Стратегията на Обама срещу „Ислямска държава“ не върши работа
Европа е ударена право в сърцето
Не върши работа! Стратегията на президента Обама – „бавно, но сигурно“ – за разгром на „Ислямска държава“ връща по малко територии в Сирия и Ирак, но не прави нищо срещу харизматичната привлекателност на екстремистката групировка, за пресичане на нейната пропаганда или за блокиране на способността й да убива европейци.
Терористичните атаки в Брюксел с най-малко 30 загинали на международното летище и на метростанция съвсем близо до щаба на Европейския съюз – символиката едва ли може да е по-очебийна – бяха извършени само четири дни след залавянето в белгийската столица в петък на Салах Абдеслам. Той е единственият оцелял от 10-ината, смятани за организатори на терористичните атаки в Париж, при които загинаха 130 души преди малко повече от 4
месеца.
„Ислямска държава“ пое отговорност. Кланицата в Брюксел
носеше нейния почерк – очевидна атака за отмъщение, извършена от
членове на голяма белгийска клетка, много от тях обучени в
Сирия, всички те живеещи в една европейска страна, допуснала
ислямските терористи да се настанят в предградията й.
Посланието бе ясно: Ние все още сме в състояние да ви
нанасяме удари, когато пожелаем. Западните правителства не са
направили нищо след парижките атентати, за да променят това.
Белгия е сред най-големите на глава от населението
„износители“ на джихадисти за Сирия, които след това се връщат,
за да сеят смърт. Тя е и институционално отслабена страна със
слабо разузнаване и слаба координация в сферата на сигурността в
битката срещу един коварен враг.
„Тероризмът удари по Белгия, но целта бе Европа и всеки е
притеснен“, каза френският президент Франсоа Оланд. Да, всеки е
притеснен, от Калифорния до сърцето на Европа. Сирия, отдавна
смятана от администрацията на Обама за неподатлив за разрешаване
и страничен за САЩ конфликт, се оказа инкубатор на глобална
заплаха. Терорът „се излъчва“ от Ракка – крепостта на „Ислямска
държава“ в Сирия.
Тази територия, която групировката нарича халифат, е опасна
не толкова с петролните си приходи, или с близостта си до
Запада, нито пък с контрола си върху няколко милиона души, а с
магнетичното влияние на сунитския джихадизъм. САЩ и Европа не
биха приели нейното съществуване през 2001 г. Те не биха
допуснали терористи в едно гнездо близо до натовската граница в
Турция да „пусне кепенците“ на един европейски град, което
терористите отново направиха днес. Но годините след 11-ти
септември струваха изтощително много кръв и средства.
След Парижките атентати Обама казваше, че коалицията срещу
„Ислямска държава“ с европейските и други съюзници върши добра
работа. Отвоювани са над 20 процента от територията, завладяна
от групировката. Президентът изрази мнение, че по-радикални
военни мерки за сломяване на екстремистите – особено
изпращането на сухопътни сили – биха въвлекли САЩ в поредната
близкоизточна война и биха засилили привлекателността на ИД.
Неговият аргумент е разгромяването на ИД е възможно във военен
план, но какво следва после?
Това е много рискована политика, твърде рискована според
мен. Тя позволява на ИД да сее зло във и извън Ракка. Подходът
на Обама се базира на постулата, че ИД може да бъде разбита,
преди европейските и американските общества да бъдат подкопани.
Говорейки вчера в Хавана, той отново каза, че „ние ще разбием
онези, които заплашват сигурността и безопасността на хората по
целия свят.“ Президентът обаче не казва кога ще настъпи победата
срещу тези сили, които той не пожела да идентифицира, а времето
има значение.
Влиянието на ИД е мощно в психологически и политически план.
Европа и САЩ вече носят белези от нанесените от нея рани. А
обединена Европа – най-голямото постижение от втората половина
на ХХ век, е пред непосредствена заплаха от упадък. Последните
атаки ще налеят вода в мелницата на антиевропейски десни
политици като Марин льо Пен, лидерката на френския Национален
фронт. Те ще засилят призивите за връщане на контрола по
границите и за ликвидиране на Шенгенското споразумение,
позволяващо свободно движение между над две дузини европейски
страни. Това ще бъде предизвикателство към европейските свободи.
Събуждайки отново лесно съчетаемите заплахи на миграцията,
исляма и терора, те почти сигурно ще вдъхнат нови сили на онези,
които водят кампания за излизането на Великобритания от ЕС на
референдума през юни. Съюзът вече се пропуква в резултат на
огромната мигрантска вълна от Сирия и други страни в съчетание с
икономическата криза.
А в САЩ терорът на ИД също налива вода в мелницата на
демагози, най-главният сред които е Доналд Тръмп с неговите
призиви за мораториум върху мюсюлманската имиграция и за
използване на мъчения в борбата срещу тероризма. Страхът е
мощно политическо оръжие. Много американци се страхуват,
усещайки, че някакви мъгляви, неконтролируеми сили посягат на
поминъка, безопасността и бъдещето им. Тръмп, разбира се,
побърза да се хване за тези терористични атаки, за да повтори
войнствените си предупреждения. „Същото ще стане и в САЩ“, каза той.
В Сан Бернардино, Калифорния, вече вилняха симпатизанти на
„Ислямска държава“. Въпросът, който брюкселските атентати
най-спешно повдигат, толкова скоро след парижките, е дали и защо
Ракка може да бъде толерирана, а леговището на Ал Каида – Тора
Бора – в Афганистан, не можеше. Отговорите не са лесни. Но
засега поне безплодният западен подход към фанатиците убийци от
халифата – да ги изчакаме сами да изчезнат – изглежда като
капитулация.
БТА