Папата затвърждава връзките с православието с мисия сред мигрантите в Гърция
Асошиейтед прес
Когато Папа Франциск и Вселенският патриарх Вартоломей, духовният лидер на православните християни, се срещнат с мигранти на гръцкия остров Лесбос този уикенд, те ще направят много повече от това да изпратят политическо послание за нуждата бежанците да бъдат приети.
Двамата най-важни християнски лидери, официално разделени от хилядолетна схизма, ще говорят във все по-единен глас, преминаващ отвъд сферата на религията по належащи въпроси като климатичните промени и хуманитарните кризи по света.
Посещението, което следва историческата среща на Франциск с главата на Руската православна църква, е проява на нарастващото
партньорство между католицизма и православието, което беше подсилено от общото безпокойство, че християните биват унищожавани от ислямски екстремисти в земите, където се е родил Христос.
Франциск нарече безразборните атаки срещу християните –
католици, православни и други, „икуменизъм на кръвта“ и не би
било изненадващо, ако използва същия термин на Лесбос, където ще
се срещне с бежанци, избягали от Сирия, Ирак и други държави.
„Вселенският патриарх и папите от последното поколение
започнаха да говорят заедно по въпроси от общ интерес“, казва
Джордж Демакопулос, който е начело на департамента за
православно християнство към управлявания от Йезуитския орден
университет Фордам в Ню Йорк. „Това, което имаме сега, е
по-специфичен случай. Имаме уникална намеса на Папа Франциск и
Вселенският патриарх в кулминацията на исторически и европейски
събития“.
Според организаторите от гръцка страна Франциск и Вартоломей
ще посетят новопристигналите мигранти в регистрационния център в
Мория, който на практика беше превърнат в център за задържане
за мигрантите, които подлежат на депортацията по силата на
спорното споразумение между Турция и ЕС.
След Мория Франциск, Вартолимей и главата на Гръцката църква
Йероним ще посетят пристанището в Митилини, главния град на
острова, за да се срещнат с местни жители и да отслужат
литургия.
„Това е извънреден случай“, казва кардинал Петер Турксон,
председател на Папския съвет за справедливост и мир. „Това е
историческо събитие, тъй като подобно нещо не се е случвало
никога преди“.
Франциск заяви днес на седмичната си ауденция, че заедно с
православните си „братя“ ще изразят солидарност с бежанците и
жителите на Лесбос и цяла Гърция, които толкова благородно
приемат мигрантите.
Католическата и Православната църкви са разделени от 1054
година при спор за папската власт. На Втория Ватикански събор е
отправен призив за отваряне към останалите християни, в резултат
на което Папа Павел VI има историческа среща с духовния лидер
на световното православие Вселенския патриарх Атинагор в
Ерусалим през 1964 г.
През 2014 г. Франциск и Вартоломей отбелязаха 50-тата
годишнина от това събитие със среща в Ерусалим, която беше
последвана от посещение на Франциск по-късно същата година в
Истанбул.
Двамата лидери определено се разбират добре. Франциск цитира
мнение на Вартоломей по въпроси, свързани с околната среда в
своя собствена енциклика за екологията, което се прави за първи
път от папа.
Вартоломей е базираният в Истанбул „пръв сред равни“ в
световното православие. Гръцката църква е независима от
патриаршията, една от самоуправляващите се, автокефални
православни църкви, към които спадат също руската, българската и
сръбската църкви. Докато гръцката църква и Вселенската
патриаршия се погаждат, гръцката църква далеч не се чувства така
удобно с Ватикана.
Не толкова отдавна гръцката църква остро се противопостави
на посещение на папата.
Когато папа Йоан Павел Втори бе на обиколка в Гърция през
2001 г. – първият папа, направил това след Великата схизма, той
се изправи пред изблици на протести от гърци, сметнали това за
римокатолически опит да се установи власт над православната
църква. Православни монаси и монахини се молиха цяла нощ, за да
спрат визитата, обикновени православни християни излязоха на
улиците, за да протестират, а манастирските камбани биеха за
опело.
Стигна се дори до дипломатически проблем около това дали
папа Йоан Павел ще целуне земята при пристигането си, какъвто
обичай имаше при приземяване в чужда държава. В крайна сметка
той целуна съд с пръст.
Което е по-важно, Йоан Павел излезе с голямо извинение при
пристигането си в Атина за „греховете от действията и
опущенията“ на католиците по отношение на православните,
включително плячкосването на Константинопол – център на
Византия, по времето на кръстоносците.
Петнайсет години по-късно няма и най-малък намек за протест
към посещението на Франциск.
А отношенията между католици и православни стават все
по-здрави: Вартоломей стана първият вселенски патриарх след
Великата схизма, който отива на интронизацията на един папа,
присъствайки като почетен гост на месата през 2013 г., с която
бе отбелязано началото на понтификата на Франциск. Наскоро
Франциск се срещна с главата на Руската православна църква,
патриарх Кирил, първата подобна среща между папа и руски
патриарх.
Делегация от Ватикана и Московската патриаршия неотдавна се
завърна от хуманитарна мисия в Сирия, като състави списък на
християнски обекти, които трябва да бъдат реставрирани –
доказателство, че Франциск намира обща кауза дори и с
най-отчуждената православна църква.
Франциск обаче не идва на официално посещение в Гърция, а
по-скоро на хуманитарна мисия на гръцки остров, при това само за
няколко часа.
В знак за деликатността на протокола, както дипломатически,
така и църковен, няма единна версия за това как се е стигнало до
визитата.
Офисът на Вартоломей съобщи, че той е поканил Франциск да се
присъедини към него на Лесбос с писмо на 30 март.
Светият синод на Гръцката православна църква каза, че
Франциск е поискал да дойде в Гърция, за да привлече внимание
към съдбата на бежанците, че синодът е предложил посещението на
Лесбос и е поканил Вартоломей също да дойде.
Ватикана каза, че Франциск е приел покана от Вартоломей и
гръцкия президент – без да споменава Гръцката православна църква
– въпреки че не е в юрисдикцията на Вартоломей да кани папата
на Лесбос, отбеляза Демакопулос.
„Лесбос принадлежи на арихиепископа на Атина,“ каза той.
„Истината е, че това беше идея на патриарха. Проформа е, че той
трябваше да мине през епископа на Атина и гръцката държава, за
да се случат нещата“.
БТА