Остатъчно мълчание на новото властово задкулисие

Илия Вълков. Снимка: от тв екрана

Безпардонните промени в Изборния кодекс показаха, освен юридическата неграмотност на 43-тото Народно събрание, и поредното политическо задкулисие. Аргументите на защитниците на промените замесиха обобщения като „демокрацията струва скъпо“, „застрашена е националната сигурност“, „стабилността на кабинета е изложена на риск“. Не само гражданските права на българите зад граница бяха „задраскани“, но и беше показано цинично отношение към всички избиратели.

ГЕРБ подкрепиха идеята за задължително гласуване с убеждението, че ще паднат в Конституционния съд. Всички в парламента си замълчаха за завишаването на прага на преференцията – единственият инструмент на гражданите да пренареждат партийните листи. Увеличава се драстично броят на селата, които ще имат назначени кметски наместници – избори ще има само в селища с повече от 400 жители.

За да дойде еманацията на този политически сюжет: След наложено президентско вето, единствено върху урните зад граница, премиерът Бойко Борисов да определи решението на държавния глава за „правилно“. И да заключи: „Иначе старите изборни правила бяха много, много по-добри“.

Защо бяха тези напъни, тогава?

За да чуем от Патриотичния фронт, че Турция се меси във вътрешните дела на България чрез контролиране на изборните секции там. Ако Турция се намесва във вътрешната политика на България – това не е ли работа на службите за сигурност? Защо чрез прекрояване на изборните правила, сегашната политическа конфигурация търси изолация, а не диалог? Защо нито един политик, с изключение на ДПС и новите й производни – партиите на Касим Дал и Лютви Местан, не са потърсили за среща нашите сънародници в Турция? Защо политиците смятат, че избирателите трябва да отидат при тях?

И един въпрос към самоопределилия се „морален стожер“ на втория кабинет „Борисов“ – защо Реформаторският блок няма позиция и глас за поведението на Патриотичния фронт? Именно реформаторите бяха инициатори националистите на г-н Симеонов и г-н Каракачанов да влязат в широката коалиция на властта като гарант срещу влиянието на ДПС върху ГЕРБ. На това му се казва остатъчно мълчание.

Политическата конюнктура на 43-тото Народно събрание „съши“ едно коалиционно управление, подкрепяно в плаващи мнозинства от беззъба опозиция. БСП сега се сетиха, че управлява ГЕРБ. Там и с новия партиен лидер няма да чуете позицията им за КТБ, скандалите в съдебната система, мъглата около собствеността на „Булгартабак“. И тук – остатъчно смълчаване.

Управлението по никакъв начин не уважава ценности като равенство и свобода. Напротив, премиерът Бойко Борисов периодично навива латерната за криза, нестабилност и хаос. „Ако накрая трябва да избирам между стабилност и демокрацията, правата на хората, ще избера правата на хората“, обяви в неделя премиерът в коментар върху президентското вето.

Извинете, но новият Изборен кодекс не предлага избор между „стабилност и демокрация“, а забива в перспектива сериозен конфликт между гражданите и тесните партийни интереси.

Коментарът е излъчен по телевизия BiT

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.