Пет години след появата на испанските „Възмутени“ целите не са постигнати

Франс прес

Пет години след зараждането си на един от централните площади на Мадрид движението на „Възмутените“ предизвика политическо земетресение в Испания и излезе извън границите й,
но още не е постигнало целите си.

15 май 2011 г. беше празничен ден под синьото небе на испанската столица, празникът на Сан Исидро, макар че от 2008 г. страната беше изпаднала в най-тежката си икономическа криза от смъртта на диктатора Франсиско Франко.

Мерките за икономия и безработицата, която също като днес засягаше над 20 на сто от хората в трудоспособна възраст, изкара стотици хора на улицата и през 2011 г. бяха регистрирани 21 000 демонстрации.

В тази обстановка малко преди 15 май десетина души –
блогери и онлайн активисти – написаха политически манифест, с
който настояваха за „Реална демокрация веднага“, спомня си един
от тях – 31-годишният Фабио Гандара, станал бизнесмен.
„Някои от нас са по-прогресивни, други – по-консервативни.
Но всички сме разтревожени и „възмутени“ от политическата,
икономическата и социалната обстановка“, се казва в този текст.

Нова политическа ера

По-малко от година след излизането на книгата „Възмутете се“
на бившия участник във Френската съпротива Стефан Есел,
призивът на тези младежи бе подет от десетки хиляди хора, които
излязоха на улицата.

На 16 май протестиращите окупираха мадридския площад „Пуерта
дел Сол“.
Девизът им бе: „Ние не сме стока в ръцете на банкери и
политици“.
Възмутените останаха на площада до юни, създавайки весело
безредие от палатки, щандове и плакати. На други места
организираха срещи, на които се говореше за едно по-добро
бъдеще.

„Това беше голямо събитие, което постави началото на нова
ера“, казва левият социолог Хайме Пастор, според когото
движението, започнало когато социалистите бяха на власт, е
насочило вниманието към различията между улицата и управляващата
класа.

През ноември 2011 г. десницата си върна властта и дори
получи смазващо мнозинство в парламента.
Но Възмутените, които са „антисистемни“ от гледна точка на
консерваторите, остават мобилизирани. Те провеждат акции дори
пред домовете на политици.
През октомври движението стигна през октомври 2011 г. до Ню
Йорк с „Окупирай Уолстрийт“ и до други европейски градове като
Рим.

В Испания партията „Подемос“, създадена в началото на 2014
г. от група университетски работници, доразви някои от исканията
на протестиращите.
„Политиката отново стана инструмент за постигане на
промени“, казва депутатът Хуан Лопес де Уралде, бивш лидер на
„Грийнпийс“ в Испания, присъединил се към „Подемос“.

След парламентарните избори от 2015 г. тази лява радикална
партия, която десницата смята за популистка, стана трета
политическа сила след дясната Народна партия и Испанската
социалистическа работническа партия (ИСРП). Заедно със
съюзниците си „Подемос“ разполага с 69 депутати.

Появи се и друга формация, която се обявява за борба с
корупцията, но е центристка и либерална – „Сиудаданос“.
Роди се ново поколение политици: от 350 депутати 211 за пръв
път влизат в парламента.

Платформи, включващи отчасти идеите на „Възмутените“,
спечелиха и кметски места, включително в Мадрид и Барселона,
която днес се управлява от бившата активистка против отнеманията
на имущество по съдебен ред Ада Колау, която нарича банкерите
„престъпници“.

Но раздробяването на парламента направи Испания неуправляема
и на 26 юни са насрочени нови избори.
Вече лозунгите „Младежите участват в партии“ и „идеите на
Възмутените за възстановяване и прозрачността бяха подети и от
други“, включително от десницата, радва се въпреки всичко
Тристан Дуанел, активист на „Подемос“.

Но „промяната е бавна“, признава той и говори за силата на
големите финансови кръгове. „Трябва да се направи нещо на
европейско равнище“.

Според Хайме Пастор инициативи като движението План „Б“ за
Европа на бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис или
„През нощта на крак“ във Франция следват тази логика.
„Тези движения са от едно семейство“, смята и френският
социолог Мишел Виеворка: те заемат „вакуума“, оставен от
социалистите, които са на път да „одеснеят“, те „искат нещата да
се развиват отдолу нагоре“ и „използват нови форми на дебати“.

Но във Франция, казва Виеворка, движението „През нощта на
крак“, което съществува от около месец и половина, „ще се
развие, ако повече хора се усетят засегнати“, както стана в
Испания.

БТА