Путин запълва в Нагорни Карабах празнина, оставена от САЩ

Дмитрий Медведев с президентите на Азербайджан Илхам Алиев и на Армения Серж Саркисян. Снимка: официален сайт

На 1 април един неясен конфликт в отцепническия район Нагорни Карабах в Азербайджан за малко да прерасне отново в пълномащабна война между Азербайджан и Армения. Лидери от двете страни на океана призоваха за спиране на насилието и удвояване на усилията за уреждане на намиращия се в основата политически конфликт, но не направиха почти нищо друго. За разлика от тях руският президент Владимир Путин предприе решителни действия, за да укрепи международната репутация на Русия и да отдалечи Армения и Азербайджан от Запада.

Конфликтът в Нагорни Карабах избухна за първи път през 1988
г., когато националисти от арменското етническо мнозинство в
региона направиха успешен опит за референдум за независимост от
Азербайджанската съветска социалистическа република. Последваха
сблъсъци между етнически азербайджанци и арменци, а след като
през 1991 г. рухна Съветският съюз, избухна пълномащабна война
между наскоро придобилите независимост държави Армения и
Азербайджан. Войната отне живота на около 30 000 души и създаде
близо 1 милион бежанци и вътрешно разселени хора; Армения завзе
Нагорни Карабах и седем околни азербайджански района.

След прекратяване на огъня през 1994 г. беше създадена
т.нар. Минска група под егидата на Организацията за сигурност и
сътрудничество в Европа, която да посредничи в конфликта.
Съпредседатели на Минската група са посланиците на САЩ, Русия и
Франция; аз заемах съпредседателския пост като представител на
САЩ от 2006 до 2009 г. Моят руски колега Юрий Мерзляков винаги
действаше конструктивно, както и неговите началници: външният
министър Сергей Лавров приемаше съпредседателите на колективни
обсъждания, които продължаваха часове, а тогавашният президент
Дмитрий Медведев помогна да се стигне почти до пробив през 2009
г. Макар че Вашингтон и Москва се счепкаха заради нахлуването на
Русия в Грузия през август 2008 г., нашето сътрудничество за
Нагорни Карабах беше толкова интензивно, колкото и враждата ни
по въпроса с Грузия.

Затова съм изумен от липсата на сътрудничество между
Вашингтон и Москва във връзка с Нагорни Карабах през последните
дни. Вместо да се включи в съгласувани действия в духа на
Минската група, Путин действа сам. Той вероятно се стреми да
подкопае евентуалното доверие, което вицепрезидентът Байдън може
да е спечелил за активизиране на нагорнокарабахския мирен
процес, когато се срещна поотделно с президентите на Азербайджан
и Армения Илхам Алиев и Серж Саркисян в деня, преди да се
разгори насилието. Или навярно Путин е бил разгневен, че
Саркисян и Алиев са отишли на срещите в Белия дом в кулоарите на
домакинстваната от президента Обама ядрена среща на върха в
края на март, която беше бойкотирана от руския президент.

Подозрителните по природа жители на Южен Кавказ трудно могат
да разглеждат това стечение на обстоятелствата просто като
съвпадение. Всъщност президентите на Армения и Азербайджан
нямаха особен интерес от тези безпрецедентни военни сблъсъци,
избухнали тъкмо в момент, когато те се опитваха да убедят Белия
дом да се ангажира в нагорнокарабахския мирен процес. Много
азербайджанци и арменци отдавна се страхуват, че външен играч
може да подтикне местен военен командир отново да разпали
конфликта, преследвайки тесни политически интереси. Те помнят
как през август 2008 г. Русия се възползва от това, че
вниманието на световните лидери беше отвлечено от церемонията по
откриването на олимпиадата в Пекин, за да нахлуе в Грузия, и
как през февруари 2014 г. Русия се готвеше да започне военни
действия в Украйна след края на олимпиадата в Сочи.

Във всеки случай Путин се възползва от положението, като
води засилена дипломация, с каквато Обама не проявява интерес да
се занимава. Белият дом даже не е направил официално изявление.
В същото време реакцията на Държавния департамент е приглушена,
включвайки изявление на държавния секретар Джон Кери за
медиите, което не отразява безпрецедентния характер на сегашните
обстоятелства, плюс редовните телефонни обсъждания с Лавров. За
разлика от тях Путин нееднократно се консултира с Алиев и
Саркисян, а руските министри на външните работи и отбраната
поддържат активни контакти със своите колеги в Ереван и Баку. В
резултат на това на 5 април беше договорено прекратяване на
огъня, постигнато с посредничеството на началника на генералния
щаб на руската армия между неговите колеги от Азербайджан и
Армения, но без прякото участие на съпредседателите на Минската
група.

С тези действия Путин поставя Русия в положението да спечели
в две ключови направления. Първо, Русия сега поправя
международната си репутация след своя провал в Украйна. Второ,
лидерите на Армения и Азербайджан остават с впечатлението, че
Русия сама командва парада в Южен Кавказ.

Белият дом на Обама, който е подложен на значително
напрежение, може да сметне тези постижения на Путин за цена,
която си заслужава да се плати, за да бъде потушено сегашното
насилие и да не се занимава с допълнителна криза. Подобно
любезно пренебрежение обаче създава удобни възможности за Кремъл
в регион, който свързва Турция, Русия, Иран, Централна Азия и
каспийските енергийни доставки. След постигнатото с
посредничеството на Москва прекратяване на огъня Путин оказва
натиск върху Азербайджан да се присъедини към Евразийския
икономически съюз и Организацията на Договора за колективна
сигурност – неговите противотежести на Европейския съюз и НАТО.

Москва също така обявява, че вътрешните руски паспорти сега
могат да бъдат използвани от руски граждани, пътуващи за
Армения, с което на практика премахва каквато и да е граница
между двете страни. А сега Иран, чиито предишни усилия да се
намести в посредничеството за Нагорни Карабах бяха осуетени,
маневрира с Русия с цел да изгради триъгълник на сътрудничество
с Азербайджан и да запълни стратегическия вакуум, оставен от
САЩ. Путин полага основите на бъдещи кризи, като отдалечава
Азербайджан и Армения от Запада, докато в същото време Вашингтон
само наблюдава.

БТА

*Матю Брайза, който е нещатен сътрудник на Атлантическия съвет, е
бил американски посредник в конфликта в Нагорни Карабах от 2006
до 2009 г. и посланик на САЩ в Азербайджан от 2010 до 2011 г.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.