Може ли Европа да направи повече за сигурността след атаките в Брюксел?

Летището в Брюксел след взривовете. Снимка: от тв екрана

Въпреки призивите за по-добра обмяна на разузнавателна информация и по-строги мерки за сигурност по летищата и другите транспортни възли, анализатори смятат, че повечето европейски правителства вече така или иначе правят всичко, което е по силите им за предотвратяване на тероризма.

Извънредни проверки за сигурност бавят стотици хиляди пътуващи този Великден по летища и гари в Европа след терористичните атаки в Брюксел.

Много коментатори акцентират върху провалите на спецслужбите и върху липсата на скрининг по входовете на летищата и на метростанциите като фактори, позволили на терористите за убият 31 и да ранят около 300 души в Брюксел. Въпреки това експертите не очакват повсеместните в ЕС преразглеждания на мерките, наложени от атентатите, да доведат до големи промени в системите за сигурност. Усилията на европейските страни да предотвратяват периодични (терористични) атаки, вдъхновени от джихадистите от „Ислямска държава“, ще бъдат продължителни и трудни.

„Из цяла Европа сме свидетели на кампанийно затягане на
мерките за сигурност за известно време“, казва Рафаело Пантучи,
директор на Програмата за международна сигурност в Института на
кралските въоръжени сили, базирания в Лондон мозъчен тръст по
проблемите на отбраната и сигурността.

„Това не е нова заплаха. Хората се сблъскват с нея от
известно време“, каза Пантучи пред ДПА. Той дава за пример
факта, че Великобритания от близо две години поддържа
предпоследна степен на терористична опасност.

Вече са взети решения за разполагане на повече въоръжена
полиция по улиците, претърсват се повече чанти и багажи, на
различни места се въвеждат мерки за сигурност като тези по
летищата, казва той и добавя, че може да се очакват и някои
допълнителни мерки брюкселските атентати.
„Като цяло, много вече е направено и мисля, че нещата просто
ще продължат в същата насока“, каза Пантучи.

Подобен възглед изразява и Джонатан Стивънсън, старши
изследовател в Международния институт за стратегически
проучвания – глобален мозъчен тръст по проблемите на
сигурността. Той очаква „всичко да върви както обикновено“ след
брюкселските атентати. „Ще има призиви за международна
солидарност, за по-строг контрол по вътрешните граници (в ЕС)“,
написа Стивънсън в коментар коментар на института.

„Ако ИДИЛ („Ислямска държава“) не предприеме скоро друга
добре организирана терористична операция в Европа или САЩ с
много жертви, хората, които се занимават със сигурността в
трансатлантическата общност най-вероятно
ще се изпаднат в мрачно самоуспокоение, че Брюксел е потвърдил
риска от заплаха след Париж като отражение на презумпцията
„всичко върви както обикновено“: периодични терористични атаки
на европейска земя“, казва Стивънсън.

Говорейки в Брюксел в сряда, еврокомисарят по вътрешните
работи Димитрис Аврамопулос каза, че „липсата на обмен на
разузнавателни данни означава, че терористите, атакували в Париж
през ноември, не могат да бъдат спрени, макар че всички бяха в
известна степен известни на местните спецслужби“.

Освен вероятни пропуски в обмена на разузнавателни данни
между отделните страни, добавя Пантучи, проблем е, че ключова
информация „често не стига до правилните хора“ от полицията.
Справянето с подобен тип (терористични) атаки е трудно по много
причини, най-малкото защото имаме работа с много потайни
организации, силно мотивирани хора, които искат да ни убият и са
готови да умрат за тази цел. А да бъдеш изправен срещу такъв
противник е голямо предизвикателство“, казва той.

Бърнард Хоугън-Хау – шефът на лондонската полиция, каза пред
в. „Таймс“ след брюкселските атентати, че доброто разузнаване е
от ключово значение, защото „терористите показаха, че са
изобретателни“.

Британският антирористичен шеф Марк Роули предупреди по-рано
този месец, че Великобритания е изправена пред продължаваща
заплаха от „огромни и зрелищни терористични атаки“ от ислямски
терористи. Във Великобритания и други страни от ЕС брюкселските
атентати възкресиха дебатите за контрола над огнестрелните
оръжия и подтикнаха политиците ускорено да одобрят схема за
обмен на данни за самолетните пътници в Европа.

Изключително кръвопролитната атака срещу театъра „Батаклан“
в Париж през ноември, при която загинаха 89 души, бе дело на
терористи с автоматично оръжие“, отбеляза Пантучи, наблягайки на
„сравнително лесния достъп до огнестрелни оръжия“ в
континентална Европа.

Мерки като скрининг на входовете на летищата бяха обсъждани
и след терористичните атаки през юли 2005 г. срещу обществения
транспорт в Лондон, но правителството и авиационният бизнес ги
оспорват с аргумента, че това само ще накара терористите да
избират други места за атаки по транспортните системи.

„Не зная да се е променило нещо, което да накара хората да
преосмислят това. Може би, ако започнат редовни бомбени
атентати, то тогава въпросът може отново да бъде дискутиран“,
казва Пантучи.

Според Стивънсън брюкселските атентати бяха „трагично
напомняне, че ислямистките терористи няма да изчезнат лесно е
бързо, въпреки засилените полицейски мерки в западните страни и
нанесените над 10 000 въздушни удара от коалицията начело със
САЩ срещу силите на ИД в Ирак и Сирия“.

Обезсърчителната реалност е, че при всяка от няколкото
приемливи хипотези за мотивацията на ИД, за Вашингтон и
европейските столици ще бъде трудно да направят много повече“,
подчертава Стивънсън.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.