Репресии вместо реформи в Централна Азия
Кристофър Рикълтън
Франс прес
Спадът на цените на петрола и рецесията в партньорска Русия са тежък удар за икономиките на бившите съветски републики в Централна Азия. Това изкушава местните режими да втвърдят още повече политиката си, за да стабилизират своята власт въпреки трудните времена.
Анна Ковальова от Туркменистан осъзнава добре това – ако 63-годишната жена оцелява някак с пенсия от няма и 250 евро, то е заради държавните субсидии, с които водата, токът и природният газ й излизат на практика без пари. „За 25 години независимост страната ни доказа, че не оставя гражданите си на произвола“ на съдбата, уверява тя.
Тези помощи, жизненоважни за мнозина в Туркменистан, идват от годините на смайващ икономически растеж, през които изобилните запаси от газ осигуриха повишаване на жизнения стандарт и бум в строителния сектор.
Последните месеци обаче донесоха радикални промени за тази
изолирана страна, както и за съседките й в Централна Азия,
всички те с твърде бедно население. Дотам, че някои експерти
предлагат свиване на държавните субсидии, за да не се сринат
бюджетите.
„Почти всеки сектор от икономиката в Централна Азия пряко
или косвено страда от ниските цени на петрола“, констатира Кейт
Малинсън от лондонското консултантско дружество Джи Пи Дабъл Ю.
Сривът на пазарите на петрол и газ „предизвика бърза
инфлация и сви реалните доходи, а това намалява покупателната
способност на населението“, обяснява експертката пред АФП.
Туркменистанската валута, манатът, изгуби, например,
миналата година една пета от стойността си спрямо долара. Това
накара президента Гурбангули Бердимухамедов да уволни доста
министри и да въведе драконовски контрол върху
покупко-продажбата на чужди девизи.
„Недостиг на инвестиции“
При условие че петрол струва по-малко от една трета от
цената си преди две години, режимите в страните от региона,
вместо да започнат икономически реформи, реагират предимно с
репресии, за да укрепят своята власт.
В Таджикистан, половината от чието активно население работи
в Русия, правителството забрани една опозиционна партия,
обвинена в екстремизъм, и редица нейни членове ще бъдат
изправени пред съда.
Шейсет и тригодишният президент Емомали Рахмон, който не
спира да засилва култа към личността си, внесе промени в
конституцията, за да може да кандидатства за неограничен брой
мандати. В Туркменистан също се извършват реформи, които ще
позволят 58-годишният държавен глава да бъде избиран на поста
отново без възрастови ограничения.
В Казахстан, страна с огромни резерви от петрол и газ,
властите използват „механизми за принуда“ в своята борба с
независимостта на медиите и с опозицията, отбелязва Наргис
Касенова, директор на Центъра за изследвания на Централна Азия в
университета КИМЕП в Алмати.
„Храните и другите стоки поскъпват, цените на тока растат,
хората остават без работа“, обяснява анализаторката. Припомня и
скорошното решение на кабинета да посегне на пенсионерските
фондове, за да финансира обществени инвестиции и да подкрепи
икономиката.
Освен икономическата криза, връхлетяла Русия, регионът
страда и заради последиците от забавянето на китайската
икономика, след години на големи инвестиции от страна на Пекин.
В началото на годината киргизстанският парламент анулира
спогодба от 2012 г. с руски компании в затруднение, наети да
изградят в страната ВЕЦ-ове за четири милиарда долара – проектът
бе стигнал до мъртва точка.
А през януари южнокорейски и сингапурски предприятия се
отказаха да участват в петролно-химически проекти за милиарди
долари в Казахстан и Узбекистан, като се мотивираха с ниската
цена на петрола.
Според Ерик Макглинчи, експерт по Централна Азия от
американския университет „Джордж Мейсън“, политическият и
икономическият елит в Казахстан, процъфтявал с петролната
благодат от началото на века, може в стремеж към обновление да
ускори оттеглянето на президента Нурсултан Назарбаев.
В региона обаче се очертават мрачни перспективи, продължава
той: останат ли ниски цените на горивата, „ще е невъзможно да си
представим позитивен сценарий за страна като Туркменистан,
толкова уязвима при сегашната криза“.
БТА