Караджич – психиатърът, превърнал се в ръководител на етническо прочистване
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия призна за „наказателно отговорен“ бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич по няколко обвинения за престъпления, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина. „Радован Караджич носи наказателна отговорност за взимане на заложници, убийства и преследване“, заяви съдия по делото.
Психиатър по образование, Радован Караджич е олицетворявал през своя живот различни роли – поет, президент, после лечител, но той ще остане в летописите на историята като един от виновниците за най-големите военни престъпления, извършени в Европа след Втората световна война.
Бившият политически лидер на босненските сърби по време
на междуетническата война в Босна /1992-95/, който бе арестуван
през юли 2008 г. в Белград, трябва да отговаря по обвинение в
геноцид пред Международния трибунал за военните престъпления в
бивша Югославия.
В момента на неговото арестуване той е неузнавам: с
гъста бяла брада и дълга коса, нарича се Драган Дабич и се
представя за специалист по алтернативна медицина.
Чудовище с мания за величие за босненските хървати и
мюсюлмани, които го обвиняват за смъртта на десетки хиляди хора,
Караджич, който днес е на 70 години, е за сърбите „герой“ от
войната в Босна.
В неделя неколкостотин души присъстваха на откриването
на университетски комплекс в Пале, близо до Сараево, носещ името
на Караджич. „Ние посветихме този комплекс на човека, който
несъмнено положи основите на Република Сръбска – Радован
Караджич, първия президент на републиката“, заяви президентът на
съставната част на босненските сърби /Република Сръбска/
Милорад Додик, който отново критикува работата на Международния
трибунал.
Ричард Холбрук, архитект на споразумението от Дейтън,
сложило край на войната в Босна, го описваше като „един от
най-лошите“ хора на света. „Той наистина вярваше в расистките
теории. Той щеше да е добър нацист“, бе заявил бившият
американски дипломат след ареста на Караджич.
За британския генерал Майкъл Роуз, командващ силите на
ООН в Босна през 1994 г., Караджич бе „завършен лъжец, параноик
по своята същност, непоправим пияница, отдал се на алкохолизма“.
Роден на 19 юни 1945 г. в Петница, бедно село в Черна
гора, Караджич е бил на пет години, когато среща за първи път
своя баща, изпратен в затвора от югославската комунистическа
власт заради участие в сръбското монархическо движение на
четниците по време на Втората световна война.
На 15 години той пристига в Сараево, където започва да
учи медицина през 1964 г., а после специализира психиатрия.
Поет в свободното си време, той пише театрални пиеси и
изпълнява сръбска фолклорна музика.
Неговият ментор, психиатърът Исмет Церич, го описва като
човек, който има „хиляда различни лица“ и страдащ най-вероятно
от разстройство на личността.
В началото на 90-те години на миналия век Караджич
създава Сръбската демократическа партия на Босна, която днес все
още е една от основните политически формации в страната.
Неговият проект за разделение на Босна се ускорява с
организирането през март 1992 г. на референдум за независимостта
на Босна, който сърбите бойкотират. Това гласуване му
предоставя извинение, за да предприеме военните си операции.
Неговите войски се впускат в необуздана кампания за
етническо прочистване, която той организира и по време на която
над един милион не-сърби са експулсирани от домовете си.
Конфликтът отнема живота на близо 100 000 душ, а над 20 000 жени
са изнасилени.
В края на 1995 г. Караджич е отстранен от мирните
преговори в Дейтън от бившия му съюзник – бившия силен човек в
Белград Слободан Милошевич. През юли 1996 г. международната
общност го задължава да ограничи публичните си появявания.
Караджич избира тогава нелегалността. Според някои
информации той се е криел на първо време в православни манастири
в района.
Но никой не очакваше, че един от най-издирваните бегълци
на планетата, живее в центъра на сръбската столица, предрешен
като лечител.
Караджич е обвинен най-вече заради ролята му за обсадата
на Сараево, продължила 44 месеца, по време на която бяха убити
близо 10 000 цивилни, и заради масовото избиване на близо 8 000
мюсюлмани в Сребреница /Източна Босна/ през юли 1995 г.
Неразкайващ се, той заяви пред съдиите от Международния
трибунал в края на 2012 г: „Направих всичко, което е в човешките
възможности, за да избегна войната и да намаля човешкото
страдание“.
БТА