Защо съпротивата срещу поправките в избирателния закон е слаба?
По времето на „кръволока Орешарски”, под ръководството на Мая Манолова изготвиха избирателен закон, за който бяха искани и включени предложения на гражданството, на неправителствени организации и т. н. Въпреки това пред парламента надуваха вувузели, катереха се по коли, окупираха университета, лежаха по улиците, хвърляха камъни по автобус с депутати. Сега не се наблюдава такава реакция. Протести и декларации идват главно от българите в чужбина.
А сегашните поправките в избирателния закон директно ограничават избирателните права. Превръщат правото на избор в задължение и въвеждат санкцията заличаване от избирателния списък, ако не гласуваш. Ограничават изборите в чужбина. Няма да има секции извън консулствата. Няма алтернативно гласуване за българи в чужбина, например по пощата – което е лесно и бързо осъществимо, и по-сигурно, в сравнение с електронното гласуване.
Обяснението е много просто – потенциалните протестиращи са парламентарно представени, те си подкрепят и защитават своите хора в парламента – гербаджии, реформатори, патриоти, хората на АБВ, които сътвориха този закон. И има стабилност…
Задължителното гласуване е предизборно обещание на АБВ и Патриоти, ГЕРБ били против, ама го подкрепили…
Реформаторите подкрепиха съкращаването на секциите в чужбина, пък казаха, че нещо се се били объркали при гласуването… И има стабилност… С всичко сме съгласни, щом не го е измислила Мая Манолова.
БСП вече изгуби влияние, няма да протестира, не може да изкара пенсионерите или да излезе пред парламента с „Протестна мрежа”. „Атака” не вдига шум, не се плаши от задължително гласуване, защото знае, че няма да мине в Конституционния съд.
Но всички премълчават едно нещо – една от целите на поправките са да ограничат вота в Турция. Той ще ограничи влиянието на ДПС и новата партия на Местан. Ето резултатите от парламентарните избори през 2014 г.:
За ДПС от чужбина – 59 900 гласа.
За всички останали партии от чужбина – 78 188 (сред тях ГЕРБ води, приблизително както вътре в страната).
Интересът на българите в чужбина към изборите не е голям, като се изключи Турция. В Чикаго не могат да съберат хора за избирателни комисии и затова командироват от България. На последните избори там имаше 6 секции, в които са гласували 2500 души, при положение, че в Чикаго живеят 300 хил. българи.
Затова сегашните поправки няма да срещнат сериозна съпротива.
А превръщането на избирателното право (чл. 2 от конституцията) в задължение ще бъде отхвърлено от Конституционния съд.