От Сноудън до Панама всички възхваляват силата на пресата
Корупцията във ФИФА, Сноудън и следенето, посегателствата върху деца в Ротердам, допинг скандалите, Уикилийкс, разходите на парламентаристите, телефонното подслушване и т.н. и т.н. – ако зависеше от властите, никоя от тези истории нямаше да излезе на светло.
А сега имаме „Панамските документи“ и то не благодарение на правителство, полиция, някой министър или регулаторен орган. Подбудител е мускетарят на компютърната ера – изобличителят. Дори и той обаче зависи от пресата.
„Панамските документи“ показват, че докато парламентът действа уклончиво, разследващите журналисти са тези, които разкриват истината и дават тласък на реформите.
Изнесената от Сноудън информация стана публично достояние благодарение на британски, германски и американски вестници. Панамската история е плод на общите усилия на германския в. „Зюддойче цайтунг“ и Международния консорциум на разследващите журналисти, подпомогнати от „Гардиън“ и Би Би Си.
При операцията са прегледани внушителните 2,6 терабайта данни, включително 5 милиона имейли, отбелязва авторът. Редактирането и ровенето в тази огромна маса информация е чудо на дигиталната технология.
Едва ли има правителство, което би могло да спре това. Въпреки че интернет нанесе тежки поражения върху финансите на вестниците, той увеличи залозите в битката между секретността и разкритията.
Свободата на информацията и лекотата, с която изобличителите могат да разгласят даден материал публично, драстично наклониха везните против секретността. Това, на свой ред, накара правителствата и корпоративните интереси да полагат все по-неистови усилия да пречат на разследването.
Хората винаги ще търсят достоверна информация за околния свят. Един ден пресата може да загине, но не мисля, че този ден е дошъл. Много повече се безпокоя за демокрацията.
Със съкращения, БТА