Този път трибуналът за Югославия сбърка

Съд на ООН в Хага оправда по всички обвинения Воислав Шешел, сръбският националист, чиито доброволци помогнаха за започването на войната в Хърватия през 1991 г. Не присъдата „невинен“ обаче е шокираща или непременно неправилна. А мотивацията на трибунала, която противоречи на голяма част от онова, на което съдът ни учеше за войната през последните две десетилетия.

Присъдата идва само няколко дни, след като Международният съд за военните престъпления в бивша Югославия
осъди бившия босненски сръбски лидер Радован Караджич на 40 години затвор за военни престъпления, извършени от него по време на опита да бъде създадена Велика Сърбия чрез прочистване на територията от несърби. Голямата разлика между двамата мъже е, че Караджич беше отговорно лице. Той имаше ясна верига от
подчинени, чрез която заповедите му можеше да бъдат изпълнени.

Положението на Шешел, парламентарист от Белград, който изпращаше
доброволци да се сражават на фронта, не бе така ясно.
Затова и прокуратурата вероятно не е успяла да покаже
пряката отговорност на Шешел за военните престъпления, които
неговите бойци извършиха. Но двамата съдии, представляващи
мнозинството на съдебния съвет на трибунала, отидоха по-далеч.

Те твърдят, че обвинението не е съумяло дори да покаже, че
престъпленията са престъпления, тъй като проектът на Шешел за
Велика Сърбия е бил политически, борбата е била в контекста на
отцепването на Хърватия и Босна от Югославия и понеже Шешел може
да е смятал, че само защитава Югославия и закриля сръбските
мирни граждани, което би било легитимно.

По повод на речите, които Шешел държеше на фронта,
призовавайки бойците да заличат хърватите от територията на
Велика Сърбия, съдиите заявиха, че не могат да изключат това
коментарите му да „са имали за цел да повдигнат духа на
войниците от неговия лагер, а не да ги насърчават да нямат
пощада към никого“. Ами да, би могло.

След като отразявах първите седмици от борбите в Източна
Хърватия през юли 1991 г., отидох да видя Шешел. Хората, с
които говорих, от двете страни на боевете в села по западния
бряг на Дунав, където реката формира границата между Хърватия и
Сърбия, заявиха, че убийствата започнали, когато „хората на
Шешел“ проникнали през реката, за да въоръжават и да се бият
редом с местните сърби. Те били разпознаваеми по брадите и
униформите си. Шешел също беше обезоръжаващо честен. Както бях
писал по онова време:

„На стената над бюрото му в кабинета в Белград той е
закачил цветовете на четническото националистическо движение, на
което е лидер – бял череп и кръстосани кости на черен фон с
надпис „Свобода или смърт“. Суровата простота на четническото
лого служи добре на Шешел: Той изглежда е превърнал израза в
свой собствен. ‘Не искаме никой друг на нашата територия и ще се
борим за нашите истински граници. Хърватите трябва или да се
махнат, или да умрат’, заяви той“.

Шешел беше също така ясен, че не се е опитвал да
защити Югославия – нещо, което по онова време сръбският лидер
Слободан Милошевич настояваше, че се опитва да направи.
“ ‘Ние сме против Югославия’, заяви Шешел. ‘Не искаме да
живеем в същата страна като хърватите’. На Словения, каза той,
трябва да се позволи да бъде независима. А също и на Хърватия –
до известна степен. Понеже преди Хърватия да стане свободна,
трябва да апутира ръката на своята територия, която минава на юг
по крайбрежието на Далмация, цяла Славония – източното й рамо –
и част от центъра. Всичко на юг и изток от новата хърватска
граница тогава ще стане Велика Сърбия“.

По същия начин в Косово 90-те процента етническо
албанско мнозинство бяха „гости“, които трябваше да станат
лоялни сръбски поданици или да си вървят, обясняваше Шешел.
Македония беше едно изкуствено творение, както и Босна. Черна
гора беше просто Сърбия. Всички те бяха Велика Сърбия.
Желанието за Велика Сърбия не прави Шешел
военнопрестъпник, както с право каза съдът. По същия начин
желанието за халифат не прави „Ислямска държава“ терористична
организация. Великобритания и други държави напълно се оплетоха
в опитите да намерят начин да пратят в затвора проповедници като
Абу Хамза, който спечели привърженици на Ал Каида, без директно
да насъсква последователите й да убиват британските безбожници.
Колкото низки и опасни да бяха тези хора, те не бяха извършили
престъпление.

Но Шешел вербуваше бойци и след това ги подстрекаваше в
публични речи да вървят да убиват хървати и босненски мюсюлмани,
които причисляваше съответно към фашистите и „екскрементите“.
Да се твърди, че проектът на Шешел за Велика Сърбия не означава
задължително етническо прочистване или че той не е имал това
предвид, когато е казал, че хърватите трябва да „да се махнат
или да умрат“, или че автобусите, предназначени да натоварят
цивилни хървати от селата, обявени за Велика Сърбия, може да са
били „хуманитарни“ – както направи трибуналът – трудно може да
се оправдае. Шешел се наслади на резултата от твърдата си линия.
Автобусите бяха предоставени за етническо прочистване. Като
човек, когото неговите доброволци описват като главнокомандващ,
той имаше задължение – най-малкото – да им каже да пощадят
цивилните, дори и да ги е призовал да се бият с хърватските
войници.

Трябва да се съглася със съдия Латанци, единствения член
на трибунала, която не се съгласи с присъдата, когато тя заяви:
„Мнозинството отхвърли всички норми на международното
хуманитарно право, които съществуваха преди създаването на
трибунала, и всички приложими закони, установени преди той да
започне да действа, за да оправдае Воислав Шешел. При четеното
на присъдата на мнозинството аз се почувствах като върната назад
във времето в период на човешката история, преди векове, когато
римляните казваха, за да оправдаят кървавите си завоевания и
убийствата на своите политически опоненти в гражданските войни:
silent enim leges inter arma /по време на война законите
мълчат/.“

Не стана точно така през войната, както смята
мнозинството в трибунала. Със сигурност не беше така за Караджич
или за 79 други сърби, хървати и босненски мюсюлмани, които
съдът осъди за военни престъпления от формирането си през 1993
г. Да казваш на бойците, които си вербувал, да прогонят една
етническа група, което после те да отидат да направят, не може
да бъде в рамките на законите за водене на война.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.