Давутоглу търси черепа на архитекта на султаните
По време на своята дългогодишна и блестяща кариера като архитект Мимар Синан е проектирал и построил стотици сгради. Сред тях са 94 големи джамии и 52 по-малки мюсюлмански храмове (месджид), 35 дворци, 48 бани, 22 мавзолея, 20 хана, 17 обществени кухни и ресторанти, 6 водохранилища и 3 болници. За негово най-прочуто дело се смята джамията Сюлейманийе, построена в чест на султан Сюлейман Великолепни в Истанбул.
Мимар Синан /живял 1489/1490 г. – 1588 г./ е най-видният османски архитект, за когото се предполага, че е с гръцки или арменски произход, отличил се с иновациите си в светската и религиозна архитектура на Османската империя и целия мюсюлмански свят.
Благодарение на дълголетието и изключителния си талант, Синан е бил главен архитект на три султана – на Сюлейман Първи, на Селим Втори и на Мурат Трети, и е оставил собствена диря в историята на световната архитектура. Показателен за безграничното уважение, на което се е радвал през живота си, е фактът, че когато умира през 1588 г., той е погребан до гроба на собствения си велик благодетел Сюлейман Първи.
Днес обаче Мирар Синан изплува от мъглявината на времето благодарение на турския премиер Ахмет Давутоглу, който разпореди да се извърши разследване с цел да се открие черепа на гениалния османски архитект, чиято съдба се губи от 1935 г. насам, след като група турски изследователи разкопават и изваждат тленните му останки.
„Ще използваме всички средства и възможности, с
които разполагаме, в това число и ДНК-анализ, за да открием
черепа и да сложим край на това оскверняване на неговата памет“,
каза Давутоглу, определяйки случилото се като „отравителен
инцидент“ в историята на Турция.
„Синан създаде една цяла култура и ни я завеща, а
ние не можахме дори да съхраним неговото тяло“, допълни
турският премиер.
Ексхумацията на тленните останки на Мимар Синан е
била извършена във време, когато в Турция във възход е бил
национализмът и расизмът, а според една от най-вероятните версии
изследователите са искали да проучат и да измерят размерите на
черепа на най-светлия представител на османската архитектура,
като крайната им цел била да докажат, че в действителност Синан
не е бил нито от гръцки, нито от арменски, а от турски произход.
За Ахмет Давутоглу загубата на черепа на Мимар
Синан би могла да се отнесе до погрешните решения, свързани с
изграждането на „чудовищните“ съвременни сгради, нямащи нищо
общо с историята и идентичността на някогашния Константинопол и
сегашен Истанбул.
„Ако се бяхме поучили от всичко, на което ни
учеше Синан, никога нямаше да построим тези сгради“, изтъкна
турският министър-председател.
Факт е обаче, че мненията на специалистите що се
отнася до произхода – гръцки, арменски, турски или албански – на
Мимар Синан продължават да са различни. Мнозина все пак
твърдят, че той е роден в Кападокия през 1489 г. от родители
православни гърци, а името му е било Йосиф Доганоглу.
В младежките си години Синан е включен в
еничарския корпус и е служил в двореца на Сюлейман Първи като
чирак строител, успял впоследствие да се образова серозно и да
стане офицер-механик. Следвайки османската армия в множеството й
походи, той е отличаван неднократно за строежа на мостове и
укрепления.
Първата знакова сграда на Синан е джамията
Шехзаде в Истанбул, построена през 1548 г. Следващото му голямо
дело е джамията Сюлейманийе също в Истанбул, чието строителство
е започнало през 1550 г. въз основа на проекта на Св. София. Тя
е завършена през 1557 г.
Бисерът на архитекта обаче, според самия него, е
джамията на султан Селим /Селимийе/ в Одрин, представляваща един
от най-значимите паметници на ислямската алхитектура в света.
Единствената запазена сграда на Синан в Гърция е Куршум джамия
или джамията на Осман Шах в град Трикала.
БТА