Румъния: Как Конституционният съд отряза подслушванията на службите

Рискове и ползи от едно спорно решение

За една страна, която излезе сравнително наскоро от вселената на концентрационните лагери, е учудващо, че беше позволено на една тайна служба да се промъкне в личното пространство на жителите й под претекста за бдителност.

Румънската разузнавателна служба /РРС/ се превърна по този начин в единствения орган за наблюдение и подслушване, който можеше да произведе законни доказателства за съдебните разследвания. Прокурорите станаха зависими от РРС и не е ясно дали нещата бяха дирижирани в тази посока или всичко идваше от небрежността и невежеството на политическата класа.

Конституционният съд, който досега поддържаше тази система,
чрез която РРС ставаше все по-важна и силна, внезапно се
разграничи чрез едно рязко и агресивно действие. Чрез решение
номер 51 от 16 февруари 2016 г. Съдът реши, че доказателствата,
получени с помощта на РРС, вече не могат да бъдат използвани в
наказателни дела. Става дума за телефонните подслушвания,
проследяванията и други оперативни действия, извършвани по
искане на прокурорите със заповеди, подписвани от съдиите. Това
спорно решение би могло да постави под въпрос много дела, по
които работят прокурорите, както корупционните, така и тези,
които визират мрежите за трафик на наркотици, оръжия или хора, и
дори разследвания, по които се издирват опасни престъпници.

Все пак, едно сериозно разследване не се основава само на
телефонни подслушвания или на данни, получени чрез специални
техники от офицерите от РРС, а на показания, банкови и други
документи, на различни доказателства, събрани от полицаите, на
свидетели, на доноси и т.н. Разбира се, техниката за следене е
полезна за откриване на престъпленията, но Конституционният съд
не казва, че подобни инструменти вече няма да могат да бъдат
използвани, а само че те вече няма да бъдат монопол на една
тайна служба.

Възможно е делата, които са в процес на работа, и тези,
които са в процес на произнасяне, да пострадат, а за известен
период затворниците с армии от адвокати може да се опитат да се
измъкнат, възползвайки се от случая, понеже съдиите от
Конституционния съд уточниха в мотивацията от 9 март 2016 г., че
решението за техническото наблюдение може да послужи като
основание за преразглеждане на дела в случаите, в които бъдат
внесени сезирания за неконституционност.

Непряко това решение идва в подкрепа на антикорупционните
прокурори, а Националната дирекция за борба с корупцията /НДБК/
побърза да поиска от правителството спешно 10 милиона евро за
автомобили и записваща техника. По този начин на само НДБК, но и
другите прокуратури биха могли да създадат собствени
инструменти за подслушвания, елиминирайки РРС от съдебната сфера
и оставяйки на тази служба време да се занимава само със
ситуациите, които се отнасят до националната сигурност.

Генералът от РРС Думитру Думбрава казваше миналата година
колко голямо значение има участието на Румънската разузнавателна
служба в решаването на случаите на корупция, особено като се
има предвид, че офицерите на службата остават в „тактическото
поле“ до решаването на всяко дело от съдебната инстанция. Това
изявление повдигна серия от подозрения по отношение на намесата
на тайната служба в работата на магистратите.

В краткострочен план е възможно работата на прокурорите да
бъде затруднена от решението на Конституционния съд, но след
като съдебната полиция и прокурорите овладеят тези системи за
наблюдение и записване, процедурите ще се опростят. Освен това,
за разлика от работата на офицерите от РРС в тази сфера, която
не можеше да бъде проверена, от сега нататък всички
доказателства, получени чрез технически средства за наблюдение,
ще може да бъдат извадени на светло и дори разследвани, когато
има някакви съмнения.

Решението на Конституционния съд, което изважда РРС от
играта на подслушванията, може да хвърли във въздуха няколко
разследвания, но това може да не е твърде висока цена за целия
процес, който печели от гледна точка на прозрачността и
модернизацията, ако бъде извършен по сериозен начин.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.