Полша – заплаха за новия музей за Втората световна война
Асошиейтед прес
Консервативното правителство на Полша предприема стъпки, които заплашват амбициозен проект за нов музей за Втората световна война, създаван от международни експерти вече осем години. Това е поредната идеологическа битка, водена от националистическите власти в страната срещу проевропейските съперници, които те изместиха от властта миналата година.
Музеят на Втората световна война се строи от 2008 г. и се предвиждаше да бъде отворен догодина в Гданск, където отекнаха първите изстрели във войната.
Проектът за 120 милиона долара беше започнат с подкрепата на бившия министър-председател Доналд Туск, който сега е един от главните лидери на Европейския съюз. Той е човек, към когото председателят на новата управляваща в Полша партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински изпитва дълбока омраза.
Евроскептичната партия „Право и справедливост“ обвинява
изграждания с държавно финансиране музей, че не се съсредоточава
достатъчно върху Полша, възразявайки срещу подхода, който
поставя полския опит през войната в по-широкия контекст на
съдбата на други държави, попаднали под германска, съветска и
японска окупация. През 2013 г. Качински се зарече, че ако
неговата партия някога дойде на власт, тя ще промени музея, така
че той да „изразява полската гледна точка“.
Критиците са убедени, че Качински – най-влиятелният човек в
Полша – също така е мотивиран от омразата си към Туск и
проевропейската партия „Гражданска платформа“, която управляваше
Полша осем години, преди „Право и справедливост“ да дойде на
власт миналата година.
Група историци и музейни работници написаха отворено
протестно писмо, в което заявиха, че според тях този ход на
„Право и справедливост“ е част от „политическа борба, която
включва унищожаването на институции, създадени от предишното
правителство, независимо от тяхната съществена стойност“.
„Трудно е да приемем една лекомислена проява на вандализъм
срещу нашата култура“, заявиха те.
Тези събития се развиват на фона на по-широк стремеж на
новите власти да прочистят елитите, които смятат за свързани с
политическите им врагове. Много от хората, които губят работата
си сега, са професионални експерти без партийна обвързаност.
Правителството казва, че целта му е да промени страната, която е
станала твърде либерална и чиято национална идентичност е била
подкопана от членството в обхващащия 28 държави ЕС.
Сред консултантите по проекта за музея са някои от
най-именитите специалисти по история на Втората световна война,
включително Норман Дейвис от Оксфорд и Тимъти Снайдър от Йейл –
учени, чиито трудове се смятат за положително настроени към
страданията на Полша по време на германската и съветската
окупация. Самата сграда е многоетажна постройка с авангарден
стъклен дизайн, избран от жури, председателствано от
полско-американския архитект Даниел Либескинд.
„Става дума за музей, който ще бъде смятан за забележителен
в европейски и международен мащаб и ще привлича милиони в
Полша“, каза Снайдър за Асошиейтед прес.
Съдбата на музея стана неясна на 15 април, когато министърът
на културата и националното наследство Пьотър Глински обяви, че
може да го слее с друг музей, който още не съществува – стъпка,
която би позволила на правителството законно да изостави
концепцията за първоначалния музей. Предвижда се новият музей да
се съсредоточи върху германското нападение срещу поляците на
полуостров Вестерплате в Гданск – действието, с което започва
войната, и отбраната на Полша срещу германското нахлуване през
1939 г.
Директорът на музея Павел Махчевич каза, че при предлаганата
нова концепция се използва „фиктивен субект“ като юридически
трик с цел да се установи контрол върху неговата институция и да
се прекрати трудовия му договор, който изтича пред 2019 г.
Изоставянето на първоначалния проект „би означавало да се
унищожат 90 процента от цялото съдържание на нашия музей, което
донякъде вече е готово и част от което вече е поставено“, каза
Махчевич, който е специалист по история на 20 век и няма
партийна обвързаност. „Никога не съм чувал за подобна ситуация.“
Консултативният съвет на музея заяви, че е „изумен и
разтревожен“ от декларацията на министъра на културата,
направена без обсъждане.
Снайдър, който се е подписал под изявлението и е автор на
книгата „Кървави полета: Европа между Хитлер и Сталин“, каза, че
по света има други музеи за Втората световна война, но всички
те възприемат изключително национална гледна точка. Гданският
музей би бил уникален, защото може да бъде първият, който
включва историите на всички засегнати държави в Европа и Азия,
каза той.
„Това е интелектуален пробив, защото ни позволява да
осмислим Втората световна война и да я видим от множество гледни
точки“, каза той. „То също така прави полската история достъпна
за всеки от всякъде. Следователно ако сте холандец или японец,
или американец и отидете в този музей, без да знаете нищо за
Полша, накрая ще видите колко основен за войната е бил полският
опит.“
Насред тази шумотевица министърът на културата каза, че
всички варианти остават на масата, но добави, че сливането на
двата музея ще бъде най-ефективният. „Няма смисъл от два музея в
един и същ град с една и съща насоченост“, каза той за Полската
агенция по печата (ПАП).
Пречка може да бъде твърдата съпротива на кмета на Гданск
Павел Адамович, чийто град дари земята за музея. Адамович, който
е член на „Гражданска платформа“, каза, че градът има
законовото право да отмени дарението на земята, ако музеят не
бъде изграден по план. Той заяви, че е готов да предприеме тази
стъпка.
Снайдър казва, че концепцията на правителството за музей,
съсредоточаващ се единствено върху Вестерплате и военната борба
на Полша през 1939 г., би довела до стесняване на фокуса на
експозицията, която при това положение няма да бъде
привлекателна за по-широка международна публика. Той каза, че
извън нея биха останали ключови събития като избиването на около
22 000 полски офицери от съветската тайна полиция при Катин.
Според него това би имало обратен ефект за правителството,
което много иска да запознава широката публика със страданието и
военната съпротива на Полша.
„Защо просто да не си припишат заслугата за музея?
Правителството на „Гражданска платформа“ не успя да го довърши,
преди да загуби властта. Политиците обикновено довършват проекта
на някой друг и си присвояват цялата заслуга. Това изглежда
като златна възможност да стане така“, каза Снайдър.
БТА