Радио „Ехото на Москва“ – независимият глас на Русия

“Ехото на Москва” е единственият независим глас в Русия, където може да се чуе мнението както на управляващите, така и на опозицията. Снимка: etv24.ee

Историята му започва на 22 август 1990 г. с двучасова емисия и с песента на Бийтълс „Цялата ми любов“ („All My Loving“). Седемнайсет години по-късно радио „Ехото на Москва“ на практика все още е единственият независим глас в Русия, където журналистите обикновено следват линията на Кремъл.

Алексей Венедиктов, главен редактор на радиото от десетина години, се смее, когато го питат как така радиото все още съществува. „Честно казано, и за мен е загадка“, отговори той на срещата ни в офиса на радиото на улица „Арбат“.
След 2000-та година телевизията беше вкарана „в строя“. Много от критичните гласове изчезнаха. Най-драстичният случай е с Анна Политковская, убита в Москва на 7 октомври 2006 г. Но на честота 91,2 FM руснаците все още имат достъп до плурализма. „Това е единственото място, където човек може да каже всичко и да чуе различни мнения за или против Кремъл. Това е направо уникално,” признава Игор Яковенко, председател на руския Съюз на журналистите. Още по-учудващо е, че 66 на сто от радиото са собственост на държавния газов гигант „Газпром“. Останалите 34 процента са под контрола на редакцията.

Алексей Венедиктов, лесно разпознаваем със сивата си грива и със закопчаните догоре карирани ризи, с които ходи дори когато взима интервю от личности като Бил Клинтън (през 2000 г.), се опитва да обясни тази загадка. „Ние сме източник на информацията и за самите власти“, казва той и дава пример с античеченските бунтове през септември 2006 г. в град Кондопога. „Тогава всички ми звъняха – от Кремъл, от Министерството на вътрешните работи – и ме питаха какво се е случило и какво сме открили.“ Освен информационните бюлетини, „Ехото на Москва“ предоставя ефира си на слушателите и организира дебати с опозицията – нещо рядко в Русия, което Венедиктов иска да продължи до парламентарните избори през декември. „Ние даваме думата и на управляващите партии, и на опозицията. Така постигаме баланса, към който се стремят всички нормални журналисти“, подчертава той.

Главният редактор на “Ехото на Москва” Алексей Венедиктов във вечната си карирана риза в студиото на радиото. Той се надява да продължи дебатите с опозицията в ефира до парламентарните избори през декември. Снимка: novayagazeta.ru

Близо половината от двата милиона постоянни слушатели на радиото живеят в Москва, а 84 на сто имат висше образование. Държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс и нейният френски колега, министърът на външните работи Бернар Кушнер, не пропускат да направят изявление за „Ехото на Москва“.

„Къде ходеха високопоставените чуждестранни гости по времето на социализма? В Кремъл, в мавзолея на Ленин и в Болшой театър. Сега ние заместихме мавзолея“, шегува се Венедиктов. Въпреки това той има чувството, че е „използван“ от властта. „В Кремъл казват, че след като имаме „Ехото на Москва“, можем да заявим, че руската преса е свободна“, констатира той.

Все пак радиото не успява да избегне всички трудности. Властите на регионите отказват да подновят лицензите за излъчване в градове като Нижни Новгород или Красноярск. И всеки ден в редакцията се получават писма с обиди и заплахи, особено след убийството на Анна Политковская.

В първата си реакция след убийството Владимир Путин определи ролята на опозиционната журналистка като „незначителна“. Това изказване според главния редактор на радиото показва колко малко е влиянието в обществото на независимите руски медии. „Президентът всъщност беше прав. Ще добавя само „за съжаление“, казва Венедиктов.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.