Опасността от засилените руски дезинформационни кампании

в. Вашингтон пост
От в. Култура

Редакцията на агенция „Спутник“. Снимка: официален сайт

Само преди 15 години мисълта, че дезинформация от чужда държава може да стане проблем за европейските страни, изглеждаше абсурдна. Свободните медии се чувстваха победители, съща както и свободните пазари, а западните телевизии и вестници имаха надеждни източници на финансиране и огромни аудитории. Обаче този модел, който до неотдавна поддържаше европейските (и западните, като цяло) медии, вече не работи. Значителна част от западните издания и телевизии се сблъскват с недостатък на средства, а светкавичното разпространение на информацията пречи на хората да оценяват точността и надеждността на онова, което четат и гледат.

През това време авторитарните режими – начело с Русия, която сега Китай настига – започнаха да влагат значителни средства в създаването на алтернативни източници на информация. Тъй като националните медии често са твърде слаби, за такива канали като RT[1] и „Спутник“ (руската „информационна“ агенция[2]) стана много по-лесно да завоюват доверието на аудиториите в неголемите европейски пазари. Но дори в по-големите страни социалните мрежи, които Русия активно използва, а също и голямо количество други онлайн инструменти („новинарски“ сайтове, информационни портали, тролове), започват вече да носят своите плодове, като оказват влияние на аудиторията. След лъжливото съобщение за изнасилването от бежанци на 13 годишно момиче[3], което предизвика скандал в голяма степен благодарение на съгласуваната руска онлайн кампания, канцлерът на Германия Ангела Меркел натовари немската разузнавателна служба да провери дали Русия не се опитва да окаже влияние на немската аудитория с помощта на пропагандата.

Основното послание на руската пропаганда практически няма нищо общо с пропагандата от епохата на Студената война. Днес Русия се стреми не да рекламира себе си, а по-скоро да подрива основите на западните институти, като при това често използва противоречиви съобщения. RT публикува безспир страшни истории за мигрантите и изобразява Запада като расистки и ксенофобски. Поддържани от Русия сайтове разпространяват теорията на комплота: терористичните актове на 11 септември били дело на вътрешни хора, а вирусът зика бил създаден от ЦРУ, като в същото време се осмиват блестящи работи на западни журналисти, които пишат за връзката между руската политика, бизнеса, организираната престъпност и разузнаването.

Тези идеи, които биват подхващани и се използват от представители на ултрадесни и ултралеви партии из цяла Европа, отлично се съгласуват с външнополитическите задачи на Кремъл. Европейският съюз е една от неговите мишени и това не е учудващо. Евросъюзът се превърна в средство за намаляване на зависимостта на този континент от руския газ и за разрушаването на корумпирания и спекулативен руски модел за износ на газ в Източна Европа. НАТО, който със закъснение осъзна заплахата, която Русия представлява за някои от неговите членове, редовно бива представян като агресор.

Някои държави разбраха вече същността и целите на руската пропаганда – това се отнася преди всичко до онези страни, които са пострадали най-много от нея. Нахлуването, окупацията и разчленяването на Украйна през 2014 година бяха предшествани от мълниеносна и извънредно ефективна пропагандна кампания, която пося смут в рускоезичните области и попречи на украинците и на хората на Запада да разберат какво се случва в действителност. В отговор на това, украински организации като StopFake започнаха да осмиват руската пропаганда. Тръгна и мащабен проект, насочен към обучение по „медийна грамотност”. Освен това, започнаха спорове каква роля за възстановяването на надеждни източници на информация в Украйна могат да изиграят държавните радио и телевизионни компании.

Опити да се реши този проблем биваха предприемани и на друго равнище. Европейският фонд за поддържане на демокрацията, аналог на Националния фонд за поддържане на демокрацията,[4] проведе всеобхватен анализ на рускоезичните медии, на техния обхват и влияние. Европейската служба по външни работи издава всяка седмица бюлетини, в които се съдържа информация за руската пропаганда, проследява се дейността на кремълските създатели на митове. Страните от НАТО също създадоха свой център, намиращ се на територията на Латвия, който отговаря на руската пропаганда.

Засега обаче САЩ не влагат необходимото количество средства и усилия в решаването на този проблем. Днес вече не съществува еквивалент на Информационната агенция на Съединените щати[5] – една организация, която се бореше със съветската пропаганда и дезинформация в периода на Студената война. Въпреки че такива медии като „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“ получават определено финансиране, те не могат да обезпечат адекватен отговор на руската дезинформация.

Засега остава неясно как дезинформационните кампании работят на американския медиен пазар и това се обяснява отчасти с неговите огромни размери. Никой, дори западната разузнавателна общност, не събира транскрибирани записи на предавания. Ние не знам и какви елементи от руската пропаганда се явяват като най-ефективни – и защо. Дойде време да отделим много сериозно внимание на този проблем, защото други страни, в частност Китай, също започват да използват някои от тези методи.

Само преди 15 години надмощието на свободната преса ни се струваше неоспоримо. Днес, след 15 години, ние можем да се окажем (като Украйна преди две години) жертви на дезинформационни кампании, на които няма да можем да противостоим.

[1] RT, по-рано Russia Today, 24 часов руски информационен телеканал, предава на английски, арабски и испански.
[2] Става дума за сайт с амбиция за много повече функции – освен новини, неговата бета версия предлага и браузър „Спутник“, и облекчени връзки със социалните мрежи…
[3] Изключително интересно е сравнението на отразяването на случая от Блиц и Дойче Веле
[4] Еuropean Endowmentfor Democracy  и National Endowmentfor Democracy
[5] United States Information Agency (USIA), 1953-1999 година

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.