнасят стоки в ЕС. От тези компании 39 се занимават с производство на пчелен мед. Може да изглежда, че става дума за много мед, но Украйна изчерпа своята годишна квота за износ на мед през първите шест седмици на 2016 г.

Не ясно също как Порошенко планира да направи украинското селско стопанство конкурентно на световната сцена, при положение че, както изтъква собственият му селскостопански министър, четири пети от селскостопанските компании са фалирали. Не е ясно и кой ще плаща за селскостопанските машини, 80 процента от които се внасят.

Подобни политики водят до неотклонно намаляване на популярността на правителството – 70 процента от украинците казват, че страната върви по грешен път, а 85 процента казват, че нямат доверие на министър-председателя. Популярността на Порошенко сега е по-ниска от тази на предшественика му Виктор Янукович в навечерието на бунта на Майдана, при който той беше свален от власт.

Но макар по-малко от 2 процента да определят страната като „стабилна“, няма изгледи за предстоящ нов бунт. Засега режимът успява да даде обяснения, които отклоняват вниманието от неговата роля за икономическото рухване на Украйна.

Първото е анексирането на Крим от Русия и бунтът на изток, които обикновено се посочват като причина за намаляването на БВП. Вярно е, че те предизвикаха значителни икономически вреди, но положението се влошава от политиките на самото правителство, което макар да настоява, че рускоезичните източни райони са част от Украйна, прекъсва икономическите връзки с тях и наказва населението заради подкрепата му за Русия.

Друг любим довод на сегашното правителство е, че Украйна просто няма избор, освен да отговори на руската агресия, като наложи собствени санкции. Красотата на този довод е в това, че макар да няма икономически смисъл, той притежава голям политически смисъл за тези, които сега са на власт.

Разрушаването на промишлената база на Украйна,

която е съсредоточено предимно на изток, измества баланса на икономическата и политическата власт към западните райони, като трайно маргинализира политическата опозиция. Предимствата са ясни. Подхранването на усещане за непрестанна криза позволява на сегашното правителство да твърди, че трябва да остане на власт, за да осъществи своите политики. Единственото несигурно нещо е дали подобна стратегия може да даде плод, преди икономиката на страната да рухне.

Това не е политика, която Западът може да подкрепя.
Независимо от политическите пристрастия, никое западно
правителство не би трябвало да толерира умишленото обедняване на
населението с цел извличане на политическа изгода. Опасността
от превръщане на Украйна в провалена държава и добавяне на още
милиони хора към разрастващата се бежанска криза в Европа просто
е твърде голяма.

Най-добрият начин да се избегне подобен развой е да се
признае, че икономическото оцеляване на Украйна зависи не от
западните спасителни планове, а от възобновяването на руските
инвестиции там. Западните политически дейци би трябвало да
настояват икономическият разум да има предимство пред
икономическия национализъм и да поставят това като условия за
оказване на помощ.

Докато не стане това, е трудно да си представим как някой би
инвестирал в бъдещето на Украйна, включително самите украинци.

БТА

*Николай Петро е изследовател, специалист по въпросите на Русия
и Украйна; в момента е преподавател по политология в
университета на Роуд Айлънд. През 2013-2014 г. е бил стипендиант
по американската програма „Фулбрайт“ в Украйна.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.