Швеция въстана срещу по-малките болнични за умствена преумора
Шведите с пълно право трябва да се вълнуват от съдбата си. Преди година те избраха първото несоциалистическо правителство от началото на 90-те години. То веднага намали данъците и вкара в действие по-гъвкаво трудово законодателство. 
Резултатът е, че днес шведите имат повече пари в джобовете си от когато и да било, а официалните данни за безработицата от 4,8 процента са най-ниските за последните пет години.
Правителството, водено от министър-председателя Фредрик Рейнфелд, може би обаче прекали. Това лято то планираше да ограничи със закон платените болнични за заболяването, известно като умствена преумора, до три седмици.
Когато във вестниците изтекоха подробности около този проект, разгневени читатели задръстиха основни информационни сайтове, за да изкажат мнението си. Някои обвиниха правителството, че иска да убие най-слабите си граждани. Коментарните страници на вестниците се изпълниха с мнения на лекари и на бивши жертви на преумора, които предупредиха, че при новите правила е възможно хората да се разболеят още по-сериозно. „Искаме ли здравна система, основана на цинична икономика?“, попита известен психиатър в едно електронно издание. В крайна сметка правителството се отказа от намерението си.
Конфликтът с болничните в Швеция отразява дебатите в цяла Европа, където политиците и техните избиратели все по-ясно съзнават, че конкуренцията с други западни държави и с надигащите се икономически сили като Индия и Китай ще е невъзможна без по-гъвкави трудови закони и намаляване на скъпо струващите на държавата права на гражданите. Швеция обаче се отличава от обичайното с опитите си драматично да преразгледа законите си, въпреки че има един от най-солидните показатели за икономически растеж в Европа. От една страна, според социологическите проучвания шведите в общи линии разбират, че начинът им на живот не може да се запази в дългосрочен план. От друга страна, през тази година се очаква ръст на шведската икономика с 3,4 на сто, при 2,5 на сто за еврозоната като цяло. Този факт пречи на политиците да твърдят, че реформите са спешно необходими.
Шведските служители разполагат с едни от най-либералните системи за социално осигуряване, в това число два месеца платен отпуск и 16 месеца платено майчинство. Наистина, французите и финландците работят дори още по-малко, но докато повечето западноевропейски страни ограничават плащанията за болнични до година, шведите, от които работят едва 5,8 милиона души, взимат цели години почивка с компенсация 80 процента от заплатата. Осигуровките от държавата при болест и преждевременна нетрудоспособност изяждат 15 милиарда долара годишно, повече от 11 на сто от правителствените разходи, а всеки ден 13 процента от работоспособните шведи получават пари за болнични – по-голям процент от всяка друга западна държава.
Най-честите причини за вземане на отпуск са стрес, потиснатост, депресия и състоянието, наречено „униние“. Те съставляват до 33-40 на сто от всички случаи на болнични през 2006 г. На Ана-Мария Линдстен, 42-годишна служителка в здравната система, е поставена диагноза още през 2000 г. Оттогава, повече от шест години, жената получава 80 процента от заплатата си като болнични. Опитите на правителството да ограничи платеното отсъствие от работа поради болест са я разтревожили.
„Не можете просто да принудите хората да се върнат на работните си места, които ги разболяват“, казва тя. „Хората се нуждаят от помощ, за да се възстановят, а това може да отнеме време.“
Някои лекари предполагат, че дългата мрачна зима и лутеранската трудова етика са два фактора, които в комбинация подлагат шведите на своеобразен стрес. Александър Перски е експерт по стрес в Стокхолм и смята, че за разлика от средната класа в САЩ, тази в Швеция не може да си позволи домашни помощници, „и така тези хора прекарват цялото си свободно време в домакинска работа“. Дик Клинг, икономист в стокхолмския мозъчен тръст „Тимбро“, отбелязва, че големият брой отсъстващи от работното място е функция от непроверени болнични плюс трудово законодателство тип „последните постъпили са първите уволнени“, което защитава висшите служители и ги стимулира да не си сменят работата. Според Клинг резултатът е, че шведите „стоят на работа, дори да са нещастни там, докато не могат да издържат повече. Тогава могат да излязат през задната врата благодарение на шведската програма за болнични осигуровки.“
Дебатът за прекалено раздутата шведска програма за болнични показва колко трудно се приспособяват богатите държави към глобалната икономика. Гражданите, които са свикнали със своите права, няма да се откажат без борба от скъпо струващите на държавата гаранции – дори в замяна на данъчни облекчения и нови работни места. Затова с опитите си да върнат хората на работа политици като шведския правителствен глава Рейнфелд могат да се окажат без работа.