Дует Баневи с нов репертоар
– Тия естраден дует ли са, ела да ги видиш, тя ми напомня на Стефка Берова, но той не прилича на оня…как се казваше… ъъъ… Марчинков.
Тази ми приятелка замина много отдавна да работи в Гърция, още по времето, когато „естраден дует“ не звучеше странно. На екрана – пищно гримирана жена и мъж с изрисувани контури на пламъци по ризата, които в областта на сърцето преминават в две кръстосани хладни оръжия като в герб на старо и славно графство.
– Не са певци – казвам. – Бизнесмени са, сигурно нещо ще се жалват, те са все уж потърпевши от багери, все нещо им събарят, все на тях им пречат, Баневи.
Изведнъж името отключва в нея спомени отпреди две десетилетия, всъщност точно преди нейното заминаване и май че една от причините за заминаването от Сливен в Атина. Тогава вече започвахме да разбираме, че българският преход няма да е нито кратък, нито лесен, нито честен.
– Чакай, чакай, това не е ли оня Банев, който се опита да превземе „Декотекс“, работниците бяха окупирали фабриката и не го пускаха вътре, правеха митинги пред съда в Сливен, защото с помощта на един съдия направо беше откраднал фабриката от някакъв американски инвеститор, та чак като се намеси американската посланичка…
– Същият е – казвам. – Преди това беше прегазил по същия начин през „Динамо“, та в Сливен се говореше, че след „АКБ форес” трева не никне.“
След тези уточнения се заглеждаме в телевизора.
„Аз съм принуден да вляза в политиката“ – казва от екрана Николай Банев. Основал бил Евразийски клуб. Властова партия, която, като вземе властта, ще извади България от Европейския съюз и от НАТО. Целта им била „Да върнем България към пътя на нейното демократично развитие.“
– Те винаги ли са били против Европейския съюз? – пита тази моя приятелка.
– Ами, как да ти кажа, и да са били, добре са го крили, защото преди две години съпругата се кандидатира на изборите за европарламента. И ако не беше получила най-малкия резултат на изборите, чакай да проверя колко…, 0,279 процента от гласовете, сега можеше да е на върха на съюза….
В този момент Евгения Банева говори с патос за евразийската идея, вдъхновена от участие в срещи в Минск, Москва…
– … и да говори със същото вдъхновение за Брюксел.
Моята приятелка започва да възвръща формата си, интервюто с Баневи я приземява на българска почва по-осезаемо отколкото самолет: „Хайде на бас, че тия са откърмени в Комсомола, сигурна съм, познавам ги от пет приказки, все едно на един струг са ги произвеждали всичките.“
В този момент Банев споделя, че нищо не му пречи да бъде политик, защото той също е учил за политик. Къде? – пита водещата. В Комсомола – отговаря г-н Банев, там непрекъснато ги пращали на разни школи.
– Големи смешници са тия двамата, ама и вас, журналистите, си ви бива – казва моята приятелка. – За какъв ще се кандидатирате, та за какъв ще се кандидатирате, като че ли това е най-важното нещо на света. Имаше едно време един смешник, уж всички му се смеехте, когато кажеше „имаме новина“, а сега, като гледам, всички сте слезли до неговото ниво.
През това време двете водещи за пореден път питат Николай Банев за какъв ще се кандидатира. Ами той нямал голям избор, казва. Би предпочел да има парламентарни избори, да стане премиер, да извади България от НАТО и да я върне по пътя към демократичното развитие, но – ядец! – не се задават избори за парламент. Затова ще се задоволи с тези, които се задават…
– Тъй ами! – насърчава го моята приятелка. – Каквото ти падне, това вземай. Я виж жена си – не станала работата за евродепутат, веднага се е преориентирала против еврочленството.
– …затова ще се наложи да се кандидатирам за президент – казва на екрана Николай Банев.
Йеее, казахте го най-после, алелуя – тържествува едната водеща.
– Тя дали знае какво значи алелуя? – чуди се моята приятелка.
– Чакай сега, че и аз се зачудих, „Хвалете Бога!“ означава нали? Сигурно е искала да е много оригинална, или пък наистина се е зарадвала, че е създала новина, знам ли. Пак по-добре, отколкото ако беше казала „Амин!“, защото то пък значи „Да бъде!“
– А трябваше да каже „Аман!“ – казва моята приятелка, която замина много отдавна и ѝ е все по-трудно да се ориентира, когато се връща.
От reduta.bg