ЕС, Гърция, Турция и бежанската криза
Г. Констандарас
Със сключването на споразумението между ЕС и Турция, целящо спиране на безразборния поток от бежанци и мигранти към Европа, започват и трудностите.
Споразумението може да успее само ако всички страни го спазват стриктно и ако в сегашния безпорядък всички поемат цялата отговорност и се нагърбят с всички трудности. Някои от тези трудности биха могли да бъдат избегнати.
Гърция ще бъде принудена да управлява процеса на новопристигащите. Това трябва да става по един надежден,
справедлив и бърз начин, като за целта ще е необходимо да бъдат превъзмогнати хроничните слабости на държавния апарат.
Турция поема да сложи край на безконтролния поток от
хора към Гърция и да приеме редица други ангажименти, за да може
да се възползва от дивидентите, които 28-те държави членки на
ЕС й предоставят.
Съюзът също така ще трябва да управлява целия процес
по един справедлив за бежанците начин, разпределяйки ги във
всички нейни страни членки, така че на някои от тях да не се
падне по-голям дял в сравнение с останалите, нито пък да се
стига да засилване на ксенофобските движения.
Не е без значение в крайна сметка и това, че
мигрантите следва да повярват, че вече не им е изгодно да плащат
хиляди евро на трафиканти, за да ги превозват до Гърция.
Споразумението за бежанците е влязло в сила от
вчера и скоро ще се види доколко сериозно то се възприема от
страните по него.
Непосредствена цел на ЕС, в която германският
канцлер Ангела Меркел играе главна роля, е да се спре опасното
преминаване през Проливите в източната част на Егейско море и да
се постави под контрол напливът на хора, поели по основната
дестинация към Германия.
Натискът за „хуманитарен подход“ към този въпрос, а
и реакциите срещу миграцията в Германия и други страни
изискваха да бъде взето драстично решение.
Само Турция е в състояние да спре потокът от хора на
собствената си територия, тъй като от момента, в който
бежанците и мигрантите са в морето, е трудно и опасно те да
бъдат върнати обратно в Турция.
Ако Турция постави под контрол тези потоци, това
ще е признание, че тя е могла да ги спре по-рано, но е избрала
да не го прави. Но това ще е и знак, че тя има реално
намерение за сътрудничество.
Гърция, която до преди няколко седмици действаше
като неформален център за приемане на новопристигащите, сега
трябва да даде подслон на почти 50 хиляди души.
Това означава, че тя трябва да изгради механизми във
взаимодействие и с мощната подкрепа на други страни от ЕС, за
да може наистина да бъде контролиран всеки новопристигащ и след
това той да бъде връщан обратно в Турция.
Имиджът на Гърция сред международните организации
във връзка с управлението на бежанците и мигрантите обаче е
доста жалък. Тази ситуация трябва да бъде променена незабавно,
тъй като след подписването на споразумението Гърция поема големи
отговорности и не може да действа вече като безгръбначна жертва
на обстоятелствата.
Ако се окаже, че е неспособна да управлява този
процес въпреки помощта от партньорите, за нея още по-силно ще се
затвърди представата, че тя е една ненадеждна и слаба държава.
Ако Гърция обаче се задейства надеждно, облагите за нея ще са
големи.
Тя ще покаже на себе си, пък и на другите, че е
било по силите й да се пребори с хаоса и по този начин да накара
много туристи да не я избягват, а да дойдат в страната.
„Всички трябва отговорно да спазим общите
ангажименти“, каза премиерът Алексис Ципрас на пресконференцията
в Брюксел след срещата на лидерите на страните от ЕС с турския
премиер Ахмет Давутоглу. Ще се види обаче дали и доколко самата
Гърция ще ги спази добре.
За това изискването е усилията на всички да
надхвърлят възможностите на държавния апарат, на политическите
партии и на обществото. Успехът обаче ще е постижим, ако се
обединят силите на всички, както впрочем това се видя от
съвместните действия на доброволци, държавни структури,
неправителствени организации, общини и правителство.
Може би най-критичното измерение на това
споразумение ще бъде по какъв начин и в каква степен Турция ще
го изпълнява.
Мнозина основателно протестират /в Европа, а и в
самата Турция/, че ЕС се стреми към споразумение, което да
възнагради турското правителството, макар че то се държи все
по-властнически.
Високомерните предупреждения, отправени от
президента Ердоган към европейските лидери в момент, когато те
обсъждаха с турския премиер детайлите от споразумението, бяха
израз на това поведение.
Ако бежанската криза обаче дава шанс на Турция да
реши, че иска да укрепи отношенията си с ЕС и да продължи
европейския си път, тогава ползите от това за нея ще са много и
ще са за всички.
Трудностите са големи, а възможностите за успех –
твърди слаби. Явна е и опасността надеждите на нуждаещите се
от помощ бежанци да останат напразни. Дано усилията да се сложи
някакъв ред дадат резултат и доведат до някакво фактическо
решение на проблема.
БТА