Сборник с тъпотии (истински първоаприлски истории)
Мирослав Михайлов е бизнесмен и разказвач,който разказва собствените си безумни преживявания. Минал през всякакъв вид бизнес – производство, имоти, борси, земеделие и др., Миро Михайлов, както е известен сред познатите си, е разказал някои от историите си в сборник (виж тук)- „Сборник с тъпотии“ (Изд. „SkyPrint“). На места разказът преминава в тълкувания как в историята са се случили някои събития. В откъса тук е неговата версия как Маркс и Енгелс са измислили заглавие на „Капиталът“.
В „Капиталът” на Маркс (дас капитал дер щтудентен) пише, че „капиталът“ – това са пари, които имат свойството да самонарастват. Точно от това имах нужда. Зарових се в тази дебела книга и започнах да я изучавам с цел да си помогна в борсовата търговия.
Препрочитах въпросното гениално четиво. По точно го прочитах, защото в университета не го бях чел. Там само се правех, че съм го чел.
Толкова увлекателно беше, че дори не усетих кога стигнах до формулите на схемите за разширеното възпроизводство: пари – стока – пари прим. За да обясня на тези които не са чели „Капиталът”, това означава – с парите които имаш, купуваш стока, която по-късно продаваш за повече пари. Реших да приложа на практика въпросните схеми, но ударих на камък още от самото начало. Нямах пари с които да ги започна (става въпрос за схемите). А без пари нямаше как да придобия стока, от продажбата на която да получа „пари прим”. Така стигнах до извода, до който дори титани на мисълта като Маркс и Енгелс не бяха стигнали – за да започнат парите да самонарастват, все пак трябва да ги имаш тези пари.
Въпреки това Маркс стана любимият ми автор след Чарлз Буковски, а „Капиталът” моята настолна книга. На руски стол означава маса, а понеже Маркс е пролетарски писател, неговата книга трябва да бъде настолна. Да присъства на масата на всеки читател, а не на стола или под стола.
Как ли са наричали Карл Маркс на галено? Може би Карле или Карленце. За банята му със сигурност знам, че се е казвала Карлови вари.
На 5 май, в далечната 1986 година за малко щяха да ме изключат от комсомола заради Карлето. Тогава по необективни причини не отидох на митинг, организиран по случай неговия рожден ден. Не успях да се появя на това събитие, защото бях на друг рожден ден. Това беше голяма грешка от моя страна, защото не се съобразих с факта, че съм студент във ВИИ „Карл Маркс“, а не във ВИФ „Георги Димитров“, където щях да съм длъжен да присъствам на митинга на пети май. Ако следвах във ВИФ „Георги Димитров”, освен на пети май, трябваше да празнувам и на Гергьовден, както и на осемнадесети юни, защото тогава пък беше рожденият ден на Георги Димитров. Последният за разлика от Маркс не беше измислил никакви схеми – нито за разширено, нито за стеснено възпроизводство, а и не беше запалил Райхстага; той се беше самозапалил (става въпрос за Райхстага).
Мисля, че е крайно несправедливо да се празнува официално рождения ден на Карло, а този на Фридрих – не. Заедно са се трудили хората, заедно са писали и не стига, че не му празнуват „happy birthday Фриди” на Фриди, а и няма висш икономически институт „Фридрих Енгелс”.
За сметка на това обаче, има институт „Фридрих фон Хайек” и то не къде да е, а в Санкт Петербург. Фон Хайек, също като Маркс е роден през месец май, но за разлика от него, той е привърженик на либералната демокрация и свободния пазар, а не на социализъма и колективизъма.
Предполагам, че двамата рожденици (Маркс и Енгелс, а не Маркс и Хайек) също като мен са се сблъскали с трудности при избора на заглавие за дебелата си книга. Аз имам своя теория за това, как те са измислили име на своите три тома.
Терминът „капитал” произлиза от латинската дума „caput”, което значи глава (а не презерватив). С нея древните римляни са обозначавали заетата срещу лихва парична сума – главницата. Затова се казва главница, защото идва от глава.
В един хубав ден, преди много години, Карло и Фриди пиели кафето си в една виенска сладкарница във Виена, и се опитвали да измислят име на дебелата си книга. В един момент на Фриди му се приял шницел по виенски, и без да предупреди Карло, станал и се насочил към изхода.
– Къде отиваш бе, капут? – извикал след него Маркс
Енгелс внезапно спрял и се обърнал. Карл разбрал по погледа му, че той най-накрая е открил заглавие за епохалния им труд и моментално спрял да мисли по въпроса защото вече бил доста изморен от напразни усилия.
– Ще го кръстиме „Capitalis” – гордо съобщил Фридрих – И повече никога не ме наричай капут!
– Тогава ще те наричам главоч – извикал след него Маркс, за да покаже, че знае какво значи „caput”.
– А ти си главанак – не му останал длъжен Енгелс.
Това разбира се е моя теория за това което се е случило.
…