Борис Джонсън: Меркел налага мълчание на германски сатирици, за да угоди на Ердоган – ето в какво се превръща ЕС
Борис Джонсън*
Любовта е прекрасно нещо. Стрелите на Купидон намират най-неочаквани мишени. И за миг не изключвам възможността да разцъфне еротичен интерес между мъж и коза. На древните гърци очевидно им е хрумнала с митологизирането на Пан, сатирите и други копитни хибриди.
Бърза проверка в интернет разкрива, че, според Би Би Си, през 2006 г. суданец на име Томбе бил заварен в сексуален акт с коза и селските старейшини го накарали да плати зестра от 15 000 судански динара на собственика й, а след това да се ожени за животното. Доколкото ми е известно все още са заедно.
Не мисля обаче, че който и да било вярва, че е имало някакъв романс между президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и някой нечовешки бозайник, без значение дали коза или нещо друго. Така че когато един млад германски комик нарече турския лидер „козо. . . ц“ в предаване с малочислена аудитория на 31 март, човек би могъл да си помисли, че най-подходящият отговор от гледна точка на Турция щеше да е достойно мълчание. Да, предполагам, че беше детинско. И да, приемам, че не беше особено добър вкус. Това обаче беше нещо, което наричаме шега. Напълно изумително е, а и леко шокиращо, че турският лидер не го проумя.
Този случай го вбеси и той впрегна цялата дипломатическа и
политическа тежест на Турция в преследване на 35-годишния
сатирик и водещ на телевизионно предаване Ян Бьомерман. Той и
турското правителство официално настояха водещият да бъде съден
за обида на държавен глава по силата на стар закон от 1871 г.,
когато на власт е бил кайзер Вилхелм Трети.
Колкото и невероятно да изглежда, журналистът може да получи
до пет години затвор. Това, което обаче е наистина невероятно и
всъщност направо отвратително, е, че германското правителство
се е съгласило да има съдебно преследване по изрична молба на
Ангела Меркел. Не й се налагаше да прави това. Можеше да откаже.
Въпросът зависеше изцяло от нея. Сума ти германски политици й
казаха, че подобно съдебно действие би било възмутително
посегателство над свободата на словото, проява на цензура,
напомняща някои от най-мрачните моменти от историята на Германия
през 20-и век.
Тя обаче реши раболепно да приеме искането на Ердоган –
човек, който се е захванал със смразяващо потискане на свободата
на словото в Турция. Ердоган стана президент само преди 18
месеца, обаче за този период прокуратурата заведе 1845 дела
срещу обидили го хора, включително лекар, който пусна в
социалните медии снимка на Ердоган до снимка на персонажа от
„Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ Ам-Гъл.
Няма нужда да се казва, че казусът срещу Бьомерман е
очевиден кьорфишек, или че германският съд няма да му даде ход.
Помислете си за въздействието в Турция. Представете си как ще се
почувствате, ако сте турски журналист и се тревожите какво
можете да кажете, и виждате как Ангела Меркел, лидерът на
най-населената и най-богата страна в ЕС, този клуб на уж
либерални западни нации, малодушно угажда на един автократ.
Ще се почувствате сам, уплашен, че дори Германия не е
пожелала да се застъпи за вас. И ще сте прав. Всеки знае защо тя
го направи. Всеки знае защо Ангела Меркел е толкова цинично и
толкова отчаяно решена да умилостиви турския лидер, или поне да
не прави нищо, с което да го подразни – защото в следващите
седмици и месеци можем да имаме нова миграционна криза в
Източното Средиземноморие.
Всички знаем, че първоначалният проблем бе изострен от
политиката на отворени врати на Германия. Ангела Меркел зае поза
на някаква Статуя на свободата на ЕС и резултатът бе
притегателна сила, която заля Германия и други страни с дошли
през Турция мигранти в невиждани от десетилетия измерения. А
сега бе сключена сделка, крехка сделка, в която Турция се
съгласява да вземе обратно бежанци от Гърция в замяна на пари и
подновени обещания за членство в ЕС.
Турция обаче държи кранчето. Ако реши, Ердоган може отново
да превърне тънката струйка в буен поток с опустошителни
последствия не само за Меркел, но и за целия проект на
интеграцията в ЕС. Британският референдум е на ръба на бръснача.
Всички обичайни заподозрени се стараят да объркат британската
общественост и да я убедят, че трябва да приеме растящата загуба
на демократично самоуправление като цена на икономическото
благоденствие.
Чухме мнението на МВФ (който напълно сгреши с азиатската
криза), както и това на банките и на Конфедерацията на
британските индустрии, всички от които сгрешиха за еврото.
Хората от Давос – тези, чиито самолетни билети се плащат от
данъкоплатеца, всички лобисти и директори на корпоративните
въпроси в големите фирми, всички те стават все по-нервни, че са
били разкрити, че хората могат да видят, че царят е гол и че
Великобритания може да има славно бъдеще извън ЕС.
Всички те знаят, че в следващите седмици има едно събитие,
което може да напомни на британците поне една важна точка в този
дебат – че тази страна е изгубила контрола над границите си – и
това е нова миграционна криза при границите на ЕС и вътре в
самия ЕС. Това е една причина за Ангела да е толкова важно да се
подмазва на Ердоган. Затова и тази нечувана съдебна процедура
не предизвика и „гък“ от Великобритания.
Никой не вярва, че Ердоган си пада по кози или че от
президентския апартамент в Анкара се чува приглушено блеене. В
едно свободно и плуралистично общество обаче няма причина някой
сатирик да не може да се пошегува с това. Процесът на интеграция
в ЕС означава цялостно подкопаване на демокрацията, а изглежда,
че защитата на този процес означава подкопаване и на свободата
на словото. Цялата ситуация е позорна.
БТА
*Борис Джонсън е кмет на Лондон, привърженик на излизането на Великобритания от ЕС.