Дания – социалната утопия се настройва враждебно към бежанците
Лисе Рамслог била излязла да се разходи боса в един топъл ден през септември миналата година, когато бежанската криза в Европа стигнала до отдалеченото й село в Южна Дания. Седемдесетгодишната баба възнамерявала просто да се поразтъпче. Това, което открила в своята спокойна крайбрежна община, били стотици изтощени хора, търсещи убежище, които били пристигнали с ферибот от Германия, но просто били изоставени без достъп до обществен транспорт. Някои били тръгнали пеш по шосето, обхванати от отчаяние.
Рамслог решила на място да помогне: в крайна сметка качила
две млади двойки, малко дете и новородено бебе в своята тясна
кола и пропътувала 120 мили, за да ги закара до окончателната им
цел – Швеция. „Когато преминахме границата, те се радваха и
плачеха“, спомни си тя.
В друга ситуация Рамслог би могла да стане известна като
добър самарянин. Но датското правителство я определя по друг
начин: осъден контрабандист на хора.
Според мнозина тук решението на властите да започнат
наказателно преследване срещу Рамслог и да повдигнат обвинения
за подобно престъпление на още стотици датски граждани е
поредното доказателство, че обществото се настройва зле в
момент, когато се сблъсква с невиждан приток на мигранти и
бежанци.
В това отношение Дания не е сама: в Европа някогашният топъл
прием към хората, които бягат от конфликти до прага на
континента, се превърна в безкомпромисно отхвърляне.
Миналата седмица властите в Гърция започнаха да изпращат
новопристигащите обратно през морето в Турция като част от
политика, чиято цел е за постоянно да бъде затворен пътят, по
който над 1 милион човека потърсиха убежище миналата година.
Но в момент, когато Европа се загражда със стени,
континентът е оставен да се замисли какво става с неговите
отдавна ценени хуманитарни убеждения. А според мнозина в Дания
бездната между репутацията и реалността изглежда особено голяма.
„Ние губим уважение към ценностите, върху които сме
изградили своята страна и своя Европейски съюз“, каза
генералният секретар на Датския съвет за бежанците Андреас Кам.
„Става много трудно да се защитават правата на човека.“
Тази скандинавска държава с натрапчиво любезни хора е
възхвалявана от претендента за президентския пост в САЩ Бърни
Сандърс като социална утопия, която неотдавна беше определена за
най-щастливото място на света. Високо място в националния
пантеон на героите заемат тези, които са защитили евреите по
време на Холокоста или които са помогнали на потисканите да
избягат от страните зад Желязната завеса през Студената война.
Когато обаче става дума за тези, които бягат през 21-и век
от конфликти до прага на Европа, Дания полага значителни усилия
да покаже своята враждебност. Германия продължава да приветства
търсещите убежище хора, а други европейски страни като Швеция
държаха вратите си отворени, докато можеха, но Дания възприе
твърд подход почти от началото.
Правителството оряза помощите за бежанци, после рекламира
съкращенията в ливански вестници. То дава право на полицията да
иззема ценности от бежанците, включително пари и бижута. А
властите правят така, че да е много по-трудно за тези, които
вече са тук, да се съберат със своите семейства, увеличавайки
времето за чакане от една на три години.
Сега обикновените датчани попадат в капана на тези сурови
мерки, наказвани за нещо, което според мнозина е най-чиста
проява на добротворство. „Гордея се с това, което направих, и
никога няма да съжаля, че съм го направила“, каза Рамслог, чиято
прошарена коса изпъкваше на фона на пластмасовите шноли с
формата на розови сърца, а ясно сините й очи бяха пълни със
сълзи. „Но не искам да бъда известна като престъпник.“
„Огромен натиск“
Тя обаче е именно такава, след като през март била призната
за виновна. А според крайнодясната партия, която държи баланса
на силите в датския парламент, тя заслужава точно това, макар че
полицията нареди на държавните железници да започнат да
превозват търсещите убежище хора само няколко дни, след като
Рамслог отворила вратата на колата си и ги поканила да се качат.
„Тези хора са нарушили закона“, каза избраният наскоро
депутат от антиимигрантската Датска народна партия (ДНП) Петер
Кофод Поулсен. „Контрабандата на хора е нещо нередно – без
значение дали се извършва от железопътната компания или от
частни лица.“
Поулсен, който със своите 26 години е третият най-млад
депутат, помага за тласкането на слабото десноцентристко
правителство на страната към възприемане на по-твърд подход към
търсещите убежище хора, откакто маргиналната някога ДНП се
издигна до второ място на изборите през юни.
Той каза, че броят на приеманите от Дания бежанци би
трябвало да бъде „колкото се може по-близо до нулата“. Според
него алтернативата е край на всичко скъпо за датчаните,
включително ниското ниво на престъпност и високото качество на
обществените услуги. Той каза, че радушният прием на сирийци,
иракчани, афганистанци и други хора, които бягат от война, е
твърде голямо бреме.
„Тази страна се разпада“, каза Поулсен, който е строен, рус
и самоуверен. „Някога имахме безопасно, монокултурно общество.
Сега социалната ни държава е подложена на огромен натиск.“
Представата, че Дания не може да се грижи подобаващо за
своите граждани, ако в същото време подслонява търсещи убежище
хора, намира широк прием тук. Антибежанските позиции, които
някога бяха смятани за крайни, сега се споделят от значителна
част от политиците в страната.
Обществените нагласи се втвърдяват поне от десетилетие. Но
ключов повратен момент за общественото мнение може да е бил
денят през септември миналата година, когато търсещи убежище
хора тръгнаха пеш по шосетата.
Седмица преди това мнозина бяха спрени да напуснат Унгария,
което доведе до сериозно струпване по миграционния маршрут.
След пристигането им в Дания на 7 септември първоначално не
им беше позволено да използват обществения транспорт, освен ако
не се съгласят да се регистрират – нещо, което малцина бяха
склонни да направят, защото искаха да продължат пътуването си
към по-гостоприемни крайни цели, в частност Швеция.
Когато включиха телевизорите си в онзи ден, датчаните видяха
задръстени с нуждаещи се хора шосета.
„Това беше събитие, което отвори очите на много датчани“,
каза политологът от Копенхагенския университет Каспер Мьолер
Хансен. „Те си помислиха: „Ау, това са много хора. Не можем да
помогнем на всички тях.“
Инстинктивен отговор
Други датчани си извлякоха различна поука, като се качиха на
колите си и потеглиха към малкия фериботен терминал в Рьодби,
за да предложат транспорт на търсещите убежище хора.
Известната активистка за правата на децата и писателка
Лисбет Зорниг била в района и решила, че не може да си представи
да шофира обратно към Копенхаген с празна кола.
„Никога преди не съм виждала нуждаещи се хора в Дания по
този начин“, каза тя. „Те бяха гладни. Бяха жадни. Нямаха нищо,
освен дрехите, с които бяха облечени.“
Тя отворила вратите на минивана си на малка група сирийци и
вътре се качили четирима възрастни и две петгодишни близначки.
„След две минути те спяха на задната седалка“, каза тя.
В Копенхаген съпругът й – бившият журналист Микаел Линдхолм
– им поднесъл кафе и бисквити и им предложил да пренощуват у
тях. Те обаче искали по-скоро да стигнат до Швеция, където ги
чакали загрижени роднини. Той ги закарал до жп гарата.
И Зорниг, и Линдхолм били признати миналия месец за виновни
за контрабанда на хора – престъпление, което обикновено се
свързва с алчни спекуланти, а не с човечни наивни филантропи. На
всеки от тях било наредено да плати глоба, равняваща се на
около 3350 долара.
Глобата на Рамслог била намалена наполовина, защото е
пенсионерка и преживява с малка пенсия. Това обаче е доста
повече, отколкото тя може да си позволи. Досега най-сериозният й
сблъсък със закона бил фиш за превишена скорост.
Тя каза, че реакцията й в онзи септемврийски ден била
инстинктивна, а не планирана. Тя мислела най-много да закара
бежанците, които отчаяно искали да отидат в Швеция, на няколко
мили по пътя. „После обаче продължих да си мисля: „А, просто ще
покарам още малко“, спомни си тя.
Бебето спало през целия път, притиснато до гърдите на майка
си. Малкото момче хрупало бисквити и пийвало ябълков сок.
Рамслог все още била боса, когато вече по тъмно тръгнала с
колата си по моста, свързващ Дания и Швеция. Тя нямала телефон,
а парите й били едва колкото да плати таксата.
„Благодаря! Благодаря!“, възкликнали нейните пътници, когато
тя отбила, за да ги остави.
БТА