Ще има ли постоянни бази на НАТО в Полша?
След конференцията Глобсек (Globsec) в Братислава главна новина стана едно съобщение, потвърдено от НАТО през… февруари: постоянни бази на източния фланг няма да има. Какво да виним – късата памет на журналистите или сконността на политиците да претоплят вчерашния обяд? Това не е толкова важно.
По-тревожното е, че покрай факта, че бази няма да има, се подчертава нежеланието за такива бази на главните ни съюзници: САЩ и Германия.
„Не“ за базите на НАТО в Полша“, „Поражение на правителството по ключов въпрос. Дали НАТО ще каже „не“?“,
„Интелигентно движение (на войски – б.пр) вместо постоянни бази на НАТО в Полша. САЩ и Германия говорят в един глас…“. Като чета заглавията на информациите за конференцията по сигурността Глобсек в Братислава, имам чувството, че повечето медии са проспали февруарската среща на министрите на отбраната от НАТО и
разпространеното след нея комюнике за постоянното изнесено присъствие на войски на алианса в страните от източния му фланг.
А това комюнике ознаваше, че НАТО няма да изгради на Изток
постоянни бази, а страните членки, които се чувстват заплашени
от Русия, ще бъдат успокоявани във военен аспект чрез ротационни
многонационални подразделения, провеждащи учения на полигони от
Естония до България, но готови да бъдат използвани в случай на
криза или нападение. Това, че в НАТО – а също така във Вашингтон
и Берлин, но и в Париж, Лондон, Отава и Истанбул – няма
подкрепа за главния полски постулат от последните две години,
тоест за постоянни бази на източния фланг, стана ясно още в
Нюпорт и от времето на предишната среща на високо равнище почти
нищо не се е променило, въпреки усилията на изгражданата от
Варшава коалиция от 9 държави.
Американските командващи в Европа – генералите Филип
Брийдлав и Фредерик Ходжис – многократно ни предупреждаваха за
това, знаейки какви са нагласите на администрацията на Барак
Обама и политическият климат в Западна Европа. Между редовете
намекваха, че ако решението зависело от тях, щяло да бъде
различно, но уверяваха, че постоянното ротационно присъствие на
бойни подразделения е възможно най-добрият вариант след
изнесените напред бази.
И двамата даваха да се разбере, че ще направят всичко, което
е по силите им – в рамките на финансовите ограничения, които ще
наложи Конгресът, и според политическите решения, които са в
ръцете на президента – за да може ротационното присъствие
наистина да може да плаши и да възпира евентуалния агресор. На
това между другото се дължи и решението за изпращане в Източна
Европа, започвайки от февруари 2017 г., на бойна бронетанкова
бригада, разполагащото с най-тежка техника подразделение на
Сухопътните сили на САЩ.
Затова Полша ще заеме важно място на картата за базиране на
американската техника, която ще бъде разполагана в избрани бази
още от есента. Поради същата причина и за нуждите на операция
„Атлантическа решимост“ (както американците наричат действията
си в подкрепа на съюзниците) са купени прецизни ракетни системи
„земя-земя“ GMLRS и противотанкови управляеми ракетни комплекси.
Конкретна, качества промяна ще представлява и адаптирането
на база в Германия, която да може да обслужва тактически
самолети от пето поколение Ф-22. От нея самолетите „Раптър“ би
трябвало да водят операции за разбиване на противовъздушната
отбрана на Русия и елиминиране на тактическите ракети
„Искандер“, възползвайки се от надмощието, което им дава
трудната за засичане технология стелт и огромният им потенциал
за обработване на информация. Да – всичко това е „вместо“
постоянните бази и всичко е известно вече от няколко месеци.
Но изказванията на Глобсек все пак бяха признати за
преломни. Може би защото както германската министърка на
отбраната Урсула фон дер Лайен, така и американският
заместник-министър на отбраната Джим Таунсенд поставиха картите
на масата, без да увъртат с дипломатически формулировки.
Ръководителката на отбранителното ведомство на Германия,
която познавачи на германската политика сочат за наследник на
Ангела Меркел начело на ХДС и може би за бъдещ канцлер, открито
говореше, че Западът зачита Основополагащия договор между НАТО и
Русия от 1997 и посочваше, че алиансът има по-добри начини за
възпиране на потенциална агресия от създаването на бази.
„Въпросът не е да има постоянни бази, а да има интелигентни
придвижвания“ – заяви Фон дер Лайен. Подкрепи я чешкият генерал
Петър Павел, който е начело на Военния комитет на НАТО. Той
призна, че постоянните бази биха могли да бъдат единствено
елемент за политическо сплашване, но не биха допринесли нищо
съществено във военно отношение.
Пак в Братислава шефът на полското министерство на външните
работи подчерта разликата между възгледите на Варшава и
ключовите й западни съюзници по въпросите на сигурността.
Запитан за целта на наближаващата среща на високо равнище на
НАТО, Вашчиковски каза, че нейният резултат трябва да бъде
„присъствие, присъствие, присъствие“. Реагирайки на това,
притиснат от водещия панела журналист, американският служител от
Пентагона Джим Таунсенд отвърна, видимо подразнен: „Да, ние
подкрепяме присъствието, присъствието, присъствието, но можем да
го осигурим без бази, бази, бази“.
Изказванията на Вашчиковски и Таунсенд прекрасно илюстрират
засилващия се дисонанс между политиците във Варшава и Вашингтон,
макар че трябва да признаем, че смяната на правителството в
Полша в този случай имаше минимално значение. Предишните
управляващи също шумно призоваваха да има постоянни бази и също
така не намираха разбиране от страна на администрацията на Барак
Обама. Бъдещето на идеята за базите впрочем не изглежда особено
обнадеждаващо: съгласно най-вероятния изборен сценарий в Белия
дом ще влезе като продължителка на политиката на Обама Хилари
Клинтън, или Доналд Тръмп, който смята НАТО за отживелица. Във
всеки случай ще е изключително трудно, ако не непостижимо
следващият американски президент да бъде убеден да построи бази
в Полша.
Джим Таунсенд с обезоръжаваща искреност обясни защо. „През
последните 20 години НАТО изгуби способността да противодейства
на военни кризи“ – каза той, описвайки реалността във военния
блок. Германската министърка, притисната да каже колко харчи
Берлин за отбрана, бе принудена да признае, че става дума само
за 1,17 процента от БВП (изискването на НАТО е за минимум 2 на
сто). Тя веднага отбеляза обаче, че е подготвила план за
довъоръжаване на Бундесвера на стойност 130 милиарда евро и че
разходите за отбрана ще се увеличават. . . през следващото
десетилетие.
Ясно е, че при това положение всякакъв разговор за постоянни
бази на изток е безсмислен от финансова гледна точка. Трябва
първо да се промени коренно ситуацията със занемаряването,
закъсненията, съкращенията от последните 20 години, наричани
понякога „дивиденти на мира“, а този процес ще отнеме много
повече от 20-те месеца, които делят срещата на високо равнище в
Нюпорт от срещата във Варшава.
БТА