Между Ирина Бокова и Румяна Желева, особености на българския национален спорт

Как се представи Ирина Бокова в ООН като кандидат за поста генерален секретар?

Българите сме чувствителни по темата, защото не се случва често българин да претендира за такъв пост и да застава във фокуса на световните медии. В такива моменти фокусът е и върху България. Няма значение дали Бокова ще оглави ООН, въпросът е как ще се представи България, една българка.

Има прецедент отпреди 6 години, когато българската външна министърка Румяна Желева беше отхвърлена като кандидат за еврокомисар, макар и за по-незначителен пост и сектор. Тогава не Румяна Желева, България се изложи. Докато у нас тогавашните български медии се държаха като пропагандна машина на правителството на Борисов, в чужбина Желева беше размазана. „Гангстерска невеста за Европейската комисия?” – писа в. „Ди Велт”. Кандидатурата й не мина.

Борисов руга български евродепутати, които с подмолни действия провалили Желева. И обяви, че „Желева е утвърден специалист”, но е „омаскарена по безобразен начин.” А с Желева наистина имаше проблем – фирми, връзки, говореше с мутренски жаргон по телевизията – „преценям”, „е те т’ва е”, макар да се яви да танцува румба в някакво тв шоу.

Сега какво се случи с Бокова? Най-критични към нея бяха български медии. Докато на Запад излизаха изненадващо положителни публикации за нея в авторитетни издания, като за кандидат с най-големи шансове, в български медии я разпъваха на кръст. Баща й бил функционер на БКП, тя е комунистка, идва от „комунистите”, разбира се, веднага я нарекоха кандидатът на Путин и т. н. Не намериха нейни фирми, връзки с мутренски групировки, но това не беше пречка да я обявят за кандидат излагащ България.
(По подобен начин излизаха положителни неща в авторитетни издания на Запад за Меглена Кунева като за най-успешен еврокомисар, а български медии я рисуваха като катастрофа).

За изслушването в ООН от някои български медии не можеше да разбереш как Бокова се е представила, те го описваха като провал. Тя, обаче, не изложи България. Независимо дали тя лично не ни харесва, или ни харесва.

Политически партизани и идеологически обременени у нас страдат, че Бокова не се е изложила, и изпитват ужас, че реално е възможно да оглави ООН. За този пост се иска послушник на т. нар. Велики сили, който да изпълнява волята на постоянните членове на Съвета за сигурност. Бокова е горе-долу това. И има шансове.

Това не е български политически пост. Но е пост, който по някакъв начин представя България и българите. Български политически запалянковци, обаче, няма да преживеят евентуално избиране на Бокова. Това са особености на българския национален спорт.

Оптимистичното в цялата работа е, че млади българи по чужбина, и студенти в престижни или по-малко престижни университети, необременени, застанаха зад кандидатурата на Бокова. Макар че едва ли симпатизират на средата, от която идва.