Европа налага нови правила в отношенията с Русия
В конфиденциален разговор преди няколко месеца един от бившите помощници на руския президент Владимир Путин отбеляза, че руският елит е опиянен от мириса на нефт и газ и от властта на петрола. 
Доста богатият, контролиран от държавата енергиен гигант „Газпром“ тъкмо се беше опитал да купи британска енергийна компания и напредваше по плана си да се сдобие с контрола над европейските петролопроводи и газови терминали. Русия постигна значителен напредък и в изграждането на „Nord stream“ („Северен поток“) – газопровод под Балтийско море, който би й позволил да доставя на Европа газ директно, като заобикаля газопроводите на териториите на Украйна и Полша. Централноазиатските политически лидери, тясно свързани с Кремъл, потвърдиха, че целият износ на енергия трябва да минава през Русия, а не през Каспийския регион и Турция. Накратко казано, Русия укрепваше позициите си и използваше огромните си ресурси за постигане на геополитическите си цели.
Кремъл обаче прекали. Неговата надменност и агресивно поведение предизвикаха тревога в цял свят. Европейският съюз взе ответни мерки и полага усилия да обуздае Русия и да подкопае част от арогантността на Путин. Късметът започна да му изневерява през май, когато за президент на Франция беше избран Никола Саркози. Предшественикът на Саркози Жак Ширак беше превърнал сътрудничеството с Русия в приоритет за управлението си. Саркози обаче възвести промяна в тези отношения като оказа топъл прием на украинския президент, а при посещението си в Русия миналата седмица изрази загриженост за влошаването на състоянието на човешките права там. Подобна промяна последва и от страна на ЕС.
Изплашен от риториката на Путин и от агресивното използване на енергийните ресурси като оръжие срещу Украйна през 2005 г. и срещу Беларус през 2006 г., през септември Евросъюзът въведе нови правила, които забраняват на чуждестранни компании да придобиват европейски енергийни инфраструктури и енергоснабдителни компании. След години обсъждане европейските ръководители се договориха и за изграждане на тръбопровод, който да заобикаля Русия (и Иран), за директни нови доставки на газ за Европа от Азербайджан и Централна Азия. Същевременно проектът „Северен поток“ на Русия напредва по-бавно от очакваното, благодарение на малка Естония, която отстоя суверенитета си и отказа да разреши на Русия да проучва морското дъно в своята част на акваторията на Балтийско море.
Авторитетът на Путин произтичаше от способността му да разширява руската сфера на влияние в голяма част от Източна Европа и Централна Азия. Но и този ресурс започна да се изчерпва бързо. През септември прозападно „оранжево“ мнозинство отново пое контрола на украинския парламент и сега съставя ново правителство, което ще заздрави връзките с НАТО и ЕС. Този месец Украйна и нейните съседи се договориха за създаване на нова петролна магистрала, която ще заобиколи Русия и ще стане още един важен източник на енергийни ресурси за Централна и Източна Европа. Междувременно Полша – най-големият критик на Русия в ЕС – е на път да напомни за себе си. Полските политици насочиха вниманието си към вътрешни проблеми, погълнати от скандала в управляващата дясна коалиция. Грубите нападки срещу Германия и ЕС на близнаците – президента Лех и премиера Ярослав Качински – предизвикаха нов спад в полско-европейските отношения в посткомунистическата епоха. Сега социологическите проучвания сочат, че изборите на 21 октомври ще открият възможност да се създаде коалиционно правителство, в което ключова роля ще играят проевропейски ориентираните центристи, радетели на свободния пазар, способни да възстановят отношенията със Западна Европа.
Като че ли дори и Туркменистан започва да клони към Запада. След 16 години жесток диктаторски режим, новият президент на страната Гурбангули Бердимухамедов (старателно ухажван от британски официални лица), каза, че е заинтересован от създаване на туркменистански енергийни трасета, които да заобикалят Русия.
Отначало тези стъпки ще разгневят Москва. Но ако Русия ще се превръща в нормална, миролюбива държава, нейните ръководители ще трябва да възприемат по-реалистични възгледи за мястото на страната в глобалната икономическа система. В крайна сметка Русия задоволява 20 процента от годишните енергийни нужди на Западна Европа и е толкова зависима от европейските пари, колкото Европа от руските енергоносители. Може би ако руският народ осъзнае това, той ще се опълчи на авторитарния уклон на Русия под управлението на президента Путин, точно както сториха съседните страни.