Пакистан на Средиземно море
Уошингтън фри бикън
На 18 март европейски и турски дипломати подписаха всеобхватно споразумение за мигрантите, пристигащи на талази от Сирия, Ирак и други места в Близкия изток и минаващи през Турция към ЕС. Според условията на сделката за всеки мигрант, който ЕС върне в Турция, Турция ще изпрати един бежанец, който да бъде заселен в Европа. В допълнение, Турция и Европа се договориха да обновят дискусиите по усилията на мюсюлманската страна да се присъедини към ЕС, а Европа се съгласи да позволи на турците безвизови пътувания в Шенген.
Два дни след огласяването на сделката, присъединил се към „Ислямска държава“ турчин се взриви сред туристи на истанбулския бул. „Истиклял“, един от главните търговски и туристически райони на града. Два дни по-късно атентатори самоубийци на ИД убиха десетки души при две отделни нападения в Брюксел. ИД нарече случилото се в Белгия „капка в морето“ в сравнение с това, което терористите готвят за „невернически страни“.
Турция и президентът й Реджеп Тайип Ердоган използваха
нарастващата заплаха, за да настояват, че Западът трябва
по-дорбе да нагоди политиките си към желанията на Турция. След
брюкселските нападения премиерът Ахмет Давутоглу смъмри Европа.
„Европа няма друг партньор освен Турция, който да осигури
регионалната й сигурност“, обяви той, добавяйки едва доловима
заплаха: „Те трябва да осъзнаят тази реалност и да действат
съобразно това“. Междувременно президентът Обама ще посрещне
тази седмица Ердоган във Вашингтон на стратегическа среща за
борбата с ИД.
Реалността, която Давутоглу умишлено пренебрегва обаче,
е ролята на собствената му страна в допускането на това ИД да се
развива и да образува метастази. Турското правителство умело
хвърля прах в очите на западните представители. Ердоган на думи
подкрепя на срещите с европейски и американски представители
значението както на демокрацията, така и на партньорството на
Турция със Запада, обявявайки например, че „Секуларизмът е
защитата на всички вярвания и религии“. Той говори различно пред
турската аудитория. Като кмет на Истанбул той се самоопредели
като „имама на Истанбул“ и обяви: „Хвала на Всемогъщия, аз съм
слуга на шериата“. Известен е и със забележката си, че
„Демокрацията е като трамвай. Когато дойде твоята спирка,
слизаш“. През последните години той обяви целта си да „отгледа
религиозно поколение“.
Това „религиозно поколение“ се стича към врящия казан на
Сирия и Ирак. Над 30 хиляди чуждестранни бойци от близо сто
страни се сражават сега заедено с ИД. Огромната част от тези
бойци – приблизително 90 на сто – са преминали в ИД от Турция.
Турската визова политика допринася за проблема. Може да бъде
установена пряка връзка между чуждите бойци, които служат в ИД,
и онези националности, от които турските власти не изискват виза
или им предлагат облекчени условия: с няколко хиляди повече са
мароканците и тунизийците, които не се нуждаят от визи, за да
преминат през Турция и да се сражават редом с ИД в Сирия и Ирак,
в сравнение с алжирците и либийците, на които визи са
необходими. Ако Ердоган просто изискваше предварително визи за
онези на възраст под 40 години, пристигащи от страни като
Мароко, Тунис, Ливан и Йордания – и в допълнение от Русия,
Великобритания и Австралия – напливът на нови членове към ИД
щеше значително да отслабне.
Терористите на ИД редовно прекосяват турската граница,
не само за медицинско обслужване, но и за почивка и отдих. Някои
търговци в Истанбул открито продават пропаганда на ИД и
обещават, че постъпленията от продажбите ще отидат за борбата на
групировката в Сирия и Ирак. Трафикантите, които се занимават с
контрабанда на петрол, за да финансират ИД, разчитат на Турция
да доведе петрола до пазара, плащайки по пътя на местни, а
вероятно и на национални представители от управляващата в Турция
Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Турция е направила повече от това да оказва пасивна
подкрепа на ислямистки радикали. По време на 13-годишното си
управелине Ердоган превърна Турция от прозападна демокрация в
Пакистан на Средиземно море. Имаше например изтичане на
документи от Националната разузнавателна служба /МИТ/, сочещи
турска подкрепа за Фронта ан Нусра – свързана с Ал Каида
групировка, действаща в Сирия. И вместо да даде медали на
турските войници, задържали камиони, натоварени с оръжия,
предназначени за сирийски радикални бойци, Ердоган нареди техния
арест.
По същия начин, когато турски журналисти показаха – с
фотографски доказателства – трансфера на муниции и други
доставки от турската граница за ИД, отговорът на Ердоган не бе
да похвали медията, а да конфискува вестника и да арестува
неговите редактори и много от репортерите.
Има също данни, че когато кюрдите, воюващи срещу ИД в
Кобане през 2014 г. са започнали да взимат надмощие над
радикалната групировка, Ердоган и отговорни представители на
турското разузнаване са позволили на бойци на ИД да преминат
през Турция и атакуват Кобане през границата – фланг, който
преобладаващото кюрдско население в града смяташе за сигурен.
От самото начало Ердоган гледаше на сирийската бежанска
криза не като на хуманитарна трагедия, а като на средство за
постигане на целта си. В Турция той предлагаше на сирийските
бежанци турско гражданство, ако те се заселят в турски окръзи, в
които в момента има преобладаващо присъствие сектата на
алевиите, представляваща клон на шиизма. И докато светът осъжда
„геноцида“ на ИД спрямо йезидите, намерилите убежище в Турция
йезиди бяха отново подложени на преследване от управлявани от
ПСР /Партията на справедливостта и развитието/ общини, които
отказаха да им предоставят услугите, предложени на сунитските
бежанци.
Като се позволява на Турция да избира кои бежанци да
изпрати в Европа и като се обещава премахване на визовите
ограничения за турците, това само възнаграждава Ердоган за
неговото поведение и му предоставя допълнителни лостове в
сделките му със Запада. Това не е типът политика, която съседите
на Ердоган биха подкрепили. По-рано тази година йорданският
крал Абудла Втори заяви пред Конгреса: „Фактът, че терористи
отиват в Европа, е част от турската политика и Турция продължава
да бъде порицавана, но от нея не се търси отговорност“. Той
добави, че „радикализацията се изработва в Турция“. (Преди
посещение на турския премиер Ахмет Давутоглу в Йордания миналата
седмица говорител на йорданското правителство опровергава
медийните съобщения за отправени от йорданския крал обвинения
към Турция по време на визитата му в САЩ, бел.ред.)
Никой във Вашингтон, Брюксел, Париж и Берлин не обърна
внимание на посланието на Абдула. Ердоган преследва политика на
ислямизация на Турция и на неоосмански империализъм. Той е
изградил Пакистан на Средиземно море: инкубатор на тероризъм,
който се представя като единствения наличен партньор на Запада,
с трагични резултати.
БТА