Данни и митове за гласуването в чужбина

Президентът Плевнелиев наложи вето върху приетите по предложение на Патриотичния фронт промени в изборния кодекс, засягаща гласуването в чужбина. Въпреки голямото медийно внимание отделено през последните две седмици на спорните промени, в обществото все още витаят доста заблуди, често причинени от опитите на някои политици да подкрепят тезите си с манипулации или направо лъжи. Ето някои от най-разпространените митове около изборите зад граница.

Колко струват изборите?

Противно на твърденията на Патриотичния фронт и някои представители на ГЕРБ (например Данаил Кирилов), една секция в чужбина не струва на държавата 10 000 евро. Според официалните данни на МВнР, изборите в чужбина са стрували 1.47 млн. лева, или около 1700 евро на секция (секциите през 2014 г. бяха 428).

Средната цена на секция в България е само малко по-ниска (в България има 11 749 секции, а разходите са над 30 млн. лв.), но поради по-високия среден брой гласоподаватели на секция в чужбина, разходите на гласоподавател в България и в чужбина са на практика еднакви (9 лв. на гласоподавател).

Това окончателно разбива мита за „скъпите“ избори в чужбина.

Колко души могат да гласуват в една секция?

Друг любим мит на Каракачанов и компания е твърдението, че е технически невъзможно да гласуват над 1000 души в една секция, което според тях е доказателство за изборни нарушения в някои секции в Турция. Твърдението е печална илюстрация на дълбокото непознаване на материята от страна на ПФ. На изборите през 2014, въпреки въведените облекчения в разкриването на секции (прагът за откриване на секция в чужбина беше свален от 100 на 40 заявления), секции с над (или близо) 1000 гласували има в много градове в Западна Европа – сред които Лондон, Берлин, Мюнхен, Виена.

Още по-фрапиращи са числата от 2013, когато броят секции в Западна Европа беше много по-малък. Тогава секция в посолството в Лондон поставя рекорд – гласуват 2085 души. Понеже секцията се намира в посолството, под зоркия поглед на посланика, вероятността рекордният брой гласували да е резултат от манипулации е пренебрежима. Разбира се гласуването на толкова много хора в една секция неизбежно е съпроводено с дълги опашки и чакане.

Колко гласуват в Турция?

Представители на ПФ – сред които Красимир Каракачанов и Валери Симеонов – многократно повториха тезата, че зад граница се гласува едва ли не само в Турция, и че оттам идват „между 60 и 100 хил. гласа за ДПС“. И по тази точка те се разминават напълно с фактите.

От една страна броят гласове е преувеличен: само веднъж, откакто има гласуване в чужбина (2001 г.), броят действителни гласове за ДПС от Турция надвишава 60 хиляди – през 2009 г. Дори през тази година действителните гласове за ДПС от Турция не достигат 90 хил. Средният резултат на ДПС от чужбина от последните 15 години (5 парламентарни избора) е 57 хил. гласа, като това включва гласове и от други страни, не само Турция.

От друга страна, напълно погрешно е и твърдението, че зад граница се гласува само в Турция. До изборите през 2014 година около 40% от гласовете зад граница идваха от останалата част от света (основно Западна Европа и САЩ). След въвеждането на облекчените правила през 2014, за първи път в историята на задграничното гласуване това съотношение се обръща и гласовете от Турция са едва 40%. Въпреки че броят секции в Туция през 2014 г. е по-голям от 2013, дори се забелязва спад от около 5% в абсолютния брой гласували там.

На кого помагат облекчените правила за откриване на секции?

С кодекса “Манолова” през 2014 г. бяха въведени известни облекчения при откриването на секции в чужбина. И тогава се изказаха опасения, че това ще позволи още по-голям брой гласували в Турция.

Облекчените правила действително позволиха през 2014 г. в Турция да се отворят рекорден брой секции – 136 (с 50 повече от 2013 г.). Това обаче не доведе до увеличаване на брой гласували, а напротив – през 2014 се наблюдава спад в броя гласували там с около 5%.

Същевременно новите правила имат ясно изразен положителен ефект върху избирателната активност в останалите страни, където тя се покачва със средно 67%. В някои държави (Германия, Великобритания, САЩ, Гърция) увеличението е 2-3 пъти.

Секциите в чужбина празни ли са?

Чуха се твърдения че секциите в чужбина не само са страшно скъпи (което видяхме не отговаря на истината), а и в повечето случаи празни, с по 10-20 гласували. Фактите говорят обаче, че секциите в чужбина не само не са празни – те са по-посещавани от тези в България. Средният брой гласували на секция в България е 285 души, докато в 428-те секции зад граница са гласували по средно 339 души.

Кратка история на изборите в чужбина

До 2009 няма единен изборен кодекс, който да урежда изборните правила. Така на изборите през 2009 се стига до нарушения в попълването на протоколите и Конституционния съд касира резултатите от 23 (от общо 123) секции в Турция. В тези секции са гласували 18 хил. души. На изборите през същата година броя гласоподаватели в Турция достига най-високата си стойност (89 хил. действителни гласа; на графиката са показани действителни+недействителни)

Като реакция на проблемите от 2009 г. през 2010-2011 се изработва първия Изборен кодекс, станал известен като кодекса „Фидосова“. По правилата в него са нужни 100 заявления за откриване на секция в чужбина; няма възможност за т.нар. „автоматични“ секции (секции, в които са гласували над 100 души да се откриват автоматично на следващите избори)

През 2014 г. отново се приемат поправки в изборния кодекс. Сред нововъведенията са:
1) сваля се прагът за заявления от 100 на 40;
2) въвежда се възможността за „автоматични секции“, които освен че увеличават активността позволяват на държавата и партиите да планират в дългосрочен план.

Този вариант става известен като кодекса „Манолова“ и по него се провеждат парламентарните избори през октомври 2014 г.

Облекчените правила за разкриване на секции водят до голямо увеличение на броя секции и активността в чужбина. Извън Турция увеличението е 66%.

Въпреки по-големия брой секции, в Турция има спад от 5%.

Така през 2014 г. за първи път откакто има избори в чужбина броят на гласувалите в секции в Турция е по-малък от този на гласувалите в останалите секции в чужбина (това е кръстосването в графиката).

В САЩ и много европейски страни увеличението в активността спрямо 2013 г. е 2-3 пъти (виж другата графика).

Въпреки увеличения брой секции в чужбина, организационния разход на гласоподавател в чужбина през 2014 г. е на практика равен на този в страната (9 лв на гласоподавател).

С последните промени предложение от Патриотичния фронт се отменят ключовите придобивки на Кодекса „Манолова“ (прагът за разкриване на секции се вдига отново на 100 заявления, отпадат „автоматичните“ секции).

–– ––– ––
*Текстовете, данните и графиките са от статуси във Фейсбук на българи зад граница – Бела Димова, Деси Христова, Димитър Иванов, Ивайло Яйджиев, Мария Спирова, Нели Олова, Петър Бакалов и Стефан Манов.