Седем геноцида – за присъдата на Радован Караджич

Радован Караджич по време на войната в Босна. Снимка: ю-нюз

Радован Караджич бе осъден в Хагския трибунал за геноцида в Сребреница и за други най-тежки военни престъпления, като бе отхвърлено само обвинението в геноцид в още седем общини на Босна и Херцеговина.

Така този 24 март, споменът за деня, когато преди 17 години НАТО започна да бомбардира една малка европейска държава без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, бе отъждествен с мястото, където тъгуват за всяка жертва , при условие, че не е от сръбски произход.

Човек не може да се просълзи заради трагичната съдба на
невинните момчета от Сребреница и други цивилни жертви.
Най-гласовити заклеймяващи това престъпление обаче и вчера бяха
онези, които делят жертвите на добри и лоши, смятайки, че с
присъдите за геноцид в Сребреница могат да се оправдаят
разрушаването на Алексинац, Нови Сад, Белград или Сурдулица.

Всеки, който през последните двадесетина години е завил от
магистралата край Шибеник и е тръгнал към Книн, не може да не
се замисли над понятия като геноцид и етническо прочистване.
Петдесет километра празно пространство – само плевели,
храсталаци, руини и по някой тъжен старец, който едва не се е
слял с камъка, който го е родил.

Не е ли странно, че никой от отговорните за насилственото
прогонване на цялото население от това огромно пространство не е
отговарял за това пред съда? Пресилено ли е да се каже, че с
медийни манипулации се опитват да превърнат жертвите в
престъпници и че само в Сърбия се отбелязва денят, в който 19
нападнаха един. Прави ли са тогава /президентът на Република
Сръбска Милорад/ Додик и /премиерът на Сърбия Александър/ Вучич,
които вчера бяха във Варварин начело на тъжна процесия, за да
припомнят на света, че тук през 1999 г. всеки ден бяха убивани
невинни цивилни, жени и деца? От Хага и от световните
телевизионни студия ни казват, че истинските теми са Караджич и
„седемте геноцида“.

Между редовете се казва – всичко, което сте направили на
жертвите, които даде най-вече сръбският народ, е омърсено с
геноцид. А особено Република Сръбска, чийто първи президент бе
Караджич.

Това е точката, в която се целят през всичките тези
години. По този начин се смята, че ако съдът в Хага, в чиято
обективност вярват само децата, отсъди, че Караджич е виновен,
то тогава заедно с него в река Дрина пада и Република Сръбска.

Това обаче е точка, около която няма и не може да има
разговори, заяви вчера във Варварин премиерът Вучич. Той каза,
че Сърбия, като гарант на Дейтънското споразумение, не бива, не
може и няма да допусне нападки срещу Република Сръбска. Може би
някой ще си помисли, че Вучич блъфира и че това е предизборна
реторика. Но тогава те би трябвало да знаят, че по въпроса за
оцеляването на Република Сръбска, независимо от разнообразните
политически възгледи на нейните граждани, Сърбия днес е напълно
единна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.